Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 29.03.2023, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
169/2023
Подписан
29.03.2023
В сила
29.03.2023

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ № 211 гр. Монтана,

29 март 2023 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.03.2023 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА

ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ

ЦВЕТАНОВА при секретаря Димитрана

Димитрова, с участието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 169 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от „С*** П*** И*** “ ЕООД, ЕИК * , седалище ***, представлявано от управителя С.А. С*** , чрез адв. И.В.К.,***, против Решение № 263 от 15.12.2022 г. по АНД № 865 от 2022 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0041072/ 08.03.2022 г. издаден от ОД на МВР – Монтана, с което на „С*** П*** И*** “ ЕООД – гр. Перник е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане /КЗ/, във вр. с чл. 638, ал. 4, чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от КЗ, като законосъобразен.

Касационният жалбоподател твърди, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила и в разрез с установената съдебна практика. Твърди, че районният съд неправилно не се е произнесъл по наведените доводи, че се касае за продълженото административно нарушение, което се осъществява само с едно деяние, както е в процесния случай, основано е на едно решение да не сключи застраховка „Гражданска отговорност“ и е насочено към постигане на една цел – да управлява собственото си МПС без да прави разходи за застраховка „Гражданска отговорност“. Настоящото производство е инициирано с една жалба във връзка с три електронни фиша, но по неясни причини производството било разделено на три отделни. В крайна сметка, заради несключване на застраховка ГО за процесния период представляваното от него дружество е наказано четири пъти, с глоби в общ размер на 8000 лева. Общият размер на глобите надвишава стойността на ГО над 50 пъти, надвишава и стойността на автомобила, както и може да доведе до невъзможност дружеството да продължи търговската си дейност. Излага мотиви, че ако държавните органи си свършили работата и МПС, собственост на дружеството, било спряно от движение, съответно била изпълнена процедурата по чл. 574, aл. 10 от КЗ, а именно: дружеството да е уведомено, че няма валидна застраховка ГО, то до такова абсурдно голямо наказание за несключване на застраховка ГО за няколко месеца нямало да се стигне. Липсват мотиви защо РС – Монтана не възприел възраженията, че административнонаказващият орган не може да налага наказание втори, трети и четвърти път за едно и също нарушение – липса на ГО, поради забраната на чл. 17 от ЗАНН, тъй като последващите наказания са за същото нарушение. Решението на първоинстанционният съд е без мотиви свързани с представените заедно с жалбата четири броя електронни фишове, три издадени от ОДМВР – Монтана, включени в една обща жалба, както и Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 4191, издаден от ОДМВР – Ловеч от 25.02.2022 г., с който на Еднолично дружество „С*** П*** И*** “ ЕООД, ЕИК * е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. е чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. Съдът не се е произнесъл по аргументите свързани с издаване на четири ЕФ, които касаят едно и също нарушение, изразяващо се в това, че с АТСС е установено управление на МПС регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО с МПС „Ш*** О*** “ вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер Р*** . Моли, АС – Монтана, при произнасяне на своето решение да съобрази следното: За първи път нарушението е констатирано oт ОДМВР Ловеч на 25.02.2022 г., в 15:05 часа, в Област Ловеч, с. Петревене, ул. „Хаджи Д*** “ № 108 с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока град Луковит, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км./ч. Въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от З км или 3%, за което е издаден електронен фиш № 4191. Същото по вид нарушение е констатирано няколко дни след първото нарушение и от ОДМВР – Монтана, а именно на 08.03.2022 г., на 18.03.2022 г. и на 02.06.2022 г. на един и същ участък от РП Е-79, за което са съставени описаните по-горе ЕФ. За установеното, обаче, не е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2, буква „в“ от Закона за движение по пътищата, след като нарушението е било констатирано за първи път на 25.02.2022 г. Налагането на такава ПАМ е задължително с оглед спазването на повелителната норма на Закона за движение по пътищата. Освен това мярката би препятствала възможността дружеството да продължи да управлява собственото си МПС без да е сключило за периода задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочената разпоредба задължава собствениците на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключат договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите. Т.е законодателят в този случай не се интересува дали собственикът на автомобила е установен да го управлява или в момента не го ползва и автомобилът е в покой. И в двете хипотези собственикът носи отговорност по чл. 483. ал. 1. т. 1 от КЗ.

Затова и в тези случаи ПАМ, който следва да бъде съставен веднага след установяване на нарушението е с правно основание чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП и се изразява във временно спиране от движение на въпросното МПС до сключването на такава застраховка. Касаторът твърди, че деянието, което е осъществило дружеството, като е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е продължено административно нарушение. То се осъществява само с едно деяние – несключване за 2022 г. на договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“. Изразява се в бездействие, като субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава на това нарушение през определен период от време и създава по този начин едно трайно състояние на административно нарушение, което продължава до неговото прекратяване. Характерно за това деяние е, че субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава му през определен период от време, който период започва с възникване на задължението за дееца да извърши определено действие да сключи договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“ и продължава докато не бъде изпълнено това задължение или когато трайното състояние на административно нарушение не се прекрати поради независещи от дееца обстоятелства. След като се касае за продължено административно нарушение, субектът на нарушението може да бъде санкциониран само веднъж. Именно по тази причина законодателят е регламентирал в чл. 171 от ЗДвП две възможности за налагане на ПАМ (според това дали субектът е собственик на автомобила или само го управлява - чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП и чл. 171, т. 1. буква „е“ ЗДвП), които категорично препятстват възможността на този субект да продължи да управлява моторното превозно средство без да има за него сключена ЗЗ „Гражданска отговорност“. По този начин и процесният орган е следвало да разреши установеното трайно (продължено) административно нарушение, като след издаване на първия електронен фиш, с който за първи път е наложил санкция за това нарушение, в същия момент да издаде и заповед за налагане на ПАМ. В рамките на целия период, за който лицето е длъжно да сключи ЗЗ „Гражданска отговорност“, администратнвнонаказващият орган не може да налага наказание втори път поради забраната на чл. 17 от ЗАНН, тъй като то се явява наказание за същото нарушение. На второ място, счита, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в препятстване правото на защита на представляваното от него дружество и липса на произнасяне по доводите му от съда. В жалбата са направени доказателствени искания, изложени конкретно в осем точки, като нито едно от тях не било уважено от РС – Монтана, като не било посочено и основанието заради което съдът няма да допусне даденото доказателствено искане.

Счита, че това представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционното решение.

Касаторът твърди, че неправилно РС – Монтана не е съобразил, че са налице основания за отмяна на атакувания ел. фиш като незаконосъобразен поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, а именно, че едно от изискванията на законосъобразност на електронния фиш е да бъдат спазени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата („Наредбата“). Съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредбата „За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението“. Дори и да е представен но делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство, твърди че същият не е съставен на датата на нарушението, а в ден следващ този на нарушението, като и не е подписан от съставителя, не е подписан и от приелия го отговарящ човек, нито от този който следва да го провери, т.е. протоколът не е бил попълнен надлежно. При това положение по делото не става ясно дали приетият протокол (ако такъв е изискан и приет от РС – Монтана) е съставен по спомен на дадения полицейски служител. Това некоректно и непълно попълване на протокола от съответния полицейски служител води практически до липса на протокол, тъй като не става ясно на коя дата и от кого е съставен/проверен/приет протокола. От друга страна приема, че е налице неизпълнение на Наредбата и поради нарушение на ал. 3 на чл. 10. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от горепосочената Наредба за всяко използване на мобилно АТСС се попълва протокол съгласно приложението на Наредбата, като в ал. 3 на чл. 10 е установено задължение за попълване на протокол за всяко място за контрол, съпроводен със снимка на разположението на уреда, при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС. Протоколът представлява официален свидетелстващ документ, който се съставя по смисъла на чл. 10 от Наредбата и съдържа строго определени реквизити. Тяхното точно и пълно попълване е гаранция за законосъобразност и прозрачност на процедурата по измерване скоростта на придвижване на водачите на МПС. В случая, голяма част от графите на протокола са останали непопълнени – липсва отбелязване с „да“ или „не“ на същественото нормативно изискване на Наредбата – дали протокола е съпроводен със дигитална снимка, което изискване е само за временно монтирани АТСС, каквото е настоящото АТСС, липсва точното местонахождение, а именно точното местонахождение с думи, липсват подписи на съставителя на протокола, както и не е посочено лицето, което е приело протокола по чл. 10 от Наредбата, нито има негов подпис, както и на коя дата е приет протоколът по чл. 10 от Наредбата, къде се съхранява тази компютърна информация и т.н. Подобни пропуски опорочават процедурата по контрол върху скоростта на придвижване на водачите на МПС, а оттам рефлектират и върху законосъобразността на издадения електронен фиш, именно това не е съобразил PC при постановяване на своето решение. Излага мотиви, че съгласно утвърдената съдебна практика всяко нарушение на горепосочената Наредба води до опорочаване на направените констатации от мобилната радарна система и е основание за отмяна на издадения електронен фиш. В касационната жалба се излагат още и мотиви, че РС – Монтана не се е произнесъл и не е събрал доказателства, въпреки направените своевременно доказателствени искания, и по твърденията, че ЕФ не е издаден на 08.03.2022 г., а на много по-късна дата от извършване па нарушението, което е съществено процесуално нарушение, защото правната същност на електронния фиш е незабавно наказване на виновното лице. Така нямало да се стигне и до налагане на глоби в общ размер на 8000 лева, които многократно превишават цената на процесния автомобил и могат да доведат до невъзможност дружеството да продължи своята търговска дейност. След като не е издаден веднага ЕФ, т.е. в деня на нарушението, следва да се премине към процедура но издаване на АУАН и НП. В тази насока е Решение № 299 от 10.03.2022 г. по КАНД № 1734 / 2021 г. на XXVI състав па Административен съд – Варна, Решение № 310 от 15.03.2022 г. по КАНД № 2521 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Варна, както и Решение № 218 от 22.02.2021 г. по КАНД № 2615 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Варна. Излагат се мотиви, че съгласно чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. От логическото тълкуване на тези разпоредби следва да се направи извод, че електронният фиш е акт, който е създаден автоматично от административно – информационна система, въз основа на постъпили от машина и обработени от машина данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Оттук касаторът счита, че следва да се заключи, че електронният фиш, като „електронно изявление“ не е акт на правен субект, а на машина, техническо средство и други подобни, като за първи път българското законодателство делегира правомощия на технически средства да изпълняват функциите на административнонаказващ орган. Процедурата по издаване и обжалване на електронния фиш е уредена в чл. 189, ал. 4 - 11 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 85а от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата. Препратката по чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата към ЗАНН гласи следното „За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. В ЗАНН обаче няма процесуални норми за издаването на електронния фиш. Уредбата е само материалноправна.