Решение № 1845 от 28.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1845 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100507837 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на ищеца “З.К. Л.И.” АД срещу решение № 7385/11.05.2023 г. По гр.д. № 34049/2022 г. На Софийски районен съд, 169 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК от “ЗК Л.И.” АД срещу Столична община искове с правно основание чл. 410 КЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 360 лв. - изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на автомобил марка „БМВ“ модел „520 Д“ с рег. № “*******, с включени 10 лв. ликвидационни разноски, вследствие на ПТП настъпило на 18.06.2018 г. в гр.

София, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното й плащане, както и на сумата от 109.71 лв. мораторна лихва за периода 12.05.2019 г. до 12.05.2022 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 14629/26.05.2022 г. по ч.гр.д. № 24982/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 169 с-в.

В жалбата се прави оплакване, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал, поради което е достигнал до погрешния правен извод за неустановеност на механизма на процесното ПТП, в частност - наличието на дупка на пътното платно, в която е пропаднал застрахования автомобил. Отправя се искане към въззивната инстанция да 1 отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна /ответник в производството/ - Столична община, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, респективно правилност на първоинстанционното съдебно решение, с искане за неговото потвърждаване.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ , вр. чл.

49, вр с чл. 45 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ищеца, че ответникът дължи сумата от 360 лв. - изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на автомобил с рег. № “*******, с включени 10 лв. ликвидационни разноски, вследствие на ПТП настъпило на 18.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното й плащане, както и сумата от 109.71 лв. мораторна лихва за периода 12.05.2019 г. до 12.05.2022 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 18.06.2018 г. в гр.

София е настъпило ПТП, при което „БМВ“ модел „520 Д“ с рег. № “******* собственост на „Анна Апарт“ ООД, управлявано от Т.С.Н., движейки се на ул. „******* с посока на движение от ул. „Филип Кутев“ към ул. „Чавдар Мутафов“, попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което на посочения автомобил били нанесени имуществени вреди върху лявата задна джанта и гума. Към датата на настъпване на вредите, по отношение на лекия автомобил била налице валидна имуществена застраховка „Каско“, сключена с ищцовото дружество, поради което последното изплатило на собственика на увредентото МПС сумата от 350 лв - застрахователно обезщетение. С писмена покана, ищецът отправил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение, както и на сума от 10 лв. - ликвидационни разноски, с оглед обстоятелството, че настъпилото ПТП е вследствие бездействие на негови служители, чието задължение е да стопанисват процесния участък.

За установяване на горната фактическа обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, като е изготвена и съдебна автотехническа експертиза.

2

Не се спори пред въззивната инстанция, а и се установява от представената по делото застрахователна полица, че към датата на настъпване на процесното ПТП, ищецът е носил имуществена отговорност по отношение на увредения автомобил по застраховка “Каско” № 93001810024420.

В представения по делото протокол за ПТП № 1705810/18.06.2018 г., изготвен при посещение на място от младши автоконтрольор, е посочено, че увреденото МПС се е движило по ул. “Могилата”, с посока от ул. “Филип Кутев” към ул. “Чавдар Митафов”, като пред номер 15 попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно”. В протокола е нарисувана схема на процесното ПТП, в която е обозначена траекторията на движение на автомобила, като е очертана дупка /с правоъгълна форма/, пресичаща хоризонтално платното за движение.

По делото са приети декларация за настъпило ПТП, опис-заключение, калкулация и експертизи по щета № 0000-1261-18-252230, съгласно които увредените детайло по лекия автомобил представляват задна лява гума и задна лява джанта. Стойността на застрахователното обезщетение е посочена в размер на 350 лева, включваща: подмяна на увредената гума с нова и прилагане на коригиращ коефициент по експертна оценка върху цената на новата автомобилна гума, монтаж, демонтаж, ремонт, труд и материали за боядисване.

Като част от застрахователната преписка по делото са представени и приети копия от свидетелство за управление на МПС и контролен талон, фактура с касов бон, издадени на името на собственика на увредения автомобил за заплатената нова гума и ремонт.

Представено е неоспорено от ответника платежно нареждане за сумата от 350 лева, преведена на 13.02.2019 г. от ищцовото дружество в полза на собственика на застрахования автомобил.

По делото е представена регресна покана изх. № 1005/11.04.2019 г., с която ищецът отправя искане към Столична община да заплати сумата от 350 лева и ликвидационни разходи по щета № № 0000-1261-18-252230, личен регрес № 14523.

От представената по делото товарителница от куриерска фирма “Спиди”, се установява, че горната покана по регрес № 14523 е връчена на ответника на 15.04.2019 г.

По делото не се установява, а и не се твърди, ответната страна по спора да е извършила плащане в отговор на получената регресна покана от застрахователя.

В производството пред СРС е изслушано заключението на вещо лице Венцислав Другнаски по допуснатата автотехническа експертиза. Съгласно експертното заключение, от техническа гледна точка, описаните щети са в причинна връзка с реализираното ПТП. Вещото лице е изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по процесното МПС, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 3

430.72 лева. Експертното заключение е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК .

В производството пред първоинстанционния съд е проведен разпит на свидетеля Т.Н. /водач на процесното МПС/, заявил пред съда, че не си спомня за инцидента, но той е подписал предявения му протокол за ПТП.

От страна на ответника и от третото лице - помагач по делото са ангажирани и приети като писмени писмени доказателства следните относими към спора документи: договор от 11.06.2015 г., 2 бр. възлагателни писма от 18.02.2021 г. и 17.05.2022 г., 2 бр. фактури за извършен ремонт, двустранна сметка, протоколи №3/20.04.2021 г. и №6/26.07.2021 г. за установяване на завършване и заплащане на натурални видове СМР, 2 бр. Акт за фактическо приключване на СМР от 25.02.2021 г. и от 06.06.2021 г., количествена сметка и схеми на процесния участък, протокол №36/12.09.2018 г. за установяване на завършване и заплащане на натурални видове СМР, двустранна сметка №136, количествена сметка и схема на ремонтни дейности на ул. „Могилата“, протокол №34/12.09.2018 г. за установяване на завършване и заплащане на натурални видове СМР, фактура от 12.09.2018 г. и извлечение №173/07.11.2018 г.

От анализа на горните писмени доказателства, в това число на констативен протокол от 15.03.2018 г. /л. 66 СРС/, се установява, че ул.

“Могилата” е в “лошо експлоатационно състояние, настилката на пътното платно е изветряла, с много разрушения”, което е наложило ответникът Столична община двукратно двукратно да възлага извършването на ремонтни дейности, чрез полагането на асфалтови “кръпки”.

Видно от представената схема към количествените сметки /л. 71 СРС/ на ул. “******* /където се твърди в исковата молба да е настъпил инцидентът/ е установена неравност на пътното платно с посочени размери “1.20х2.30” и с площ от 2.76 кв.м.

Видно от направеното изявление в отговора на третото лице помагач, както и от представените към него документи, ремонтът на пътната настилка на процесната улица е приключен и предаден с двустранен протокол от 12.09.2018 г. - близо три месеца след процесното ПТП от месец юни 2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

4

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като посочването на погрешна правна квалификация на претендираните права /чл. 411 КЗ, вместо чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ/, не е обусловило недопустимост на съдебния акт, доколкото съдът е разгледал предявеният иск въз основа на фактическите обстоятелства, заявените в исковата молба. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението, съдът намира следното:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата н а чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД , отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят п о чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.