Определение № 2127 от 04.07.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3061/2023
- Вид
- Определение № 2127
- Подписан
- 04.07.2023
- В сила
- 04.07.2023
- Състав
- Ивайло Юлианов Колев
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2127 гр. Перник, 04.07.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивайло Юл. Колев като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720103061 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Н. Н.а- А. и Л. Н. след подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В исковата молба се сочи, че предмет на спора са единствено разноските по издадената в рамките на ч.гр.д. № 1741/2023 г. по описа на Районен съд заповед за изпълнение.
Ч.гр.д. № 1741/2023 г. по описа на Районен съд е образувано по заявление на „Топлофикация Перник“ АД срещу Н. Н.а - А. и Л. Н.. В хода на производството и след издаване на заповедта за изпълнение соченият длъжник Н. Н.а - А. е заплатила задължението по издадената заповед за изпълнение за главница и лихва, но не и разноските, които са присъдени.
В дадената му възможност заявителят е посочил, че сумата е заплатена, но тя не погасява изцяло задължението по издадената заповед – налице е вземане и за разноски, присъдени с нея.
Заповедният съд е дал указания на „Топлофикация Перник“ АД за предявяване на иск за установяване на вземането си, в резултат на което е образувано настоящото дело.
Така предявеният иск съдът намира за процесуално недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Това е така, защото съдебната практика е последователна и непротиворечива, че разноските сторени в дадено съдебно производство не могат да са предмет на друго такова. Те нямат самостоятелен характер. Отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е ограничена и обективна, тъй като едната страна отговаря без вина, стига другата да е дала повод за завеждане на делото, без поведението на последната да се квалифицира като противоправно.
Вярно е, че въпросът за разноските в заповедното производство се решава от исковия съд съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, но това е единствено в хипотеза на оспорено вземане – подадено е възражение в срок, връчено по реда на чл. 47 ГПК и др.
В конкретния случай задължението по подаденото заявление е признато – то е погасено чрез плащане след образуването на ч.гр.д. № 1741/2023 г. по описа на Районен съд, като сочените длъжници не са погасили задължението за разноски. Този съд намира, че сочените длъжници следва да изразят изрично дали оспорват 1 разноските или не, след което да се прецени дали заповедта за изпълнение е влязла в сила в тази част или е налице оспорване с характер на частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК. Ето защо произнасянето по дължимостта на разноските, присъдени със заповедта за изпълнение е от компетентността на заповедния съд, а не настоящия.
В светлината на гореизложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 3061/2023 г. по описа на Районен съд Перник като процесуално недопустимо.
Определението може да се обжалва пред Окръжен съд Перник в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от връчването му.
Препис от определението да се ВРЪЧИ на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се върне на заповедния съд за администриране и произнасяне по евентуалното възражението с характер на частна жалба в частта за разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
2