Определение № 417 от 16.05.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Разград, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора М. Нейчева

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20253300500207 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 454 от 27.03.2025г. по частно гражданско дело № 20253320100161 по описа за 2025 година на Районен съд Кубрат, с което е отхвърлено заявление вх. № 763/ 28.02.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания” – ЕАД – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изп.директор Зорница Банкина, за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу Й. Г. И., ЕГН ********** с пост./ наст. адрес в с. С., общ. К., ул. „В.Л.“ № 3, претендирани като неплатени негови задължения по Договор за потребителски кредит от 21.05.2021 г., в полза на заемодателя – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, гр. София, вземанията по който са цедирани в полза на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и Приложение № 1/ 11.04.2023 г., като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитираните договори, както и е отхвърлено искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.

Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост. Излага подробни съображения. Позовава се на съдебна практика – Определение № 38 от 16.01.2020 г. на ОС - София по в. ч. гр. д. № 938/2019 г., Определение № 269093 от 21.05.2021 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 1300/2021 г., Определение № 260780 от 24.03.2021 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 790/2021 г., Определение от 21.01.2020 г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 19/2020 г.

1

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК, приложим съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях, като предвид възраженията в частната жалба следва да добави следното:

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК срещу Й. Г.

И., за сумите:

- 1 317.97 лв. – представляващи главница за периода от 15.10.2022г. до 15.05.2023г.,

- договорна лихва 110.75 лв. за периода от 15.10.2022г. до 15.05.2023г., - обезщетение за забава 404.25 лв. за периода от 16.10.2022г. до датата на подаването на заявлението в съда,

- законна лихва от датата на подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

В т. 12 на заявлението е посочено, че вземането на заявителя произтича от Договор за потребителски кредит от 21.05.2021 г., в полза на заемодателя – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, гр.

София, вземанията по който са цедирани в полза на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и Приложение № 1/ 11.04.2023 г.

С Разпореждане № 328 от 04. 03.2025 г. съдът е оставил без движение заявлението на заявителя и му е указал в 3-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовностите, като тъй като не отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1, т. 4 ГПК в частта относно претендираните за плащане главница, възнаградителна лихва и обезщетения, като не са изложени обстоятелства, на които се основава искането, начало на просрочие, неизпълнение на задължения по договор за потребителски кредит – налице е противоречие между договорено задължение: 4 286.16 лева - от погасителни вноски, и претендирано за изпълнение в размер на 4 986.16 лева, посочени като обща стойност на плащанията; не се сочат обстоятелства относно извършените от посочения длъжник плащания – дата, размер, за погасяване на задълженията му по погасителен план по договор за потребителски кредит; препятстващи извършването служебно проверка за противоречие със закона или с добрите нрави, основаност на неравноправни клаузи – чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК.

Заявителят е подал молба в указания срок, с която по същество е отказал да изпълни указанията.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението на заявителя.

2

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена заповед за изпълнение.

Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи.

В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

Изложените в т. 9 и т. 12 от заявлението твърдения не съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и не дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани. Не е ясно какви плащания са направени от длъжника, как са отнесени от кредитора за погасяване на задълженията. Не са посочени правното естество на задължението, правопораждащите го факти, неговото съдържание и характер. От външна страна не е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл.

410 ГПК за заявените вземания. Разградският окръжен съд споделя изводите на заповедния съд и препраща към тях.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не са отстранени допуснатите нередовности, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

С оглед изискванията на закона, такава служебна проверка е необходима за установяване спазени ли са императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. Единствено с посочване на тези обстоятелства, съда би могъл да направи преценка за липса на обоснована вероятност за неравноправна клауза. Това не е сторено от заявителя в дадения му от заповедния съд. При наличие на обоснована вероятност искането за издаване на заповед за изпълнение да се основава на неравноправна клауза, съдът 3 приема, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 414/16.05.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500240 по описа за 2025 година, Определение № 415/16.05.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500239 по описа за 2025 година, Определение № 64 от 22.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500041 по описа за 2025 година, Определение № 126 от 04.02.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 20253300500066 по описа за 2025 година, Определение № 629 от 03.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500455 по описа за 2024 година, Определение № 635 от 05.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500452 по описа за 2024 година, Определение № 630 от 03.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500453 по описа за 2024 година.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 454 от 27.03.2025г. по частно гражданско дело № 20253320100161 по описа за 2025 година на Районен съд Кубрат.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4