Определение № 1383 от 23.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1383 гр. София, 23.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000500831 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решение № 180 от 24.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 831/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е отменил решение № 3 995 от 19.07.23 г., постановено по гр. д. № 6 666/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 състав в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена нищожността на чл. 4, т. 1 от договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL ***** от 09.05.2012 г.; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищците И. С. М. и Н. Б. Г. не дължат на ответника „Юробанк България“ АД сумата от 66 800.46 евро, представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL ***** от 09.05.2012 г.; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск е правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 7 149.43 лв., по 3 574.72 лв. на всеки ищец, получени от ответника по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***** от 21.04.2008 г. курсови разлики в периода от 08.06.2008 г. до 08.05.2012 г., формирани от заплатените месечни погасителни вноски и такси за управление, ведно със законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 2 984.27 CHF, по 1 492.14 CHF на всеки ищец, получена от ответника на 08.05.2008 г. по договор № HL ***** от 21.04.2008 г. такса за усвояване на кредит по чл. 4.1 от договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й 1 заплащане; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 2 275.92 CHF, по 1 137.96 шв. франка на всеки ищец, получена от ответника в периода от 08.05.2009 г. до 25.06.2012 г. по договор № HL ***** от 21.04.2008 г. такса по чл. 4.2 от договора за управление на кредита, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; отхвърлил е предявения от И. С.

М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 4 436.34 евро, по 2 218.17 евро на всеки ищец, получена от ответника в периода от 10.06.2012 г. до 10.05.2021 г. по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № Н L ***** от 09.05.2012 г. такса (комисионна) по чл. 4.1 от договора за управление на кредита, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; отхвърлил е предявения от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу ответника „Юробанк България“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите от общо 16 888.84 евро по 8 444.42 евро на всеки ищец, получена от ответника в периода от 10.06.2012 г. до 10.05.2021 г. по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № Н L ***** от 09.05.2012 г. възнаградителна лихва, изчислена върху сумата от 66 800.49 евро включени в главницата по кредита курсови разлики, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и в частта в която е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на ищците И. С. М. и Н. Б. Г. разноски в общ размер 2 825.90 лв. и е осъдил И. С. М. и Н. Б. Г. да заплатят на „Юробанк България“ АД разноски в общ размер 616.28 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., и вместо него е признал за установено по предявеният от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД, че клаузата на чл. 4, т. 1 от договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL ***** от 09.05.2012 г. е нищожна на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, признал е за установено по предявеният от И. С. М. и Н. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД отрицателен установителен иск, че ищците И. С. М. и Н. Б. Г. не дължат на ответника „Юробанк България“ АД сумата от 66 800.46 евро, представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL ***** от 09.05.2012 г., осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от общо 7 149.43 лв., по 3 574.72 лв. на всеки ищец, получени от ответника по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***** от 21.04.2008 г., представляващи курсови разлики в периода от 08.06.2008 г. до 08.05.2012 г., формирани от заплатените месечни погасителни вноски и такси за управление, ведно със законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от общо 2 984.27 CHF, по 1 492.14 CHF на всеки ищец, получена от ответника на 08.05.2008 г. по договор № HL ***** от 21.04.2008 г. и представляваща такса за усвояване на кредит по чл. 4.1 от договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б.

Г. сумите от общо 2 275.92 CHF, по 1 137.96 шв. франка на всеки ищец, представляваща 2 получена от ответника в периода от 08.05.2009 г. до 25.06.2012 г. по договор № HL ***** от 21.04.2008 г. такса по чл. 4.2 от договора за управление на кредита, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от общо 4 436.34 евро, по 2 218.17 евро на всеки ищец, представляваща получена от ответника в периода от 10.06.2012 г. до 10.05.2021 г. по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № Н L ***** от 09.05.2012 г. такса (комисионна) по чл. 4.1 от договора за управление на кредита, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от общо 16 888.84 евро, по 8 444.42 евро на всеки ищец, получена от ответника в периода от 10.06.2012 г. до 10.05.2021 г. по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № Н L ***** от 09.05.2012 г., представляващи възнаградителна лихва, изчислена върху сумата от 66 800.49 евро включени в главницата по кредита курсови разлики, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, потвърдил е решение № 3 995 от 19.07.23 г., постановено по гр. д. № 6 666/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 състав в останалата част, като правилно и законосъобразно, потвърдил е решение № 4 794 от 14.09.23 г., постановено по гр. д. № 6 666/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 състав, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3 995 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 6 666/21 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 с-в, като правилно и законосъобразно, осъдил е да заплати на И. С. М. и Н. Б. Г. сумата от 3 947.63 лв., представляващи внесена държавна такса за въззивното обжалване, сумата от 8 600 лв., представляваща внесена държавна такса съобразно уважената част от исковете пред първоинстанционния съд, сумата от 700 лв. разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 14 000 лв., разноски за адвокатска защита пред първоинстанционния съд и сумата от 12 000 лв., разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция, на основание чл. 78 от ГПК, осъдил е И. С. М. и Н. Б. Г. да заплатят на Юробанк България“ АД сумата от 100 лв., разноски пред първоинстанционния съд и сумата от 100 лв., разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

С писмена молба вх. № 6 269 от 07.03.25 г. И. С. М. и Н. Б. Г. са поискала изменение на постановеното решение в частта, в която съдът е присъдил разноски на ответника в размер на 100 лв. за всяка инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.

В тази връзка се твърди, че практиката на ВКС приема, че принципа на ефективност следва да се тълкува в смисъл, че не се допуска правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след установяването на нищожността на договорна клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени суми е уважено само частично, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното му от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорните клаузи.

3

Ответникът по тази молба „Юробанк България“ АД оспорва молбата. Твърди, че молителят се е позовал на решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259, но в .95 от същото е посочено, че разпределението на разноските по съдебното производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие, че спазени принципите на равностойност и ефективност. С оглед на това твърди, че не във всички случай съдът е длъжен да се съобрази, а посочените актове са неотносими, тъй като в тях са разглеждани случай с много висок материален интерес. Моли съда да постанови определение, с което да остави без уважение подадената молба за изменение на решението в частта за разноските.

С писмена молба вх. № 9 570 от 08.04.25 г. „Юробанк България“ АД моли съда да измени постановеното решение в частта за разноските. В молбата се твърди, че съдът е присъдил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 12 000 лв., като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. От друга страна се позовава на решение на СЕС от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, съгласно което националния съд не е обвързан с праговете уредени в НМРАВ. Позовава се и на решение на СЕС от 05.12.2006 г. по съединени дела С-94/04 и С-202/04 на голямата камара на СЕО, в което е прието, че когато държава членка делегира на частноправен субект, какъвто е ВАД правомощия, то същата осъществява нарушение на правилата на свободната конкуренция закрепени в чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС.

Ответниците по тази молба И. С. М. и Н. Б. Г. молят съда да остави без уважение същата. Оспорва доводи относно фактическата и правна сложност на делото.

Развива доводи относно съобразяването на практиката на ВКС с тази на СЕС по отношение на нищожността на клаузите, предвид неравноправността им. Цитира практика на ВКС по отношение на минималните размера, които приема, че не са задължителни, а възнаграждението следва да се определи въз основа на фактическата и правната сложност.

Твърди, че при определянето следва да се съобразят принципите на разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, както и че следва да се изследват какви са пазарните цени на адвокатските услуги, за които може да ползва като ориентир НМРАВ. Прави сравнение между работата на съдиите от първата и въззивната инстанция, от което прави извод, че не следва да бъде намалявано възнаграждението за адвокатските услуги само поради обстоятелството, че не се съберат нови доказателства.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: