Решение № 4082 от 07.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4082 гр. С, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110103120 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искова молба от П. А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

С, ж.к. „Л“, бл. 44, вх. А против „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б.

Производството е образувано по искова молба на П. А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 44, вх. А против „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 7424,56 лева, представляваща общо събрани от ищеца, разпределени и преведени в полза на ответника по изпълнително дело № 20108380403337 по описа на ЧСИ МБ суми, като получени на отпаднало основание поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение – 26.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46186/2022 г., по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав по молба на ответника било образувано изпълнително дело № 20108380403337 по описа на ЧСИ МБ с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, за осъществяване на принудително изпълнение срещу ищеца. Посочва, че 1 с решение № 20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020 г. по описа на СРС, 24 състав било признато за установено, че П. А. Д. не дължи на ответника сумите, посочени в издадения изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав, предмет на процесното изпълнително дело. Твърди, че въпреки постановеното решение за недължимост на сумите по изпълнителното дело, сумата в общ размер от 7424,56 лв. била удържана от ищеца и преведена в полза на ответника. Предвид изложеното счита, че с оглед влязлото в сила решение № 20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020 г. по описа на СРС, 24 състав преведените на ответника от ЧСИ суми се явяват получени на отпаднало основание и като такива подлежат на връщане. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените в хода на настоящото производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва претендираната с исковата молба сума да се дължи от ответника поради получаването на същата на отпаднало основание.

Поддържа, че посочените суми не са постъпили по сметка на дружеството. Счита, че не е бил задължен да внесе авансово сумите за такси и разноски по изпълнителното производство. Твърди, че сумите са били събрани от ЧСИ преди постановяване и влизане в сила на решение № 20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020 г. по описа на СРС, 24 състав. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, поради което с доклада по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК е отделено като безспорно в производството, че в полза на ответника срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20108380403337 по описа на ЧСИ МБ с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, както и че с решение № 20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020 г. по описа на СРС, 24 състав е признато за установено, че П. А. Д. не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 10021,94 лева за доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата от 18.02.2010 г. до окончателното плащане, както и сумата от 6 168,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.1996 г. до 30.12.2009 г. по изпълнителен лист, издаден на 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав, по който е образувано изпълнително дело №20108380403337 по описа на ЧСИ МБ.

Установява се от представеното с исковата молба удостоверение, изх. № 16486/15.03.2022 г., че по изпълнително дело №20108380403337 по описа на ЧСИ МБ за изпълнение на вземания по изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав са събрани и преведени в полза на „Т С“ ЕАД суми в общ размер 7424, 56 лева. Ответникът не е оспорил удостоверените от съдебния изпълнител обстоятелства, поради което и съдът приема, че сумите са събрани за принудително реализиране на вземанията, за които е издаден ИЛ и са реално получени от ответника за 2 погасяването им.

Видно от решение № 20220591/09.12.2021 г. постановено по гр. д. № 53959/2020 г. по описа на СРС, 24 състав по иск с правно основание чл. 439 ГПК между страните е установено, че правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав е било погасено по давност и същите не се дължат. Решението е влязло в сила и е формирало сила на пресъдено нещо по отношение на този въпрос. Поради това настоящият състав не разполага с правомощие да извърши преценка нито за допустимост на решението за пълния размер на вземанията по ИЛ, вкл. и за принудително изпълнените до датата исковата молба по чл. 439 ГПК такива, нито по отношение изводите за недължимост на същите поради погасяване по давност, а дължи да приеме, че правото на ответника да изпълни принудително вземанията по ИЛ е било погасено. Следователно отпаднало е основанието за принудително осъществяване на паричните му вземания и получени на отпаднало основание и съответно подлежащи на връщане на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са всички суми, събрани за удовлетворяване на вземанията по изпълнителния лист.

Видно от удостоверение, издадено от ЧСИ МБ общо преведени на взискателите са суми в общ размер 8552, 50 лева, от които 1127,94 лева на НАП, а останалата част от 7424,56 лева – на ответника. Не се установяват суми, в рамките на процесната сума от 7424,56 лева да са за разноски в полза на ЧСИ, но не се поддържат такива твърдения от ищеца, поради което възраженията на ответника в тази насока са несъответни на предявената претенция.

По изложените съображения в полза на ищеца съществува претендираното вземане и иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, ответникът дължи на ищеца основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените разноски за заповедното производство -698,49 лева /от които 148,49 лева за държавна такса и 550 лева за адвокатско възнаграждение/ и 1248,49 лева за исковото производство /от които 148,49 лева за държавна такса и 1100 лева за адвокатско възнаграждение/. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к. размерът му е в минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., посл. изм. и доп., бр. 88 от 4.11.2022 г./.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б дължи на П. А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 44, вх. А на основание чл. 55, ал. 1, предл.

3 ЗЗД сумата от 7424,56 лева, представляваща събрани от П. А. Д., разпределени и преведени в полза на дружеството по изпълнително дело № 20108380403337 по описа на 3

ЧСИ МБ суми, като получени на отпаднало основание поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 2385/2010 г. по описа на СРС, 90 състав, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение – 26.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46186/2022 г., по описа на СРС, 118 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на П.

А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 44, вх. А сумата 698,49 лева – разноски по гр. д. № 46186/2022 г., по описа на СРС, 118 състав и сумата 1248,49 лева – разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4