Решение № 14848 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14848 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110102596 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. В. С. срещу „Райънеър Десигнейтид Активити Къмпани“ ДОД.

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че е страна по договор за въздушен превоз сключен с ответника, за редовен полет FR**** по направление летище Бирмингам – летище София, планиран за 09.10.2025 г. с час на излитане 18:30 ч. и час на явяване на гейта 18:00 ч. Твърди, че в деня на полета се е явил навреме на гишето за регистрация, но му бил отказан достъп до борда на самолета поради непредвиден недостиг на места в него, без да му бъде предложен алтернативен полет или обезщетение.

Сочи, че на основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 имал право на обезщетение за недопускането му на борда в размер на 400 евро, доколкото разстоянието между двете летища било над 1500 км, а именно – 2160 км.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за недопускането му до борда на полет FR**** от 09.10.2025 г. по направление летище Бирмингам – летище София. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен договор за въздушен превоз между ищеца и ответника, както и че дължината на полета е над 1500 км. Оспорва на ищеца да е бил отказан достъп до борда, като сочи, че ищецът бил със статус „no show“ (непоявил се), което означавало, че не се е явил на гейта за качване на борда на самолета в определения час до 18:00 ч. Ищецът бил извършил онлайн регистрация (check-in) на 09.10.2025 г. в 09:39 ч. и е получил бордна карта за място 11A на полета, но в 19:37 ч. на същата дата ищецът е отбелязан в системата като „Checkout“ (отписан) и мястото му е премахнато („Remove Seat“), а резервацията е със статус „NoShow“ (непоявил се). Сочи, че неявяването на пътника на гейта не представлявало „отказан достъп на борда“ по смисъла на Регламента, а доброволен отказ на пътника да се ползва от правата си по сключения договор за въздушен превоз.

Алтернативно сочи, че процесният полет не бил закъснял с повече от 3 часа, поради което не се дължало обезщетение и на това основание. По изложените съображения 1 моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“, вр. чл. 4, §3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване валидно сключени договори за въздушен превоз с твърдените параметри (направление, дата и час на планирано излитане и кацане), за който ищецът има потвърдена резервация, както и размерът на дължимото обезщетение (разстоянието между двете летища в км).

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за въздушен превоз по направление летище Бирмингам – летище София, планиран за 09.10.2025 г., за което ищецът имат потвърдена резервация, както и че разстоянието между двете летища е над 1500 км.

Безспорно е по делото и че ищецът не е превозен с процесния полет.

С депозирана молба от 23.06.2026 г. ответникът е направил признание, че капацитетът на самолета, който е извършил процесния полет, е 197 места, като сочи, че били направени резервации от 203 пътника. Сочи, че реално само 190 пътника се качили на борда, а останалите не се били явили, което било видно от приложената към молбата разпечатка от софтуерна система на ответника.

При установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В Регламент № 261/2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като съгласно чл. 4, т. 3, ако на пътници се откаже достъп на борда против тяхната воля, опериращият въздушен превозвач ги компенсира незабавно по член 7, в който са диференцирани размерите на обезщетенията. За основателност на иска с правно основание чл. 7, т. 1, б. "а" вр. чл. 4, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): съществуване на валидно облигационно отношение между ищеца, в качеството му на пътник, и ответника, в качеството на авиопревозвач, по договор за въздушен превоз на пътници, по който за ответника е възникнало задължение да изпълни полет FR**** по направление летище Бирмингам – летище София планиран за 09.10.2025 г. с час на излитане 18:30 ч., включително и закупуването от страна на ищеца на самолетен билет за полета и предоставена резервация под формата на код за този полет от ответното дружество, наличие на потвърдена резервация, размера на обезщетението, дължимо от авиопревозвача, и което е в размер от обезщетенията, които се следват на пътника съгласно нормите на Регламента, с оглед разстоянието между началния и крайния пункт на превоза.

