Решение № 478 от 05.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Варна, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900149 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от В. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: *****, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Иван Денкоглу“ №7, ет.5, ап.9, чрез адв.В. Н., против ЗАД “ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М. и Т.Д.Т., с която са предявени обективно кумулативни съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от телесно увреждане, получено в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.12.2023 г., около 16:55 часа, в гр.Варна, на републикански път II-902, по вина на водача на лек автомобил “Мерцедес Е250 III“, с peг.№*****, чиято отговорност към дата на инцидента е била застрахована при ответника по застрахователен договор “Гражданска отговорност“, обективиран в Полица №*****, със срок на действие от 29.07.2023г. до 28.07.2024г., ведно със законната лихва върху обезщетението от дата на пътното произшествие-05.12.2023г. до окончателното му изплащане.

В исковата молба се сочи, че на 05.12.2023г. около 16:55 ч., на републикански път II902 е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на л.а.“Мерцедес Е250 III“, с peг.№***** и управлявания от ищеца л.а.“Тойота Авенсис“, с peг.№******, в резултат на което последният е пострадал. Поддържа се, че вината за настъпване на пътното произшествие е на водача на л.а.“Мерцедес Е250 III“, който е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и в резултат от това е изгубил контрол върху управлението на автомобила, който се е отклонил се вдясно по посоката на движение, излязъл от пътя и се е ударил в мантинелата, счупил е 5 метални колчета и е реализирал сблъсък с л.а.“Тойота Авенсис“, с peг.№******, който е бил спрял на пътен знак Б2 “Стоп“, в очакване да се включи в движението по републикански път II-902. Сочи се още, че във връзка с настъпилото събитие е образувано ДП №124/2024г. по описа на 05 РУП при ОДМВР Варна, пр.пр.№17735/2023г. на РП Варна, което в последствие е прекратено с влязло в сила постановление. Твърди се, че в следствие от пътното 1 произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания и бил откаран по спешност в МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД, където му е поставена диагноза: “Контузия на гръдния кош.

Контузия на раменния пояс и мишницата. Повърхностна травма на окосмената част на главата. Болки в областта на главата вляво, лявото рамо и гърба.“ Сочи се, че на 02.01.2024г., поради продължаващите болки в шийната област, рамото, изтръпване в двете ръце, ищецът е приет по спешност и хоспитализиран в “Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАДгр.София, като му е поставена диагноза: “Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. Дискови хернии С5-С6 и С6-С7.“ Твърди се, че на 04.01.2024г. ищеца е претърпял операция, изразяваща се в шийна остеосинтеза-дискектомия на С5-С6 и С6-С7, остеофитектомия и декомпресия на нервни структури, имплантиране на 2 броя кейдж с плака посредством 4 броя винт. Поддържа се, че причинените травми на ищеца, представляват по съществото си средна телесна повреда, тъй като са обусловили трайно затруднение на движенията на шията му за период повече от 30 дни, както и временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Поддържа се още, че ищеца няма да може да се възстанови в цялост от претърпените травми и те ще оставят негативните последици за целия му жИ.т. Твърди се, че към момента на процесното пътното произшествие автомобила на виновният водач, е имал сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност“ с ответника, пред когото ищеца заявил претенция със Заявление №2438/30.04.2024г. за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение. Сочи се, че по повод претенцията при застрахователят е образувана Щета №******, по която е изплатено обезщетение в размер на 2000лв., което ищеца намира за крайно недостатъчно.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, чрез адв. И. Ц. депозира отговор на искова молба, с който се поддържа, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Поддържа се, че не са налице условията за ангажиране на отговорността му, тъй като не е осъществен основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно протИ.правно и виновно поведение на застрахованият водач за настъпване на пътния инцидент. Твърди се, че водачът на л.а.“Мерцедес Е250 III“, не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в исковата молба. В евентуалност се поддържа, претенцията е необосновано и прекомерно завишена, както и неотговаряща на обективно настъпилите обстоятелства, имащи значение за правилното й определяне. Сочи се, че не са съобразени реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на процесното произшествие, както и приноса на пострадалия за настъпването на произшествието. Във връзка с последното се релевира възражение за съпричиняване като се поддържа, че ищецът е допуснал нарушение на изискванията на чл.137а от ЗДвП за правилно поставяне на обезопасителен колан. Оспорва се доказателствената стойност на представената медицинска документация, като се поддържа, че въпросните документи не обосновават настъпването на твърдените неимуществени вреди, респективно искания размер на обезщетение. Наред с изложеното се поддържа, че твърдените от ищеца телесни увреди, изразяващи се в “увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия и дискови хернии“ не са вследствие от травматизъм, настъпил при процесното пътно произшествие, а са дегенеративни състояния с давност, датираща от преди датата на ПТП. Оспорва се и периода, за който се претендира законната лихва, като се поддържа, че такава се дължи от изтичането на тримесечния срок в рамките, на които застрахователят трябва да вземе решение да плати претендираното обезщетение или да постанови мотивиран отказ от изплащане на същото, в случая от 30.07.2024г.

