Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 98 от 28.06.2023, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 79/2023
Вид
Решение № 98
Подписан
28.06.2023
В сила
27.02.2024
Състав
Борислав Методиев Методиев

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Оряхово, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря А.А.Б като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20231460100079 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и Канализация” ООД, с ЕИК: 816090199, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ”А. Стамболийски” № 2, представлявано от А.Ц.П.п Управител, чрез А. Г. Б. – юрисконсулт, против ответника М. Е. Г., с ЕГН:

**********, с адрес в с. Софрониево, общ. Мизия, област Враца, ул.

„Ивайло”№12, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за заплати на ищцовото дружество сумата от 1134.38 лева /хиляда сто тридесет и четири лева и 38 ст.

/, представляваща главница за неплатени ВиК услуги, за периода от 07.09.2021г.-05.09.2022г., съгласно споразумителен протокол; сумата от 26,13 лева /двадесет и шест лева и 13 ст./ - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.11.2021г. до 15.02.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски за образуване на делото в размер на 100,00 лева /сто лева/, платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева /сто лева/.

В исковата молба се твърди, че между страните са съществували облигационни отношения за снабдяване с ВиК услуги по реда на Наредба №4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на ВиК системи и Общите условия на „ВиК“ ООД-Враца за водоснабден имот на адрес в с. Софрониево ***.

Сочи се, че на името на абоната М. Е. Г. във ВиК ООД гр. Враца е разкрита партида с аб. №0015/41, по която са вписани отчетените количества употребена питейна вода.

Релевира се, че за периода от 07.09.2021г. до 05.09.2022г. са издадени 2 бр. фактури за плащане на общо дължимите 1134,38 лева – главница и 1

1.

2.

3. начислена върху нея лихва в размер на 26,13 лева.

Излагат се доводи, че на 09.12.2022г. между страните е сключен споразумителен протокол, чрез който ответникът е признал задълженията си за посочения по-горе период към „ВиК“ ООД гр. Враца, като се е задължил да ги заплати по следния начин: първоначална вноска в размер на 660,01 лева в срок до края на м. декември 2022г. и месечни вноски от по 100 лв. платими до края на месеца, считано от м. януари до окончателното изплащане.

Според представителя на ищеца, ответницата е заплатила само сумата от 300 лева, с която е изпълнила частично задължението си по първата вноска.

Твърди се, че съгласно т.5 от Споразумителния протокол при неплащане изцяло или частично на първоначалната вноска по точка 2.1 или две месечни вноски по точка 2.2, които може и да не са поредни, цялото останало неплатено задължение се счита за изцяло и предсрочно изискуемо.

Предвид на това, че М. Е. Г. не е заплатила изцяло първата вноска по споразумението, а също така и следващите месечни вноски, то с писмопокана, връчена й на 13.01.2023г., ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди М. Е. Г., с ЕГН:

********** да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД гр. Враца с ЕИК:816090199 сумите както следва:

Главница в размер на 1134.38 лева /хиляда сто тридесет и четири лева и 38 ст.

/, за периода от 07.09.2021г.-05.09.2022г.;

Мораторна лихва в размер на 26,13 лева /двадесет и шест лева и 13 ст./ - за периода от 01.11.2021г. до 15.02.2023г.;

Законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ответницата, в срока по чл.131 от ГПК е подала писмен отговор, с който е оспорила предявените искове и е представила писмени доказателства.

На първо място твърди, че исковата молба е немотивирана и няма минимално изискуемото законово съдържание.

Сочи, че не е описано цялото задължение, което е заплатено, а липсата на посочване на стойността на всяка една от фактурите, възпрепятства служебното начало и развитието на производството, тъй като исковата молба е непълна, неточна и не отговоря на чл.127 от ГПК.

Релевира, че повече от половината от общото задължение по двете описани в исковата молба фактури е заплатено.

Оспорила е представените с исковата молба общи условия на ВиК от 2006г., като представя и твърди, че актуалните такива са от 2014г..

На следващо място са оспорени и представените от ищцовото дружество споразумение и покани за доброволно изпълнение.

