Решение № 6 от 01.03.2026, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Никопол, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно наказателно дело № 20254420200150 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №15-061/09.09.2025г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр.Русе към ГД „Рибарство и Контрол“ при ИАРА гр. Бургас на В. П. В., ЕГН********** от с.***, общ.ГУЛЯНЦИ, ул.“***“№7 за нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА, във връзка с буква "Б", т. 5, във връзка с буква "Г", т.

18 от Приложение № 1 към чл. 32 ал. 1 от ЗРА и т. I, т. 4, тире 1 от Заповед № РД 09406/14. 04.2025г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл.70, ал.1 от ЗРА било наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят В., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Никопол, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва констатациите на АНО. Оспорва авторството на деянието.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не дава обяснения. Представлява се от пълномощника си адв. Р. Р. от ПлАК, която поддържа подадената жалба и излага доводи за неоснователност и недоказаност на обжалваното НП. По същество адв.Р. в последното съдебно не се е явила, нито от нея са представени писмени бележки по повод жалбата срещу издаденото и обжалвано от клиента й наказателно постановление.

АНО се представлява в съдебно заседание от ст.юрк. И.П., който взема становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Моли съда да 1 постанови решение, с което да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно обжалваното НП. Представя писмени доказателства, ангажира и гласни такива.

Представя писмена защита. Претендира юрискоснултско въднаграждение.

За ПлРП, която е била редовно призована в цялото производство не се е явил представител, не са правени доказателствени искания, не са представени доказателства, не е взето становище по предмета на делото.

Съдът, като прецени събраните в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 08.05.2025г. свидетеля Д.Д. се обадил на актосъставителя Н.Г., че е получил сигнал от ЕЕН112 за оставени мрежи в работни положения в землището на с.***, общ.Гулянци на р.Дунав. В сигнала били посочени и джи-пи-ес координати.

По този повод двамата свидетели създали организация и се обадили на третия свидетел Р., с който посредством служебен автомобил отишли на място, което било посочено в сигнала. Започнали да правят обход с фенери и открили една от мрежите в работно положение, поставена във водата, поради което се позиционирали близо до нея, за да могат да виждат работния уред. Това се случили до около 00,30ч.

На разсъмване към 05,00ч., свидетелите чули на около 200м. от тях по посока течението на реката, че бил запален двигател на лодка. Лодката тръгнала в посока с.*** и минала покрай свидетелите. Поради това те излезли, за да видят какво се случва. Видели лодката, която минала покрай тях и замина на около километър нагоре.

Моторът след това спрял и след около десет минути лодката тръгнала по течението на реката със запален мотор.

Свидетелите видели, че в лодката се намират две лица, които се приближили към уреда за риболов, който се намирал в работно положение в реката. Поради това свидетелите започнали да се придвижват към същото място, като свидетелят Д. бил пръв, а другите двама след него. В това време свидетелите забелязали, че лицата спрели и започнали да изтеглят мрежата. Свидетелят Д. извикал - «Стойте, проверка от рибарство и контрол!». Едно от лицата в лодката извикало – «Багай!», след което започнали да се опитват да палят мотора на лодката, но той не запалил. В момента, в който запалил мотора, свидеетлят Д. скочил във водата и хванал лодката за носа. В това време жалбоподателят В. В., който бил разпознат ударил свидетеля Д. с греблото на лодката. Д. започнал да вика номера на лодката, за да може в последствие тя да бъде иднетифицирана и установен собственика й. Повторил номера на лодката още веднъж, а жалбоподателя и другото лице в лодката се оттеглили надолу по течението.

След това свидетелите издърпали риболовния уред, поставили го в служебния автомобил и тръгнали. Докато се придвижвали се опитали да се свържат с дежурния, но се свързали с Първо районно в Плевен, като дежурният препратил сигнала към ОДЧ Никопол. Била установена връзка с полицейски патрул, като в разговора било 2 споделено, че на място ще бъде изпратена друга кола с дежурни полицаи.

Докато чакали идването на полицейския патрул, свидетелите извадили мрежата, в която установили наличието на риби от вида шаран, след което тръгнали да излизат от землището на с.*** към главните пътища в района. Докато се движели видели лек автомобил «***», сребрист на цвят, който се придвижвал бързо. Опитали се да го последват, като успели да видят първите две букви и цифри от номера - ***. Веднага била направена справка и установено на кого е колата. По посока с.Загражден, общ.Гулянци, свидетелите изагубили автомобила, тъй като той се движел по-бързо от техния служебен автомобил. Поради това започнали да обикалят и да търсят автомобила, но не го открили. Направили справка относно собствеността на лодката и след като се срещнали с изпратения полицейски патрул тръгнали към адреса в с.***.