С допълнителна искова молба, ищецът поддържа предявените искове и вече изложените доводи. В допълнение сочи, че извънсъдебното плащане от страна на ответника на сумата в размер на 2000лв., представлява извънсъдебно признание относно наличието на всички факти и обстоятелства за възникване и ангажиране на отговорността на 2 застрахователя. Оспорва се възражението на ответника за съпричиняване на претърпените вреди, като с е твърди, че уврежданията на ищеца са настъпили въпреки поставеният обезопасителен колан. Оспорва се и твърдението на ответника, че процесните травми на ищеца не са резултат и последица от пътния инцидент, а са следствие от предходни заболявания. По повод оспорването от ответника на началната дата на обезщетението за забава, се поддържа, че вземането за лихва е с акцесорен характер, поради което се дължи от датата на деликта. Твърди се, че по аргумент от противното от нормите на чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3, вр. чл.432, ал.2, изр.1 от КЗ, застрахователят, както и делинквента, дължи заплащане на обезщетение от датата на деликта. В условията на евентуалност се, поддържа, че лихва се дължи най-късно от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, което в настоящия случай е станало на 30.04.2024г.

С подадения от ответника отговор на допълнителна искова молба, се поддържат вече заявените възражения и оспорвания.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Депозира по делото писмени бележки, с които доразвива своето становище.

Ответникът, редовно призован за о.с.з, не се явява, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП-05.12.2023г. при ответното дружество-застраховател е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“Мерцедес Е250 III“, с peг.№*****, обективирано в Застрахователна полица №*****. Безспорно е още, че на 30.04.2024г. пострадалият е депозирал пред ответника извънсъдебна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, за което е образувана Щета ****** и застрахователят е определил и заплатил обезщетение по същата в размер от 2000лв.

Видно от представения по делото препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2023-1020-2548 от 05.12.2023г., че на посочената дата е настъпил пътен инцидент между гореописаните МПС, като според отразяването в документ вината за това е на водач на л.а.“Мерцедес Е250 III“, който при движение в участък на пътя описващ ляв завой е напуснал траекторията на пътното платно и е реализирал удар със спрелия на знак “Стоп“ автомобил, който е управляван от ищеца. Видно е още, че са отразени настъпили трамвайни увеждания на ищеца, изразяващи се в контузии на главата, ляво рамо и гръден кош.

По делото е приобщена медицинска документация, установяваща здравословното състояние на ищеца, след настъпване на процесното произшествие. Видно е от документите, че непосредствено след пътният инцидент, пострадалият е транспортиран в Спешния център при МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, при запазено общо състояние, с болка в областта на ляво рамо, оток на главата в лява половина, латерално. След проведени прегледи и консулти, не са установени фрактури, поставена му е диагноза: контузия на главата в лява половина, контузия на ляво рамо. Не е хоспитализиран, изписан е в същият ден с терапия за покой и обезболяващи.

