Решение № 4790 от 17.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4790 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110140038 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от ....... против КР. Р. СП., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба, уточнена по реда ма чл.143, ал.2 ГПК в първото по делото открито съдебно заседание, ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 2, находящ се в ..........., като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ и му дължи следните суми: 1 498, 09 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане; 265, 39 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 02.02.2021 г.; 26, 35 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.02.2021 до окончателното изплащане; 3, 74 лв. мораторна лихва за периода 31.08.2018 г. – 02.02.2021 г. Твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.02.2021 г. по ч.гр.д. № 7944/2021 г. на СРС, ГО, 40 състав. Претендира установяване на вземанията си по исков ред. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпили отговор на исковата молба от ответника КР.

Р. СП. чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете. Навежда оплакване, че претендираните суми са произволно определени. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Със заявление от 09.02.2021 г. ....... е сезирала съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу КР. Р. СП. за сумата от 1 498, 09 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 1 м.05.2017 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане; 265, 39 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 02.02.2021 г.; 26, 35 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.02.2021 до окончателното изплащане; 3, 74 лв. мораторна лихва за периода 31.08.2018 г. – 02.02.2021 г.

С разпореждане на съда по образуваното ч.гр.д. № 7944/2021 г. на СРС, ГО, 40 състав от 18.02.2021 г. е издадена исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 35, 87 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415, ал.1, т.2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си по исков ред.

Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 14, том ., рег. № ...., дело № ...... г. от ........ г., по силата на който ........... продава на .......... С. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 2, находящ се в гр. ..........., застроен на 43, 75 кв.м., състоящ се от: стая, кухня и обслужващи помещения.

Видно от удостоверение за наследници № 000993/24.06.2008 г., изд. от Столична община, Район „Възраждане“, .......... С. е починал на 02.06.2008 г., като е оставил наследник по закон: КР. Р. СП. – син.

Със заявление-декларация от 28.07.2008 г. КР. Р. СП. е поискал откриване на партида за имота на негово име.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ....... от 22.07.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Пред СРС е ангажиран договор от 02.11.2007 г., сключен между ....... – възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма ......... извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са 2 извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период м.05.2017 г. – м.04.2020 г. е начислена топлинна енергия за 1 бр. щранг лира в банята, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ. През исковия период фирмата за дялово разпределение е изготвила три изравнителни сметки: за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. за сумата от 790 лв. за доплащане, за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. за сумата от 232, 78 лв. за доплащане и за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. за сумата от 504, 01 лв. за връщане, като крайният резултат от изравняването за периода е сума за доплащане в размер на 53, 23 лв. Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 1 771, 63 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 718, 63 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 53, 23 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатирана е дължима сума за дялово разпределение в периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на 26, 35 лв.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., че са извършени плащания в общ размер на 273, 52 лв., както следва: 203, 75 лв. – по обща фактура от 31.08.2018 г. и 69, 77 лв. – по обща фактура от 31.07.2019 г., които, както е уточнило вещото лице по реда на чл.200, ал.2 ГПК, са отразени в общите фактури, което е видно и от представените по делото съобщения към последните (л.32-33). Констатира се задължение за цена на дяловото разпределение в размер на 26, 35 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1, т.2 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която 3 топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представените писмени доказателства: нотариален акт за продажба на недвижим имот № ............ дело № ...... г. от ........ г. и удостоверение за наследници на .......... С. се установя качеството на ответника на собственик на процесния имот през исковия период, което не се и оспорва от негова страна. От качеството на ответника на собственик на топлоснабден имот произтича и качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.