Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2127 от 04.07.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 3061/2023
Вид
Определение № 2127
Подписан
04.07.2023
В сила
04.07.2023
Състав
Ивайло Юлианов Колев

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2127 гр. Перник, 04.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720103061 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Н. Н.а- А. и Л. Н. след подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В исковата молба се сочи, че предмет на спора са единствено разноските по издадената в рамките на ч.гр.д. № 1741/2023 г. по описа на Районен съд заповед за изпълнение.

Ч.гр.д. № 1741/2023 г. по описа на Районен съд е образувано по заявление на „Топлофикация Перник“ АД срещу Н. Н.а - А. и Л. Н.. В хода на производството и след издаване на заповедта за изпълнение соченият длъжник Н. Н.а - А. е заплатила задължението по издадената заповед за изпълнение за главница и лихва, но не и разноските, които са присъдени.

В дадената му възможност заявителят е посочил, че сумата е заплатена, но тя не погасява изцяло задължението по издадената заповед – налице е вземане и за разноски, присъдени с нея.

Заповедният съд е дал указания на „Топлофикация Перник“ АД за предявяване на иск за установяване на вземането си, в резултат на което е образувано настоящото дело.

Така предявеният иск съдът намира за процесуално недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Това е така, защото съдебната практика е последователна и непротиворечива, че разноските сторени в дадено съдебно производство не могат да са предмет на друго такова. Те нямат самостоятелен характер. Отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е ограничена и обективна, тъй като едната страна отговаря без вина, стига другата да е дала повод за завеждане на делото, без поведението на последната да се квалифицира като противоправно.

Вярно е, че въпросът за разноските в заповедното производство се решава от исковия съд съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, но това е единствено в хипотеза на оспорено вземане – подадено е възражение в срок, връчено по реда на чл. 47 ГПК и др.

В конкретния случай задължението по подаденото заявление е признато – то е погасено чрез плащане след образуването на ч.гр.д. № 1741/2023 г. по описа на Районен съд, като сочените длъжници не са погасили задължението за разноски. Този съд намира, че сочените длъжници следва да изразят изрично дали оспорват 1 разноските или не, след което да се прецени дали заповедта за изпълнение е влязла в сила в тази част или е налице оспорване с характер на частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК. Ето защо произнасянето по дължимостта на разноските, присъдени със заповедта за изпълнение е от компетентността на заповедния съд, а не настоящия.

В светлината на гореизложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 3061/2023 г. по описа на Районен съд Перник като процесуално недопустимо.

Определението може да се обжалва пред Окръжен съд Перник в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от връчването му.

Препис от определението да се ВРЪЧИ на ищеца.

След влизане в сила на определението делото да се върне на заповедния съд за администриране и произнасяне по евентуалното възражението с характер на частна жалба в частта за разноските по издадената заповед за изпълнение.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2