Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1726 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1557/2024
Вид
Определение № 1726
Подписан
26.06.2024
В сила
12.07.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1726 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. С.ов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. С.ов Въззивно гражданско дело № 20245300501557 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на С. П. Н., ЕГН **********, от

**************************************************, в качеството му на длъжник по изп.д. № 20238210400003 по описа на ЧСИ П.И., с рег.№ 821, срещу оценката на недвижим имот „кафе ресторант“ в гр. Карлово и процедурата по нейното съобщаване, като счита, че оценката е занижена и същата незаконосъобразно не е доведена до знанието на длъжника. Обжалва се още насочването на изпълнението върху несеквестеруеми суми, получени от ДФЗ като субсидии за земеделски стопанин, като се твърди, че не е следвало да бъдат включени в разпределението.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК не са подадени писмени възражения от взискателите по изпълнението.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ П.И. излага доводи за недопустимост на жалбата, респективно за основателност.

Пловдивският окръжен съд, след служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на подадената жалба, приема следното:

Жалбата е процесуално недопустима.

С раздел I, гл. ХХХІХ от ГПК е регламентирано правото на защита срещу незаконосъобразните действия на съдебните изпълнители по пътя на обжалването им.

Новият ГПК /вл. в сила на 01.03.2008 г. / въвежда изричен списък на действията и отказите, които могат да бъдат обжалвани от страните. В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са посочени изпълнителните действия, които може да обжалва длъжникът.

1

Подаването на жалба срещу действия, които не са включени в изричния списък на действия, цитиран в разпоредбата на чл. 435 ГПК, води до недопустимост на жалбата. С оглед постигане бързина на изпълнителното производство, в действащия ГПК е изоставена общата клауза за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител по чл. 332 ГПК (отм.). Следва да се посочи, че нормите, които уреждат подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, имат императивен характер. Именно поради императивния характер тези норми не могат да се тълкуват разширително.

В настоящия случай, жалбоподателят атакува действие, изразяващо се в извършването на оценка на недвижим имот.

С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 4, предл. 1 от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 от ГПК. Съгласно чл. 468, ал. 5 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да извърши нова оценка на вещта, когато страната в определения от него срок е внесла разноските за нея, като преценка на съдебния изпълнител е да назначи едно или повече вещи лица. В разглеждания случай длъжникът не е поискал да бъде извършена нова оценка.

Извършването на оценка е действие, което не подлежи на обжалване, тъй като същото не е изрично предвидено нито в ал. 2, нито в ал. 3 от чл. 435 ГПК. Щом като действието, което обжалва жалбоподателят, не е сред изчерпателно изброените и лимитативно въведени в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, то жалбата му се явява недопустима. Съществуването на правото на обжалване е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за надлежното подаване на жалба.

Липсата на това право води до недопустимост на жалбата.

Досежно наведените оплаквания, че жалбоподателят не бил уведомявано по надлежния ред за оценката на процесния имот, съдът ги намира за неоснователни. От данните по изпълнителното дело се установява, че длъжникът при извършването на опис е присъствал/вж.л.285/ За извършения опис е съставен на 09.03.2023г. нарочен протокол, като в него е отразено, че оценката ще бъде изготвена от ЧСИ с помощта на вещото лице и ще бъде предявена на страните на 14.3.2023 г. от 15:30 часа в кантората на ЧСИ И., находяща се в **********************. Протоколът е подписан и от длъжника С. Н.. Оценката е предявена на 14.03.2023 г., за което е съставен нарочен протокол от съдебния изпълнител. В същия е отразено, че страните в изпълнителното производство не са се явили при предявяването, в това число и длъжникът С. Н.. В разпоредбата на чл. 484, ал. 3 от ГПК е предвиден един по-облекчен режим за съдебния изпълнител да уведоми страните за оценката на описаното имущество.

Съгласно посочената разпоредба в описа се посочва денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за 2 уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа. От описаната фактическа обстановка се установява, че именно този подход е възприет от ЧСИ И.. Органът по принудителното изпълнение е посочил в протокола за опис изрично, че оценката ще бъде предявена на 14.03.2023 г. от 15:30 часа в кантората на ЧСИ. Нещо повече, описът на процесното имущество е извършен в присъствието на длъжника С. Н., като последният е разписал и протокола за извършеното процесуално действие. Въпреки това длъжникът- жалбоподател е възприел пасивно процесуално поведение и не е положил дължимата грижа, същият нито е осигурил личното си присъствие, нито това на упълномощен от него процесуален представител на посочената в протокола за опис дата – 14.03.2023 г., за предявяване на оценката на описаното имущество. По този начин същият е пропуснал да се осведоми за определената от ЧСИ чрез назначеното вещо лице стойност на процесния имот.

Според разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК, жалбата против действията на съдебния изпълнител следва да бъде подадена в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението.

Касателно обжалването на насочването на изпълнението върху несеквестеруеми суми, получени от ДФЗ като субсидии за земеделски стопанин, като се твърди, че не е следвало да бъдат включени в разпределението.

С решение №665/17.05.2023 г. постановено по в.гр.д. № 1095/2023 г. по описа на ПдОС съдът е оставил без уважение жалбата подадена от длъжника С. П. Н., ЕГН **********, от ************************************************** против действията Частен съдебен изпълнител П.И. по изп. д. № 20238210400003, с които счита, че е насочил изпълнението към несеквестируемо имущество, като е наложил запор върху банкови сметки в „Търговска банка Д“ АД, „Банка ДСК“АД и „Юробанк България“ АД и възбрана върху ПИ с идентификатор *** с площ от 3 000 м 2 в землището на ********************“.

Съгласно задължителните разяснения по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава 3

(несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.

Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несквестируемостта. В разглеждания казус разпределението на сумите, за които се твърди, че са несеквестуруеми е станало с разпределение от 08.06.2023 г., влязло в законна сила на 03.07.2023 г.

Съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК срокът за обжалване е двуседмичен и изтича на 17.07.2023 г. (четвъртък-работен ден), съгласно чл. 60, ал. 4 от ГПК, според която разпоредба срокът, който се брои в седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ГПК последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, а ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. Според ал.

2 на чл. 62 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма.

В случая според посочените разпоредби срокът за обжалване изтича на 17.07.2023 г. Жалбата е подадена на 19.04.2024 г.

При това положение настоящият съдебен състав приема, че жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена след изтичането на преклузивния двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 23224 от 19.04.2024г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от С. П. Н., ЕГН **********, от **************************************************, в качеството му на длъжник по изп.д. № 20238210400003 по описа на ЧСИ П.И., с рег.№ 821, срещу оценката на недвижим имот „кафе ресторант“ в гр. Карлово и насочване на изпълнението върху 4 несеквестеруеми суми, получени от ДФЗ.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1557/2024 г. по описа на ОС Пловдив.

Определението може да се обжалва, с частна жалба пред Пловдивския Апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5