От представените писмени доказателства се установява, че между ищеца, от една страна, в качеството му на пътник, и "РайънЕър ДАК" ООД, от друга страна, в качеството му на превозвач, е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който пътникът е имал потвърдена резервация №****** за полет №FR****, който е следвало да бъде изпълнен от ответника на 09.10.2025 г., с час на излитане 18:30 ч. по направление летище Бирмингам – летище София. При тези факти, съдът приема за доказана първата предпоставка за уважаване на иска.

Съгласно чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004, същият се прилага при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл. 5, се представят на гишето за регистрация, както е 2 предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час- не по- късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Тези релевантни обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на издадените на пътника превозни документи- потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет. В настоящия случай по делото е безспорно наличието на потвърдена резервация на ищеца.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /Определение от 24.10.2019 г. по дело С- 756/18 на Съда на Европейския съюз/ "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери". Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004, което е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация се презюмира.

Вън от горното, явяването навреме за качване на борда, се доказва по делото както от потвърдената резервация и бордната карта.

При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е било да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, в това число валидно основание да откаже достъп до борда – в случая, че пътникът не се е явил на гишето за регистрация.

Като прецени събраните по делото доказателства съдът намира, че на ищеца нерегламентирано е бил отказан достъп до полета, за който е имал закупен билет.

Ответникът не установи по категоричен начин в производството по делото, че пътникът не се е явил на регистрационното гише на летището съгласно указания от превозвача час. Напротив, проведено е от ищеца доказване, че се е явил навреме за качване на борда на самолета. При това положение, за ответника не е съществувало основание да отказва достъп до борда. Основание за подобен отказ не може да бъде наличието на повече резервирани места в самолета (203 броя резервации) отколкото е капацитетът на самолета (197 места), тъй като броя места в самолета е предварително известен на въздушния превозвач.

При тези мотиви и след като по делото липсват както доказателства, така и твърдения ищецът да е бил уведомяван за това, че ще му бъде отказан достъп до полет или да му е била предоставяна възможност за премаршрутиране, искът се приема за доказан.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от същия Регламент, ако на пътници се откаже достъп н а борда против тяхната воля, опериращият въздушен превозвач ги компенсира незабавно по член 7 и им предоставя необходимата помощ по членове 8 и 9. В случая от съвкупната оценка на доказателствата съдът намира за доказан факта, че ищецът не е бил допуснат на борда на съответния полет. Както беше посочено по-горе разстоянието между началната и крайна дестинация е над 1500 км.

При така установеното съдът приема за установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника по чл. 7, т. 1, буква "б" от Регламент 262/2004 за заплащане на обезщетение от 400 евро. Действително, това обезщетение Регламентът предвижда за отменени полети. Закъснението на полет с 3 часа или с повече (достигнали своя краен пункт с 3 часа или повече след определения от превозвача час на пристигане по разписание) обаче се приравнява на отменен полет съгласно Решение на Съда на европейските общности от 23.10.2012 г. по преюдициални запитвания по съединени дела С-581/2010 и С-629/2010, което е задължително за настоящия състав съгласно 3 разпоредбата на чл. 633 от ГПК. При така възприето съдът приема, че ищецът има право на обезщетение по чл. 7 от Регламента.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира присъждането на разноски, както следва 25,56 евро – заплатена държавна такса и 400 лева (204,52 евро) – заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на разноските, поради което искането следва да бъде уважено в пълен размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Райънеър Десигнейтид Активити Къмпани“ ДОД, вписано в ирландския регистър на дружествата с №******, със седалище и адрес на управление:

Райънеър Дъблин Офис, *** да заплати на Ц. В. С., ЕГН: ********** сумата в размер на 400 евро – обезщетение по основание чл. 7, § 1, б. „б“, вр. чл. 4, §3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за неправомерно отказан достъп на борда на полет FR**** по направление летище Бирмингам – летище София, планиран за 09.10.2025 г. с час на излитане 18:30 ч.

ОСЪЖДА „Райънеър Десигнейтид Активити Къмпани“ ДОД, вписано в ирландския регистър на дружествата с №******, със седалище и адрес на управление: