Определение № 824 от 24.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. Благоевград, 23.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20241200500107 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Д. В. М., като пълномощник на В. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, насочена срещу Определение № 1046/12.12.2023г., постановено по гражданско дело № 1778/2022г. по описа на РС Петрич, с което е отхвърлено искането му с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение на Решение № 369 от 17.11.2023г., по гр.д. № 1778/2022г. на РС Петрич в частта му за разноските.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение на РС Петрич, като се иска неговата отмяна от въззивния съд и неприсъждане на възнаграждение на представителя на ответната страна.

Поддържат се с частната жалба доводи, че първоинстанционният съд не е следвало да присъжда възнаграждение на процесуалният представител на ответната страна, като искането се обосновава с Решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Излагат 1 се доводи че даденото разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо, че е постановено по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция /в този смисъл е Определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/20 г. на ВКС, I т. о. /.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК, подаден е отговор на частната жалба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, чрез процесуалния представител адв. В. Б.- К., с който се оспорва частната жалба, като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.

Оспорват се доводите наведени с частната жалба, като се излагат съображения че същите се основават на съдебна практика, приложима в настоящия случай когато исковете са съединени кумулативно с оглед на защитата на различни интереси. Възразява се че настоящият казус не попада в обхвата на разрешението относно разноските, дадено с Решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, във връзка с чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13. Излагат се доводи с отговора на частната жалба, че целта на неприсъждането на разноски в тежест на потребителя - ищец е той да не бъде демотивиран от инициирането на исков процес за връщане на неоснователно платени от него суми по потребителски кредит, предвид опасността в негова тежест да останат част от разноските, когато претенцията му е изначално основателна, но поради една или друга причина ответникът няма да бъде осъден да възстанови цялата сума.

Поддържа се от въззиваемата страна, че противното тълкуване- разноски да не се присъждат изобщо в тежест на потребителя, независимо от размера на отхвърлената част на претенцията и независимо от основанието, на което е отхвърлена тази претенция, би имало за резултат злоупотреба с процесуални права. Това е така, защото потребителят неоснователно би могъл да претендира всякакви суми по свое усмотрение, без обективна опора, включително и многократно надхвърлящи реално дължимата му се сума и имащи за последица генериране на ненужно големи разноски, включително за процесуална защита, като самият потребител няма да носи отговорност за разноските във връзка с недобросъвестното си поведение, дори и при пълно отхвърляне на иска, поради неговата неоснователност. Поддържа се с отговора на частната жалба, че подобно тълкуване не е в унисон със спазването на принципа на ефективност, в основата на който стои приетото Решение на СЕС от 16.07.2022г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19. Акцентира се че във въпросното решение е приета забрана отговорността за разноски да се определя само с оглед размера на недължимо платените суми, които са върнати на потребителя. С решението на СЕС не се ограничава отговорността на потребител - ищец за неоснователно иницииран от него исков процес. В противен случай разноски нямаше да се присъждат и при пълно отхвърляне на иска, а такова произнасяне на СЕС липсва.

В подкрепа на доводите че Решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, е неприложимо към настоящия казус, излагат се доводи че иска с правно основание чл. 55 ЗЗД е изначално и изцяло неоснователен. Претенцията не е отхвърлена поради друга, причина, зависеща от поведението на ответника, например плащане в хода на процеса, възражение за прихващане или такова за настъпила давност, 2 както е при цитираното в решението по настоящото производство от съда определение на ВКС Решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, а само поради това че не е било извършено плащане на неустойка по сключения договор за кредит.

Поддържа се от пълномощника на дружеството ответник, че доколкото ищецът със своето поведение е предизвикал неоснователния процес, то следва да понесе разноските за този процес, във връзка с отхвърления иск по чл. 55 от ЗЗД. В случая не става въпрос за възпиране на потребителя да търси своите права пред съд, а до санкция за ищец от предявяване на неоснователна претенция.

Предвид на изложеното иска се от въззивния съд да остави частната жалба без уважение като неоснователна.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в едноседмичния срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.

За да се произнесе по допустимостта и основателността на депозираната частна жалба, съдът взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 1778/2022г. по описа на РС Петрич е образувано по искова молба от В. А. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ал. Стамболийски“ № 8486, Бизнес център „Урбан Модел“, ет. 12, представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А., при условията на обективно кумулативно съединяване на искове- за прогласяване за нищожна по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, клаузата на чл.

5.6 от Договор за потребителски кредит № 403696/26.12.2020г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 148.50лв., поради неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, във вр. с чл. 24 от ЗПК, както и осъдителен иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД- за връщане на сумата от 148.50лв., представляваща недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ до окончателното изплащане на дължимото.

С Решение № 369 от 17.11.2023г., по гр.д. № 1778/2022г. на РС Петрич, предявеният иск по чл. 26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД е бил уважен от съда, като видно от мотивите съставът на РС Петрич е приел че клаузата за неустойка/чл. 5.6 от договора за потребителски кредит/ излиза извън обезпечителната и функция и противоречи на добрите нрави, като същата е нищожна на осн. чл. 146 от ЗЗП, във връзка чл. 143 от ЗЗП като неравноправна клауза, като я е обявил за нищожна.

С Решение № 369 от 17.11.2023г., по гр.д. № 1778/2022г. на РС Петрич, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД, като неоснователен, тъй като е установено по делото че ищецът В. А. В. не е заплатила на 3 ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, сумата по неустоечната клауза в размер на 148.50лв., поради което не е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.

Със съдебното решение съставът на РС Петрич на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК, е осъдил ищцата да заплати на ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, сумата 400лв. за сторените разноски по делото, във връзка с отхвърления иск по чл. 55 от ЗЗД.

От ищцовата страна, чрез адв. М. е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК - за изменение на решението в частта за разноските като се иска от съда да отмени определението си, с което е присъдил разноски в полза на ответника- „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, във връзка с отхвърления иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

С отговор на молбата по чл. 248 ал.2 от ГПК, оспорена е молбата за изменение на решението в частта му за разноските, като са наведени доводи, че не са налице основанията за приложението на Решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, във връзка с чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, към настоящия казус.

С обжалваното Определение № 1046/12.12.2023г., постановено по гражданско дело № 1778/2022г. по описа на РС Петрич, молбата на ищеца, чрез пълномощника му, за изменение на решението, в частта за разноските е отхвърлена като неоснователна. Съдът е приел че са налице основанията на чл. 78 ал.3 от ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника, във връзка с отхвърления иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

Настоящият състав на ОС Благоевград, въз основа на установената фактическа обстановка и при съобразяване на становищата на страните по делото, при съобразяване и на установената съдебна практика на ВКС, излага следните правни доводи:

Частната жалба е процесуално допустима, а по съществото си същата е неоснователна.

С Решение на Съда на ЕС от 16.07.2022г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, съдът се е произнесъл относно съвместимостта на законния режим за разпределяне на съдебните разноски с Директива 93/13. Въз основа на изложените в решението съображения, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в гражданското производство само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може да възпре потребителя да упражни правото си, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред (т. 98 от решението). СЕС е решил, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи (т. 99 от решението).

4

Решението на СЕС, предвид чл. 633 от ГПК, следва да бъде съобразено от съда, независимо, че е постановено по преюдициално запитване от друга юрисдикция. В този смисъл Определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г. на ВКС, І т. о. Следователно при уважен иск за нищожност на договорна клауза, поради неравноправният й характер, но частично отхвърлен за възстановяване на недължимо платени суми, отговорността за разноски не следва да бъде разпределяна съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК, тъй като същият не е съобразен с европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай.

Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34f8e56a-8fbc-4803-a14c-bf0ce5378c4b