На кръстовище в селото, Д. видял жалбоподателя, който им пресякъл пътя с кола. Тръгнали със служебната кола след него. Обадили се и на полицейския патрул, който карал зад тях да го спре. Спрели управлявания от жалбоподателя автомобил на метри от дома му. Същия обяснил, че ще ходи на работа и не знае за какво става въпрос. Д. забелязал мотор на лодка, но той бил студен. След това жалбоподателят бил запитан има ли лодка и къде се намира тя. Изчакали жалбоподателя да отговори, а после и да заведе служителите до лодката, за да я видят. Жалбоподателят се качил в колата си и всички тръгнали. Жалбоподателят завел свидетелите до различно място от това, на което обикновено се намирала лодката му, но тя не била там. След това жалбоподателя споделил, че може някой да я е откраднал.

През това време до гр.Гулянци дошъл началник сектора на ИАРА Плевен с още един служител и още един полицейски патрул. Свидетелите се върнали на мястото, което било посочено с координати в сигнала и се намирал риболовния уред, като на около 500м. открили търсената лодката, която била излязла на брега. Двигател нямало.

Намерили в лодката мрежа с един брой шаран. Лодката била без мотор. Имало гребла.

След това лодката, синя на цвят била иззета и оставена на съхранение в гр.Никопол, фериботно пристанище.

Предвид констатираното нарушение на 14.05.2025г. установеният нарушител бил извикан в РУ-Гулянци, където му бил съставен АУАН от актосъставителя Н. Г. в присъствието на свидетелите Д. и Р.. Жалбоподателят присъствал при съставянето на акта, който след това Г. му го прочел, а след това му предявил и го подписал. Копие от акта било връчено на жалбоподателя и той го взел, като е вписал, че има възражения, но не ги е посочил.

В законово установеният 7-мо дневен срок, жалбоподателят не е депозирал пред АНО писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което АНО възпроизвел изцяло описаната 3 от актосъставителя фактическа обстановка.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на ангажираните по делото гласни доказателства, посредством показанията на разпитаните по делото свидетели Г., Д. и Р., чиито показания съдът кредитира с доверие, като обективни, последователни и взаимно свързани, както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазлИ., като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

В нормата на чл.32, ал.1 от ЗРА законодателят е регламентирал забрана във водните обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2, уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно Приложение №1. Легалната дефиниция на понятието „риболов“ съгласно §26 от ДР на ЗРА е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

Безспорно се установи на проведеното съдебно следствие, че уловените риби предмет на обжалваното НП са посочени в Приложение №1 към ЗРА.

Безспорно е установено, че периода на забраната е наложен със Заповед № РД 09-406/14.04.2025г., издадена от Министъра на земеделието и храните на основание чл.32, ал.1, ал.4 и ал.5 от Закона за рибарството и аквакултурите, с която са въведени временни ограничения за стопански любителски улов на риба във водни обекти по чл.3, ал.1 и чл.5, ал.2 от Устройствения правилника на МЗХ /Обн. ДВ, бр.82/18.10.2019г./.

В случая възраженията на жалбоподателя се свеждат основно до оспорване авторството на деянието от негова страна, както и до размера на наложеното административно наказание, тъй като жалбоподателят нямал други нарушения, а АНО не изложил доводи за по-големия размер на санкцията.

Анализирайки събраните по делото

4 доказателства и направените от жалбоподателя възражения, съдът намира, че при провеждането на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на НП. Според настоящия състав АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.

Следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя относно авторството на деянието, тъй като той в момента на осъществяване на деянието от непосредствена близост е видян от свидетеля Д., който държал носа на лодката във водата и диктувал на висок глас номера й. Този свидетел е пряк очевидец както на извършване на деянието, така и на неговия извършител, за което е дал показания пред съда на проведеното съдебно следствие.

По отношение второто възражение следва да се посочи, че извършеното от жалбоподателя деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като е установено, че той извършва риболов от борда на риболовен кораб в период на забрана за улов. Това обаче се допълва от неговото протИ.правно поведение, изразяващо се в действие – удар на държащия носа на лодката, от която се извършва незаконния риболов свидетел Д. от страна на жалбоподателя с цел Д. да пусне лодката, за да може В. и лицето с него да напуснат мястото на нарушението и да се укрият, за да препятстват установяване на нарушителите и избягване на административна отговорност.

От гореизложеното се налага извода, че законосъобразно и правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, който е осъществил риболов в нарушение на въведената забрана, целяща опазване на рибните ресурси.

Нормата обявява за протИ.правен уловът на риба и други водни организми в период на забраната по чл.32, ал.1 от ЗРА. Наложената санкция от 2000лв., която след 01.01.2026г. е в размер на 1022.58 евро /равностойността на 2000лв./ не е в минималния предвидения в чл.70, ал.1 от ЗРА размер. АНО е достигнал до правилен извод по повод наложения размер, тъй като извършеното деяние е с по-висока степен на обществена опасност, нарушението не е маловажно, тъй като е свързано с директен вредоносен резултат, изразяващ се в намаляване популацията на риба от уловените видове, а освен това на свидетеля Д. са причинени наранявания именно при установяване на нарушението и неговия извършител, което несъмнено води до извод за налагане на по-висок размер на санкцията, независимо, че това е първо нарушение на жалбоподателя.