Решение № 148 от 04.05.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. К., 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100927 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца А. О. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. К., предявена чрез адвокат А. Д., срещу ответника „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., с която се иска да бъде признат за недействителен договор за потребителски кредит № 277338 от 26.11.2024 г., сключен между ищеца и ответника, съответно в качествата им кредитополучател и кредитодател на основание чл.26, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД, вр. чл. чл. 22, вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Твърди се в ИМ, че на 26.11.2024 г., ищецът е сключил с ответника цитирания договор за заем, като е постигната договореност за предоставяне на заемната сума от 5 000 лева, със задължение за връщането й за срок от 24 месеца при лихва от 41%, ГПР от 49.65%, лихва за ден от 0.1138%, като е постигнато съгласие за обезпечаване на задълженията с поръчителство в 3-дневен срок, а съгласно чл. 10, ал. 1 от договора при неизпълнение на това задължение е договорена неустойка от 25.50 лева плюс 0.170% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава /на това задължение/ и 0.170% от усвоения размер за всеки следващ ден, за който няма обезпечение.

Твърди, че съгласно погасителния план ищеца следва да върне заемната сума от 5 000 лева, договорна лихва в размер на 2 020.34 лева и неустойка от 5 220 лева или общо 12 240.24 лева с месечна вноска всяка от 510.01 лева.

Твърди се извършване на плащания по договора в размер на 5 009 лева.

Твърди нищожност поради нарушение на изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, като счита, че договорената неустойка представлява скрито възнаграждение, което не е 1 включено в ГПР, като се заобикалят ограниченията на чл. 19 от ЗПК. Позовава се на съдебна практика, че това представлява липса на този елемент от договорите за кредит, сключени с потребител, какъвто е ищеца.

Твърди наличие на заблуждаваща търговска практика с записването в договора на ГПР, което не е реално прилаганото в отношенията между страните.

Твърди, че освен цифровото изражение на ГПР е необходимо да се посочат и всички разходи за длъжника. Предявява евентуално съединен иск, по които, в случай, че бъде отхвърлен първият, да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора е недействителна.

Твърди нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави и необосновано висок размер.

По отношение на чл. 13 от договора, отнасящ се до създаване на задължение за представяне на обезпечение счита, че това противоречи на Директива 2008/48/ЕО, като противоречаща на добрите нрави и справедливостта.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Не се явява и упълномо щения представител, от който писмено е поискано гледане на делото в негово отсъствие, като поддържа претенциите си. Представя списък по чл. 80 от ГПК

Претендира разноски, както и възнаграждение по реда на 38 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника подава отговор, като признава иска. Претендира да не му бъдат възлагани разноски.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие.

С протоколно определение от 16.04.2026 г. е постановено, че съдът ще се произнесе при условията на чл. 237 от ГПК, след констатация, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а така също е признато право, с което ответникът може да се разпорежда.

По делото са ангажирани само писмени доказателства от ищеца, които не са оспорени, като предвид тях и направените изявления от страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът, в качеството на кредитополучател, е сключил с ответника – кредитодател, договор за потребителски кредит № 277338 от 26.11.2024 г., съгласно който на първия е отпуснат заем в размер на 5 000 лева, като в договора е записано, че тази сума следва да бъде върната на 24 месечни вноски, всички в размер на 292.51 лева, с последна вноска на 26.11.2026 г. Договорена е лихва от 41%, както и преференциална в размер на 34.97% /вписан в погасителния план/, която обаче се губи при просрочие над 60 дни. Определен е ГПР в размер на 49.65% с обща дължима сума от 7 020.34 лева.

Договора е сключен при условията на ЗПФУР, като заемната сума е предадена на ищеца чрез превод в банка – Уникредит Булбанк АД.

2

С чл. 20 от договора е предвидено задължение за ищеца да обезпечаване на договора с един поръчител в 3 работни дни от сключване на договора за кредит.

С чл. 10 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение – осигуряване на поръчител, за ищеца възниква задължение да заплати на ответника неустойка в размер на 25.50 лева плюс 0.170% от усвоения размер на кредита за първия ден забава при изпълнение на това задължение, както и са всеки следващ ден. Преференциалните условия по кредита за ищеца са договорени и по отношение на тези суми и проценти, като е посочено сума за неустойка в размер на 21.75 лева и 0.145%, но тези преференциални условия се губят при просрочие на вноска с 60 дни.

Дължимата неустойка е вписана в погасителния план, съгласно който след начисляването й общата дължима дума по кредита е в размер на 12 240, 24 лева при месечна вноска от 510.01 лева, от който 217.50 са за неустойката.

При тези факти, установени по несъмнен начин от представените писмени доказателства, неоспорени от страните съдът намира, че предявения иск за недействителност на договора е изцяло основателен.

Без съмнение е налице задължение с договора за представяне на обезпечение, което е въведено с отделни клаузи от него, като е установен срока за представянето му и размера на неустойката при неизпълнение на задължението.

Без съмнение това е било известно при сключване на договора, в който не е отразено като разход по кредита размер на тази неустойка, като предоставянето на заемната сума преди представяне на обезпечение е отклонение от правилото в ОУ за представяне на такова при сключване на договора.

Само за пълнота следва да се отбележи, че е налице нищожност на клаузите отнасящи се до изискването за представяне на обезпечение заради принципното положение, че такова е допустимо и се представя преди сключване на договора чрез предоставяне на заемната сума, а не е последващо, както е договорено с допълнителното споразумение, а извън това, размерът на неустойката – половината от заемната сума, очевидно е извън предмета на неустойката като предварително определени вреди за една страна по договора при неизпълнение на насрещни задължения.

Договора за кредит е недействителен още към момента на сключването му с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на ГПР и уведомяване на заемателя за размерът му.

Основание за този извод е задължителния характер на съдебна практика - Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., че невключването в ГПР на разходи по кредита се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект, след като продължава 3 практиката за претенции по недействителни клаузи и договори.

Поради това съдът намира, че между страните е съществувало неформално заемно правоотношение, възникнало между ищеца и ответника, съгласно което първата е получила заемната сума от 5 000 лева и дължи връщане на тази сума, при установените в ЗЗД общи условия за неформално заемно правоотношение.

Предвид изложеното съдът намира за основателен предявения иск, поради което следва да признае за недействителен-нищожен договор за потребителски кредит № 277338 от 26.11.2024 г., сключен между ищеца и ответника.

На ищеца следва да бъде присъдена сумата от 500 лева за направени разноски – дължимата ДТ за производството, както и такава за преписи. Сумата следва да се присъди в евро.

В полза на адвокат Д. следва да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, като предвид ниската правна сложност, малкия обем доказателства и провеждането на едно заседание без явяване, според съда справедливото обезщетение е в размер на 200 евро.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН – НИЩОЖЕН, Договор за потребителски кредит № 277338 от 26.11.2024 г., сключен между ищеца А. О. К., ЕГН ********** и ответника „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК *******.

ОСЪЖДА ответника „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца А. О. К., ЕГН ********** сумата от 255.64 евро /500 лева/ за направени разноски.

ОСЪЖДА ответника „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат А. З. Д., Л№ ******** сумата от 200 евро за оказаната безплатна правна помощ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението е постановено при признание на иска.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4