Определение № 502 от 10.06.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. Б. , 10.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20212100500806 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано въз основа на депозирана частна жалба от Г. АНГ. АНГ. от гр. Б. против Определение № 262589 от 13.04.2021г., постановено по гр. дело № 1238/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна. В частната жалба се претендира да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. В жалбата се посочва, че по всички искове, при които се засяга интереса на ненавършило пълнолетие дете, водещ принцип в материалното и процесуалното право е осигуряването на най-добра защита на интереса на детето, а такава защита не би могла да бъде осигурена ако съдебното производство е в друг съдебен район, различен от този, в който то пребивава. В жалбата се посочва и обстоятелството, че съдебната практика непротиворечиво приема, че настоящият адрес на детето се определя по правилата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗС, според който настоящ адрес на дете е адресът, на който пребивава. Към жалбата са представени писмени доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че настоящият адрес на детето е именно в гр. Б..

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи 1 на обжалване, подадена е от лице, което има право да го атакува и жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на определението – съобщение за постановеното определение е получено на 15.04.2021г., а жалбата е постъпила на 16.04.2021г. – тоест – в рамките на предоставения едноседмичен срок за атакуване на определението.

Ответната страна по частната жалба – КР. Г. КР. от гр. В. депозира по делото писмен отговор на частната жалба, в който посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като от съдържанието на исковата молба се установява, че не е релевирано твърдение досежно настоящия адрес на детето В. към датата на завеждане на исковата молба в съда, нито са приложени каквито и да е доказателства, установяващи това обстоятелство, поради което и съдът обосновано и правилно е постановил обжалваното определение. Посочва се, че доколкото в отговора на исковата молба е направено възражение за местна подсъдност, при липсата на доказателства към исковата молба, по отношение на приложените към частната жалба доказателства е налице преклузия, поради което и частната жалба, основана на тях е неоснователна. Посочва се, че по делото не е представено годно доказателство, надлежно установяващо постоянния и настоящ адрес на детето В., тъй като представените писмени доказателства за постоянен и настоящ адрес на детето са издадени три години преди представянето им с частната жалба.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Г. АНГ. АНГ. от гр. Б. против КР. Г. КР., с който претендира да бъде постановено решение, с което да бъде изменен режима на лични отношения с бащата на детето – К.К., подробно посочен в петитума на исковата молба. Посочва се, че Г.А. и К.К. са родители на детето В. К. К. и на 08.05.2018г. са постигнали съдебна спогодба, одобрена по гр. дело № 1016/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която родителските права по отношение на детето В. К. К. се предоставят на майката Г.А., като местоживеенето на детето е при майката в гр. Б.. По силата на постигнатата спогодба К. К. се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева и е постигнато съгласие за определен режим на лични 2 отношения на бащата с неговия син. В исковата молба се посочва, че на детето му предстои да започне обучението си в училище и пътуванията му до гр. В. и обратно ще му се отразяват негативно.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна по делото – КР. Г. КР. – баща на малолетното дете В. К. К., в който се отправя възражение за местна подсъдност на настоящия правен спор, като посочва, че местната подсъдност следва да бъде определена на основание чл.

105 от ГПК и тъй като неговия постоянен адрес е в гр. В., местно компетентния съд да разгледа и реши спора по същество е Районен съд – Варна. В отговора се претендира производството по делото да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна. Към отговора на исковата молба е представено копие от личната карта на ответника по делото – КР. Г. КР., от което е видно, че постоянният адрес на ответника е в гр. В.. В отговора се посочва и обстоятелството, че много често при пътуванията си от гр. В. до гр. Б. когато пристигне на адреса на местоживеене на детето се установява, че майката отказва да му даде детето и му се е налагало да търси съдействие на органите на полицията в гр. Б., за да може да се срещне със своето дете. Към отговора на исковата молба са представени и доказателства – Постановления за отказ от образуване на досъдебно производство от 17.01.2018г. и от 16.03.2021г., от които става ясно, че от негова страна е подаден сигнал, че при посещенията си в гр. Б. с цел да осъществи личен контакт със своето дете е бил препятстван от страна на майката на детето Г.А..

С Определение от 13.04.2021г., постановено по гр. дело № 1238/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е прекратено производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна. В своите мотиви съдът е посочил, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 105 от ГПК, съгласно която искът се предявява в съда по постоянния адрес на ответника.

