Решение № 633 от 25.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. П., 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Пловдив, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20215330207720 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №21-0273-000508/11.11.2021 г., издадено от *** РУ Х. към ОДМВР гр. П. с което на Л. Л. П. с ЕГН:

********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от нея нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят Л.П., чрез **** адв. М. обжалва процесното наказателно постановление, като иска неговата отмяна, доколкото същото се явява неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че в АУАН и НП било налице погрешно описание на нарушението, като жалбоподателят не бил в състояние да предположи, че след завой ще има паднало дърво. Не било посочено с какво точно процесната скорост се явявала несъобразена.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил. Депозира становище по съществото на делото с което оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

1

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 16.10.2021 г. около 23:00 часа в община Х. на път Трети клас № 606 – км.53ти, между с. К. и с. Б., с посока към с. К., като водач на лек автомобил ,,Киа Рио‘‘ с рег. № ****, чужда собственост, управлява този лек автомобил като се движи със скорост, несъобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя и конкретните условия на видимост, за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Д.Ш.. В показанията си той потвърди отразеното от него в АУАН, като добави, че на процесния ден и място е имало буря, вследствие от което е имало паднали дървета. Били налице завои по пътя, като нямал спомен дали процесното паднало дърво е било сигнализирано по някакъв начин.

Съдът кредитира депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните.

Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са 2 длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Нито в акта, нито в постановлението е посочено с каква скорост е следвало да се движи водачът, т. е. коя скорост се е явявала съобразена с обстоятелствата, посочени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, така че да е бил състояние да спре пред предвидимо препятствие, респ. при създадена опасност за движението. Не е посочена и скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, за да може да се прецени, дали същата е била съобразена или не с обстоятелствата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, респ. да може да се прецени дали водачът се е движил с несъобразена скорост. Наред с горното следва да се отбележи и това, че нито в акта, нито в постановлението е посочено пред какво жалбоподателят не е бил в състояние да спре - дали пред предвидимо препятствие или пред възникнала опасност за движението.

Изложеното обосновава и извода, че в случая отговорността на водача е неоснователно ангажирана за деяние, което не е доказано, като е дадено и непълно описание на съставомерни негови елементи, които препятстват съда да извърши преценка за наличието на виновно поведение от една страна, а от друга – за установяване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. От друга страна, видно от АУАН и НП се установява, че деянието е било осъществено при управление на МПС в тъмната част на денонощието – 23:00 часа на път със завои, като не може да се установи с каква скорост следва да се движи управляваният от жалбоподателя лек автомобил, че да е в състояние да спре след завой при наличието на паднало дърво на пътя.

В тази насока е Решение № 2217 от 13.12.2017 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2926/2017 г.

Предвид гореизложеното с оглед допуснатото процесуално нарушение, обжалваното наказателно постановление, като неправилно незаконосъобразно, следва да се отмени.

По разноските:

С оглед изхода на делото в тежест на въззиваемата страна следва да се възложат разноските за адвокатско възнаграждение по делото, като са налице доказателства за заплатени такива в размер от 300 лева.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0273-000508/11.11.2021 г., издадено от *** РУ Х. към ОДМВР гр. П. с което на Л. Л. П. с ЕГН:

********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от нея нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. П. да заплати на Л. Л. П. с ЕГН:

********** сумата в размер от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 4