Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 01.12.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 25/2025
Вид
Решение № 89
Подписан
01.12.2025
В сила
27.06.2026
Състав
Павлина Нейчева Паскалева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. гр. Добрич, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20253200900025 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Й. Р. М., ЕГН ********** от *** срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.“Света София“ №7 искове за заплащане на следните суми, представляващи обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на 04.04.2023г. ПТП в ***, виновно причинено от водача на лек автомобил с рег. № ***, марка и модел Ауди А8 - И. Д. И., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, както следва: 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.04.2023г. до окончателното изплащане; 1780 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:

На 04.04.2023г., при пресичане на пешеходна пътека пред Стоматологията в гр. Д., когато вече била по средата на пътното платно, ищцата била блъсната от л.а. „Ауди" А8 с ДК№ ***. Колата ударила ищцата от лявата страна и я отхвърлила на голямо разстояние от мястото на удара. След ПТП същата била отведена в МБАЛ Добрич и настанена в ортопедично отделение. В болницата престояла за времето от 04.04.2023г. до 13.04.2023г. с окончателна диагноза:

Пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост, закрито; счупване на горния край на тибията /голям пищял/ на лява подбедрица, закрито. Второто счупване било открито след направена КТ на лява колянна става, поради продължителни болки. Това счупване се оказало без разместване на фрагментите, поради което ищцата била обездвижена с ортеза.

Посочените счупвания и обздвижване довели до изключителни неудобства.

На практика, дълго време ищцата не можела да помръдне, тъй като и двата й крака били обездвижени изцяло. Не можела дори да се обърне на една страна, 1 защото болките били ужасни. След изписване от болницата продължила лечението си при домашни условия, като продължила да носи ортезата. Била й изписана и физиотерапия. Всички тези прегледи и физиотерапии се отразили изключително тежко на състоянието й като цяло, както физически, така и психически. Невъзможността да се обслужва за изключително дълъг период от време, довела до голям стрес и притеснения дали изобщо ще може да се възстанови, както преди. Ищцата не можела да се облече, да се изкъпе нормално, да върши обичайната си и ежедневна дейност. Това често я депресирало, защото вместо да помага, се налагало на нея да помагат, понякога и за най-елементарни домашни дейности. Това довело и до ограничаване на социалния й живот. Не й било комфортно да излиза, не искала да се среща с други хора или пък да я посещават в дома й. Постоянно изпитвала някаква тревожност, всичко било различно. Не можела да спи нормално, тъй като сънувала кошмари. Известен период от време се страхувала да се движи по улицата и най- вече да пресича, дори на пешеходна пътека. Постоянно имала чувството, че отново ще настъпи катастрофа.

Понастоящем продължава да избягва да излиза, както поради страха, така и поради затруднението й вследствие на уврежданията.

При това ПТП на ищцата били причинени, както неимуществени щети, изразяващи се в счупване на двата й крака и извършване на операция, така и имуществени такива за заплащане на ортопедични медицински изделия в размер на 1 780 лв.

Към дата 04.04.2023г. лек автомобил с ДКН *** има активна застраховка "Гражданска отговорност" към ответното дружество.

По случая било образувано ДП №280/2023г. по описа на 1-во РУ МВР гр.

Добрич, приключило с внасяне на обвинителен акт, въз основа на който в Районен съд Добрич е образувано НОХД №1019/2024г.

На 11.04.2023г. ищцата предявила претенция пред ответното дружество за заплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди и там била образувана преписка по щета №0411-200-0004-2023г.

Получила отказ за изплащане на обезщетение.

Ответната компания дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на уведомяването - 12.04.2023г. до датата на окончателното изплащане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност".

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№4887/17.07.2025г.

Заявява се оспорване на предявените искове по основание и размер.

Излагат се съображения, че не е налице правно основание за възникването на твърдените материални права - предмет на депозираните осъдителни искове, а именно наличие на валидно вземане на Й. М. към ЗАД "ОЗК Застраховане" АД в посочения общ размер от 76 780 лв. Застрахователят законосъобразно е постановил отказ за определяне и изплащане на застрзхователно обезщетение на основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б. б и в от КЗ, доколкото не са му предоставени достатъчно доказателства, от които да се установяват по безспорен и категоричен начин основанието на претенцията и размера на вредите.

Не се оспорва, че между И. Д. И. и ЗАД "ОЗК Застраховане" АД е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица №ВG/23/122003732181 за застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил марка „Ауди", с рег. № ***, със срок на валидност от 2

30.12.2022г. до 29.12.2023г.

Й. М. отправила към ЗАД „ОЗК Застраховане" АД уведомление с вх. № 992519/12.04.2023г., с което претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1780 лв. Към застрахователната претенция не са приложени никакви документи, доказващи, че М. е получила травматични увреждания в резултат на произшествие на посочената дата, причинено от водач на застрахован при ответника автомобил, както и досежно характера и вида на тези увреждания.