На основание чл. 59, ал. 1 от СК при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5. На основание ал. 9 от цитираната 3 разпоредба ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на Дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

На основание чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1 спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

На основание § 1,т. 15 от ПЗР на Закона за закрила на детето по смисъла на този закон „настоящ адрес на дете“ е адресът, на който детето пребивава.

В конкретния случай е безспорно, че по гр. дело № 1016/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е одобрена постигната между Г. АНГ. АНГ. и КР. Г. КР. спогодба относно родителските права по отношение на детето В. К.

К., дължимата месечна издръжка, както и по отношение на личните контакти на детето с неговия баща. Следва да се отбележи, че страните не твърдят да са имали сключен граждански брак помежду си и постигнатото помежду им споразумение не е по реда на чл. 59, ал. 1 от СК, а по реда на чл. 127, ал. 1 от СК и е безспорно, че с предявената искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство се претендира да бъде постановено изменение на режима на лични отношения на бащата с малолетното дете – В.

К..

При това положение, настоящата инстанция намира, че спорът на основание чл. 127, ал. 2 от СК е подсъден на районния съд по настоящия адрес на детето В. К. К., тъй като с оглед охраняване на най-добрия интерес на детето, подсъдността е определена от закона по този начин, предвид необходимостта от извършване на редица процесуални действия с участието и на детето – евентуално изслушването му от съда при наличие на 4 предвидените в СК и в специалния Закон за закрила на детето условия, изслушване на родителите на основание чл. 59, ал. 6 от СК, изготвяне на социален доклад.

Следва да се отбележи, че страните по делото не спорят, че местоживеенето на детето (самото му фактическо пребиваване) е в гр. Б.. В подкрепа на това обстоятелство е и изразеното становище от страна на ответника К.К. в отговора на исковата молба – изрично се подчертава, че той взима детето от дома на неговата майка в гр. Б. и го връща там. Това обстоятелство се потвърждава и от представените от страна на ответника две постановление за отказ да се образува досъдебно производство, от които е видно, че именно К.К. е подавал сигнали, че при пристигането си в гр. Б. майката е препятствала осъществяването на контакт с малолетното дете. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че са неоснователни възраженията на ответника по частната жалба – К.К., че по делото не са представени годни доказателства относно настоящия адрес на детето. От друга страна – пред настоящата инстанция от страна на Г.А. са представени недвусмислени писмени доказателства, от които е видно, че настоящият адрес на детето е в гр. Б. и които доказателства следва да бъдат зачетени, тъй като липсва на преклузия за представяне на доказателства в спор, който касае интересите на ненавършило пълнолетие дете – в тези случаи съдът и служебно следва да събира доказателства, а страните не са обвързани от процесуалните срокове за представянето им.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че настоящият адрес на детето В. К. К. е в гр. Б..

При това положение, настоящият състав намира, че местнокомпетентния да разгледа делото и да реши спора по същество е районния съд по местоживеене на детето, а именно – Районен съд – Бургас.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК посочва единствено възможността постигнатото между страните и одобрено от съда споразумение относно развода на страните и последиците от него, свързани с родените от брака деца да бъде изменено при изменение на обстоятелствата, но не посочва процесуалния ред, по който да бъде реализирана таза възможност и в частност – местнокомпетентния съд. Процесуалният ред е посочен в чл. 127, 5 ал. 2 от ГПК и в тази разпоредба изрично е посочено, че спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В този смисъл е и Определение № 77 от 01.03.2021г., постановено по частно гр. дело № 254/2021г. по описа на ВКС на РБ, ІІІ г.о., в което изрично се посочва, че местната подсъдност по тези искове, изключва общата подсъдност по чл. 105 от ГПК, респ. чл. 112 от ГПК, тъй като е подчинена на закрилата интересите на детето.

Мотивиран от горното, настоящият състав намира, че предявеният спор следва да бъде разгледан от съда по настоящия адрес на детето, а това безспорно е Районен съд – Бургас, поради което постановеното определение, с което делото се прекратява и се изпраща по правилата на местната компетентност на Районен съд – Варна следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането на частния жалбоподател Г.А. и да й бъдат присъдени направените по делото разноски – сума в размер на 415 лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за адвокат (видно от представения по делото Договор за правна помощ и съдействие договорената сума от 400 лева е изплатена в брой на процесуалния представител).

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ (по жалбата на Г. АНГ. АНГ., ЕГН ********** от гр.

Б., ул. С. № *, ет. *, ап. *) Определение от 13.04.2021г., постановено по гр. дело № 1238/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по правилата на местната подсъдност на Районен съд – Варна.