Установява се, че констатациите за здравословното състояние на ищеца непосредствено след инцидента, които са отразени във Фиш за спешна медицинска помощ №49348/05.12.2023г., Съдебномедицинско удостоверение №263/ от 08.12.2023г., в цялост кореспондират с тези установени при първичният преглед в Спешният център при МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, описани по-горе. От представената епикриза, издадена от Клиника по 3

Неврохирургия при “Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД-гр.София, се констатира, че ищецът е постъпил в болницата на 02.01.2024г. и е изписан след 6 дни с окончателно поставена диагноза: дискови хернии С5-С6 и С6-С7 и след проведено оперативно лечение, при което е реализирана дискектомия С5-С6 и С6-С7, остеофигектомия и декомпресия на нервни структури. Имплантирани са 2 броя кейдж плака 12/6мм, посредством 4 броя винт. Изписан е при констатирано клинично подобрение, с гладък постоперативен период и с ранна вертикализация.

По делото е представен заверен препис от Постановление за прекратяване на досъдебно производство на Прокурор при РПВ, с което воденото наказателно производство за процесното ПТП по ДП №124/2024г. е прекратено поради липса на престъпление, защото уврежданията на пострадалият ищец не се характеризират с временно опасно за жИ.та състояние, доколкото същият не е изпадал в безсъзнание, респективно не е претърпял средна телесна повреда.

От заключението на назначената по делото КСМАТЕ, което се цени от съда, като компетентно и добросъвестно дадено, и кореспондиращо с останалите приобщени по делото доказателства, се установява, че на 05.12.2023г., около 16.55 часа, на републикански път 11902, в посока от село Кичево към гр.Варна, при левия обратен завой разположен преди “Картинг писта“-гр.Варна, е настъпило пътно произшествие между л.а.“Мерцедес Е250 III“, с рег.№*****, управляван от П. П. и л.а.“Тойота Авенсис“, с рег.№*****, управляван от ищеца. Установява се, че инцидента е настъпил, тъй като водача на л.а.“Мерцедес Е250 III“ допуска отклонение от праволинейното си движение по пътната лента в резултат от избраната скорост на движение, явяваща се несъобразена с пътния участък и мокро пътно платно, в резултат от което излиза в дясно и удря дясно разположената мантинела. След преодоляване на последната, допуска удар с изчакващия включване по главния път при знак “Стоп“ автомобил на ищеца, при което тялото на последния се е отместило в ляво спрямо предна лява седалка, и е осъществило контакт с вътрешната част на предна лява врата, предна лява колонка и други облицовки на купето, разположени непосредствено вляво от тялото на пострадалия. Според заключението, тъй като понесеният удар е страничен спрямо предна лява врата, колонка и преден ляв калник, и предвид близкото разположение на тялото на пострадалия спрямо вътрешността на предна лява врата, коланният механизъм в автомобил на ищеца не е оказал съществено задържане на тялото спрямо горната му част, съответно предпазният колан не е бил в състояние да предотврати настъпването на контакт на тялото на водача с вътрешността на вратата. Вещото лице медик е установило, че в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП ищецът е претърпял травматичен оток в лявата слепоочна област на главата, кръвонасядания в областта на лявото рамо и лявата ключица, седалището в ляво, лявата подбедрица, ожулвания в областта на лявата подбедрица, контузия на гръдния кош. Според експерта контузията на главата е била съпроводена с лекостепенно разстройство на съзнанието, изразяващо се в липса на спомен за случилото се и зашеметяване, като в комбинация всички настъпили травматични увреждания са обусловили временно неопасно за жИ.та разстройство на здравето, като последиците от тях са отзвучали в рамките на 2-3 седмици, без данни за последващи усложнения. Последвалата оперативна интервенция в шийният отдел на гръбначният стълб на ищеца, не е във връзка с травмите получени при процесно ПТП, тъй като касае дегенеративни изменения в последен стадий на развитие с голяма давност, в порядъка на години.