Решение № 13536 от 07.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2603/2026
- Вид
- Решение № 13536
- Подписан
- 07.07.2026
- В сила
- 07.07.2026
- Състав
- ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 13536 гр. София, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110102603 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди, че на 13.04.2023 г. е настъпило ПТП по изключителна вина на водача на л.а. „.........“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Поддържа, че вследствие на удара са причинени вреди на л.а. „.......“, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“. Сочи, че е изплатил сумата от 14494,86 лв. за ремонт на автомобила в официален сервиз „Ауто Бавария“ ООД и е реализирал 15 лв., ликвидационни разноски. Излага твърдение, че след регресна покана ответникът е изплатил само 9399,73 лв., като е отказал да заплати остатъка от 5110,13 лв., поради което претендира сумата от 1402,46 евро, (след допуснато от съда изменение размера на претенциите в открито съдебно заседание на 08.06.2026 г.) представляваща част непогасено регресно вземане в общ размер от 2612,77 евро (5110,13 лв.), изплатено по застраховка „Каско на МПС“ обезщетение по ликвидационна преписка по щета с № 211462876 за застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 13.04.2023 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 437,91 евро, представляваща част от вземане в общ размер 815,82 евро, обезщетение за забава в размер на 1 законната лихва върху непогасения остатък от главницата, начислено за периода от 16.09.2023 г. до 28.01.2026 г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД оспорва исковете по размер. Признава настъпването на ПТП, механизма му и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за виновния водач. Твърди, че изплатената доброволно сума от 9399,73 лв. е напълно достатъчна за репариране на вредите по средни пазарни цени. Оспорва ремонта в официален сервиз, като поддържа, че автомобилът е бил на повече от 5 години към датата на събитието, поради което е извънгаранционен и прилагането на по-високи часови ставки за труд е необосновано. Оспорва и акцесорната искова претенция, като счита, че не е изпаднал в забава.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 13.04.2023 г. е настъпило ПТП, причинено противоправно и виновно от водач на л.а. „.........“ с рег. № ......., гражданската отговорност на когото при управление на горния автомобил към 13.04.2023 г. е била застрахована от ответника
2 при ПТП са причинени вреди на автомобил с рег. № ......., който към датата на горното събитие е бил застрахован от ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“ в изпълнение на задължението по застрахователния договор ищецът е заплатил за възстановяване на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 14494,86 лева по образуваната във връзка със споменатото ПТП преписка за щета с № 211462876 на 16.08.2023 г. ответникът е получил регресна покана от ищеца за заплащане на горното застрахователно обезщетение и 15 лева, ликвидационни разноски и е заплатил на ищеца сумата от 9399,73 лв.
Спорният въпрос по делото е дали действителният размер на вредата следва да се определи по цени на официален сервиз или по средни пазарни цени. Съдът взе предвид, че съгласно константната практика на ВКС, при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието. Видно от заключението на приетата по делото съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, всички описани в ликвидационната преписка ремонтни операции са били необходими за отстраняване на уврежданията. Вещото лице установява, че стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 12127,70 лв. с ДДС. Съдът намира за основателно възражението на ответника, че след като автомобилът е бил на повече от 5 години (извънгаранционен), меродавни за определяне на „действителната вреда“ по смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ са средните пазарни цени в независими сервизи, а не ставките на официалния представител. Към сумата от 12127,70 лв. следва да се добавят 15 лв. ликвидационни разноски (арг. чл. 411, изр. 1 КЗ), при което общият размер на регресния дълг възлиза на 12142,70 лв. След приспадане на платената от ответника сума от 9399,73 лв., остава непогасен остатък в размер на 2742,97 лв. (1402,46 евро). Следователно, предявеният като частичен иск за главница се явява основателен в претендирания размер и като такъв следва да бъде уважен. Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва са бъдат посочени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
3
По иска с горното правно основание ищецът следва да установи наличие на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размер на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ, претендираните по регресен ред суми следва да бъдат възстановени в 30-дневен срок от получаване на регресната покана, като след изтичането на горния срок ответникът изпада в забава. В случая поканата е била получена от ответника на 16.08.2023 г., респ.
30-дневния срок е изтекъл на 16.09.2023 г. С оглед основателната част на иска, дължимото обезщетение за забава върху главницата за претендирания период възлиза на 437,91 евро, изчислен с помощта на калкулатор за законна лихва на Националната агенция за приходите, свободнодостъпен на адрес: https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html. От изложеното следва, че акцесорния иск, предявен като частичен, също се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 333,93 евро, от които 81,67 евро, заплатена държавна такса, 150 евро, депозит за възнаграждение на вещо лице и 102,26 евро, възнаграждение на юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1402,46 евро, представляваща претендирана част от регресно вземане в общ размер на 2612,77 евро, за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 211462876 във връзка с ПТП от 13.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.01.2026 г. до окончателното й изплащане, сумата от 437,91 евро, представляваща претендирана част от вземане за обезщетение за забава в общ размер на 815,82 евро, начислено върху главницата от 1402,46 евро за периода от 16.09.2023 г. до 28.01.2026 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 333,93 евро, представляваща направените в производството разноски.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5