С писмо с изх. № 99-2525/12.04.2023г., получено на 18.04.2023г. застрахователят е уведомил ищцата за образуваната преписка по щета № 0411200-0004-2023 и е изискал от нея на основание чл. 106 от КЗ да предостави за нейното окомплектоване и за установяване и изясняване на обстоятелствата и причините, довели до настъпването на щетата: констативен протокол с пострадали лица, всички документи по образуваното досъдебно производство № 280/2023г. и др. Й. М. не е взела отношение към отправеното искане и не е предоставила допълнителни доказателства, следователно не е оказала дължимото съдействие, изрично регламентирано в чл. 498, ал. 2 от КЗ. При посочените условия реално не е било възможно застрахователят да вземе обосновано положително решение по образуваната преписка. Извънсъдебното поведение на пострадалата е обусловило необходимостта въпросът за дължимото застрахователно обезщетение да бъде решен по съдебен ред.

Застрахователят взел решение да не бъде изплатено застрахователно обезщетение, като М. е уведомена за решението с писмо с изх. № 994555/12.07.2023г.

Видно от единствения медицински документ, приложен по делото, а именно Епикриза ИЗ № 3907/2023г. от Ортопедично отделение на МБАЛ гр.

Добрич, на 04.04.2023г. ищцата е приета в лечебното заведение с диагноза: пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост, закрито. Придружаващи заболявания: счупване на горния край на тибията /голям пищял/ на лява подбедрица, закрито; хиперТ.чно сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. При рентгенография на лява подбедрица с коляно са установени: стеснена медиално ставна междина, субхондрална склероза на артикулиращите кости, ръбцови остеофити, стеснено ретропатерално пространство, остеофит по горен ръб на пателата, гонартроза вляво. На 07.04.2023г. е извършено оперативно лечение за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Постооперативен статус: спокоен следоперативен период; направена контролна рентгенография; аспирационният дренаж е отстранен в срок; оперативната рана зараства първично; проведена в леглото лечебна физкултура; изписва се за амбулаторно лечение в задоволително за възрастта си общо състояние. Изход от заболяването: с подобрение. Предписани са два контролни прегледа, като липсват доказателства за тяхното провеждане. Няма данни за извършване и на посочената в исковата молба физиотерапия. Предписана е медикаментозна терапия и имобилизация с ортеза на ляв долен крайник за 30 дни. Препоръчан е консулт с ортопед след 30 дни.

Предвид наличната медицинска документация, се оспорва възстановителният период на ищцата да е продължил повече от няколко месеца, като тази продължителност е продиктувана основно от напредналата й възраст, включително и поради наличните дегенеративни заболявания. След премахване на имобилизацията на ляв крак, пострадалата е имала възможност 3 да се движи с помощни средства, да се обслужва самостоятелно, включително и да излиза извън дома си. Съществени усложнения и неблагоприятно развитие във възстановяването на травмите не се констатират. Безспорно болничното лечение и оздравителният период са съпроводени от дискомфорт, но твърденията, изложени в исковата молба не намират опора в доказателствения материал, доколкото понесените при ПТП травми не водят обичайно до трудности в ежедневието в дългосрочен план.

Липсват доказателства за понесена от М. тежка психологична травма. Дори и да се установи, че процесното събитие е било особено стресогенно за нея се твърди, че с поведението си тя е способствала за продължителността на периода, през който търпи вреди, тъй като не е взела никакви мерки в тази насока. Както непредприемането на необходимо лечение на физически травми, така и непредприемането на необходимо лечение на ментални неразположения, следва да се счита за съпричиняване, тъй като пострадалият не е положил усИ. да влияе върху интензитета на симптомите, които по този начин се задълбочават. Не се и твърди да са извършвани консултация или терапия с психолог или психиатър.

По делото не се представя никаква медицинска документация, свързана с психическото състояние на ищцата в периода след ПТП, а именно за установяване на твърдените: стрес, притеснения, депресия, ограничаване на социалния живот, постоянна тревожност, проблеми със съня, страх от движение по улицата и пресичане. Оспорва се наличието на всички, посочени в исковата молба симптоми, които в своята съвкупност предполагат наложително психологично лечение. Оспорва се съществуването на причинно - следствена връзка между травматичните увреждания, понесени от ищцата при осъществилото се ПТП и последващо психично неразположение, което продължава и до днес. Не се установяват понесени страдания на психологично ниво, които да надхвърлят обичайните за подобен род събития.

Претендираното застрахователно обезщетение не е съобразено с критериите, обективирани в чл. 52 от ЗЗД и със степента и характера на получените травми. Понесените от ищцата травматични увреди не водят до трайни последици за физическото и психическото й здраве. На следващо място, размера на обезщетението следва да се определи към датата на увреждането - 04.04.2023г. и периода, в който са били понесени съответните вреди, а не към датата на депозиране на исковата молба или към настоящия момент, при отчитане на икономическата конюнктура към момента на причиняване на вредите и при съобразяване на безспорните инфлационни процеси и настъпилите икономически промени.

По отношение на иска за претърпени имуществени вреди, се сочи че от представената фактура №211793/05.04.2023г., издадена от МБАЛ Добрич АД, на стойност 1780 лв., не става ясно какъв продукт е закупен, респективно дали е бил необходим за проведеното на ищцата медицинско лечение във връзка с процесното ПТП.

Оспорва се изключителната вина на водача И. И. за обема и степента на понесените от Й. М. травматични увреждания. Наведено е възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която с поведението си е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.