Решение № 444 от 11.04.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000502158 по описа за 2023 година

Със съдебно решение № 262883 от 02.09.2022 г., постановено по гр.д. № 261/2020 г. по описа на СГС, ГО, 2-ри състав съдът е обявил за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, сключеният на 11.09.2018г. между В. К. Л. и Н. Т. К. предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ: ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 124 кв.м. и 1/2 ид. части от бивш УПИ II-159, кв.31 с идентификатор № *** по регулационния план на Панчарево, при съседи за имота: имот с идентификатор ***, ***, ***,

***, ***, ***; при условие, че В. К. Л. в двуседмичен срок от влизане на решението н сила заплати на Н. Т. К. сумата от 163 000лв., съставляваща останалата незаплатена част от уговорената с предварителния договор продажна цена на недв. имот., на осн. чл. 362 ал.1 от ГПК.

Със същото решение е отхвърлено предявеното от В. К. Л. възражение за прихващане на сумата от 109 000лв. съставляваща неустойка и сумата от 3 500лв. съставляваща обезщетение за сторени разходи във връзка с делбата на дворното място, от продажната цена на имота.

Със същото решение е отхвърлен предявения от Н. Т. К. срещу В. К. Л. насрещен иск за сумата от 20 000лв., претендирана като обезщетение на претърпени неимуществени вреди, квалифициран от съда като иск с првано осн. чл.79 ал.1 предл. второ от ЗЗД.

1

Със същото решение е осъден Н. Т. К. да заплати на В. К. Л. направени деловодни разноски пред СГС в размер на 177 лв.

С определение № 261411 от 04.03.2023г., постановено по същото дело, съдът е отхвърлил молбата на В. К. Л. за допълване на решението в частта за разноските, с която молба е поискано да бъдат присъдени на молителя следните разноски за първоинстанционното производство: 21 000 лв. внесена гаранция в обезпечително производство за обезпечаване на предявения иск, адвокатски хонорар определена по реда на чл.38 ал.1 3 от ЗА и Наредба № 1/2004г.

1.Подадена е въззивна жалба от Н. Т. К. срещу съдебно решение № 262883 от 02.09.2022 г., постановено по гр.д. № 261/2020 г. по описа на СГС, ГО,

2-ри състав, в частта му, с която съдът е обявил сключения на 11.09.2018г. предварителен договор за окончателен.

Жалбоподателят твърди, че решенето в обжалваната му част е неправилно и постановено при нарушаване на процесуалните правила: твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като е основал изводите си за основателност на иска с правно осн. чл.19 ал.3 от ЗЗД да приетия за доказан факт, че ищецът В. Л. е изправна страна по предварителния договор и съотв. има право да иска обявяването на същия за окончателен. Оспорва обстоятелството, че ищецът е изправна страна по предварителния договор, напротив, твърди че същият не е изпълнил задължението си да заплати на жалбоподателя-обещател по предварителния договор цялото уговорена продажна цена не по- късно от датата 12.11.2018г.

Твърди, че жалбоподателят е изправна страна по предварителния договор, и че с предявената насрещна искова молба е развалил същия, поради което предявеният иск с правно осн. чл.19 ал.3 от ЗЗД се явява неоснователен.

Моли, настоящият съдебен състав да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба на Н. К. от въззиваемата страна В. Л., с който се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част и моли обжалваното решение да бъде потвърдено в тази му обжалвана част.

Претендира разноски.

2.Подадена е въззивна жалба и от В. К. Л. срещу съдебно решение № 262883 от 02.09.2022 г., постановено по гр.д. № 261/2020 г. по описа на СГС, ГО, 2-ри състав, в частта му, с която съдът е отхвърлили предявеното от В. Л. възражение за прихващане на сумите съотв. от 109 000лв., твърдяна дължима неустойка за неизпълнение по процесния предварителен договор и сумата от 3 500 лв., твърдени дължими обезщетения за сторени имуществени вреди от воденото от ответинка Н. К. делбено дело.

Жалбоподателят твърди, че решенето в обжалваната му част е 2 неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил правилно всички, събрани по делото доказателства и неправилно е приел, че уговорената с предварителния договор неустойка е нищожна, оспорва приетото от първоинстанционния съд обстоятелство, че забавената административна процедура и неспазването на уговорените срокове за разделяне на дворното място на два УПИ не следва да се вменява в отговорност на обещателя.

Моли, настоящият съдебен състав да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да извърши прихващане на посочените суми с уговорената продажна цена на имота. Излага подробни съображения във въззИ.а жалба. Претендира разноски.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба на В. Л. от въззиваемата страна Н. К.. Оспорва жалбата.

3.Подадена е частна въззивна жалба от В. К. Л. срещу определение № 261411 от 04.03.2023г., постановено по първоинстанционното дело, с което съдът е отхвърлил молбата на В. Л. за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските. Моли въззивния съд, да отмени обжалваното определение и да присъди на частния жалбодател разноски за първата инстанция, съставляващи заплатена държавна такса, (не се посочва точен размер на претендираната сума), както и да присъди на адвоката, пълномощник на частния жалбоподател ( не се посочва името на адвоката) адвокатски хонорар по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, изчислен по размер съгл.

Наредба№1/2004г. Изложени са подробни мотиви.

Не е постъпил отговор от насрещната страна по частната въззивна жалба.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК: представените с молба-заявление от В. Л. писмени доказателства няма качеството на нови доказателства по см. На чл.266 от ГПК, същите са и напълно неотносими към спора, поради което и не са приети от въззивния съд.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства: предварителен договор с дата 11.09.2018г., и допълнително споразумение №1 с дата 29.10.2018г. и приемо-предавателен протокол с дата 30.09.2018г., сключени между страните по делото се установяват твърдените отношения между тях по сключен предварителен договор за продажба на недв. имот, подробно описан по-горе. Този факт не е спорен между страните по делото.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

3

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на

Н. Т. К. е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество въззивната жалба на

В. К. Л. е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред първоинстанционният съд е бил предявен иск с правно осн. чл.19 ал.3 от ЗЗД от В. Л. срещу Н. К. за обявяване за окончателен на предварителния договор за продажба на недв. имот, сключен между тях на 11.09.2018г.

Искът е бил оспорен от Н. К. с единственото възражение, че ищецът В.

Л. е неизправна страна по предварителния договор и няма право да иска обявяването на предварителния договор за окончателен.

Това възражение се поддържа и във въззивната жалба,подадена от Н. К..

Останалите, изложени в исковата молба факти досежно сключването на предварителния договор и допълнителното споразумение №1 към същия, заплатеното капаро и допълнителни суми, част от продажната цена от купувача В. Л., не се оспорват от ответника.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Същите не са оспорени от насрещните страни. Настоящият съдебен състав кредитира всички събрани доказателства.

Кредитирайки всички представени по делото доказателства, съдът приема за установено, че между ищеца в качеството му на купувач и ответникът в качеството му на продавач-обещател на 11.09.2018г. в град София е сключен действителен предварителен договор, който съдържа всички съществени елементи, необходими за сключването на окончателен договор.

Продавачът се легитимира като собственик на процесния недв. имот, предмет на предварителния договор, видно от Протокол за одобрена съдебна спогодба и скица и удостоверение за търпимост. Процесният недв. имот има качеството на годен за правния и търговския оборот обект, предвид представено удостоверение за търпимост № 148/25.07.2018г., изд. от СО, видно, от което Н. К. се легитимира като собственик на двуетажна жилищна сграда с полувкопан сутерен със застроена площ от 124,70 кв.м. с идентификатор ***, находяща се в УПИ II -159,кв.31, местност с. Панчарево по плана за гр.София, ул.“***“ №17. Тези факти не са спорни 4 между страните.

Съдът намира, че при сключването на договора са спазени изискванията за неговата действителност, съобразно чл. 19 , ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Договорът е сключен в писмена форма и съдържа съществените условия за окончателен договор. Има уговорена действителна цена.

Уговорено е между страните, т.5.9 от договора, че продавачът се задължава в срок да 28.09.2018г. да осъществи разделянето на дворното място на два УПИ, като обособи УПИ с площ от 610 кв.м., предмет на предварителния договор. С допълнително споразумение № 1 този срок е продължен до 10.12.2018г.

Уговорен е срок за сключване на окончателен договор, т.3.1 от договора, до 12.11.2018г. С допълнително споразумение № 1 този срок е продължен до 17.12.2018г.

Не е спорно между страните обстоятелството, че в уговорените срокове продавачът не е осигурил разделянето на дворното място на два отделни УПИ.

Не е спорно и обстоятелството, че на 17.12.2018г. не е сключен окончателен договор.

Не е спорно обстоятелството, че към приключване на устните състезания в първата инстанция дворното място е разделено с одобрен проект за изменение на ПУП за УПИ-159 и са били обособени два отделни УПИ, като за Н. К. е бил отреден УПИ II-832.

Тези факти, не са спорни между страните, същите факти доказват основателността на предявения иск с правно осн. чл.19 ал.3 от ЗЗД.

По възражението на ответника Н. К., поддържано и във въззивната жалба: това възражение е неоснователно.

За да бъде обявен, предварителният договор за окончателен, то следва породените от него права да са станали изискуеми.

Разпечатката съдържа 60 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34f0a09d-635f-4a88-b291-d97978ed1d36