След преценка на събрания доказателствен материал и процесуалното поведение на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл.

86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника и „Водоснабдяване и Канализация” ООД, ЕИК:

816090199, със седалище и адрес на управление гр. Враца ул. ”А.

Стамболийски”№2, възникнало по силата на Споразумителен протокол от 09.12.2022г., въз основа на който за ответника е възникнало задължение за заплащане по посочена в протокола схема, на признати задължения за получени, но незаплатени ВиК услуги, срока за изпълнение и настъпване на изискуемостта на задължението.

При условията на пълно и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже и размера на претендираното акцесорно вземане за мораторна лихва върху главницата, за периода от 01.11.2021г. до 15.02.2023г..

В случай, че ищецът докаже, източника на задълженията и срока за изпълнението им, ответникът, следва да докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане, както и че е изпълнил точно.

Ответникът може да прави и всякакви правоизключващи и провопогасяващи възражения, от които черпи изгони за себе си факти.

Установява се от представен и приет по делото Договор за предоставяне на ВиК услуги от 07.08.2018г., сключен между „Водоснабдяване и Канализация“ ООД гр. Враца, ЕИК:816090199 – „оператор“ и М. Е. Г. с ЕГН:********** – „потребител“, че ищцовото дружество е поело задължение да доставя вода на потребителя за недвижим имот, находящ се в с.

Софрониево ***.

С подписването на договора, потребителят е приел Общите условия на „ВиК“ ООД – Враца, които представляват неразделна част от него.

Съгласно чл.5, т.6, вр. чл.33, ал.1 и ал.2 от посочените Общи условия, всеки потребител е длъжен да заплаща ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им. Уточнено е, че ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация.

От представения и приет по делото споразумителен протокол от 09.12.2022г., сключен между страните се установява, че ответницата М. Е. Г., като „потребител“ на ВиК услуги за имот, находящ се в с. Софрониево ул.

“Пеньо Пенев“ №11, е признала задължението си към ищцовото дружество „ВиК“ ООД гр. Враца за предоставени ВиК услуги, за периода 07.09.2021г.07.10.2021г., за който е издадена фактура №34194341 от 01.11.2022г. на стойност 544,36 лв. – главница, мораторна лихва за забава върху която към датата на сключването на споразумението е в размер на 56,25 лв., и за периода на потребление от 05.08.2022г. до 05.09.2022г., за който е издадена фактура №34982976 от 03.10.2022г. в размер на 825,55 лв. – главница, мораторна лихва която към датата на сключване на споразумението е в размер на 8,26 лв. и общо неплатени задължения към датата на сключване на споразумението задължения по партидата на потребителя с абонатен №15041 в размер на 1434,32 лева /хиляда четиристотин тридесет и четири лева и 32 3 ст./, от които 1369,91 лв. /хиляда триста шестдесет и девет лева и 91 ст./ главница и 64,51 лв. /шестдесет и четири лева и 51 ст./ - мораторна лихва. Г. се е задължила, съгласно споразумителния протокол да погасява задълженията си по него, като заплати до края на м. декември 2022г. първоначална вноска от 600,61 лв. /шестстотин лева и 61 ст./, която се явява начислено потребление по фактура №34194341 от 01.11.2021г., а остатъкът от задължението, включително и допълнително натрупаните лихви върху главницата до окончателното изплащане се заплаща на равни месечни вноски по 100 лева, платими до последно число на месеца, за който се дължат, начиная от м. януари 2023г., както и редовно да заплаща текущите си задължения по партидата за потреблението на ВиК услуги. Уговорено е между страните, че при неплащане изцяло или частично на първоначалната вноска или на две месечни вноски по споразумителния протокол, които може и да не са поредни, задължението става изискуемо за цялата сума.

Сключеният между страните споразумителен протокол представлява спогодба, и има характер на договор - чл. 365 ЗЗД. Със сключване на споразумението-спогодба, съгласно цитираната разпоредба на ЗЗД, страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. С взаимни отстъпки могат да се създадат, изменят или погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора.

Съгласно този взаимен акт ответницата следва да заплати на ищцовото дружество исковата сума. Сключеното споразумение, както се изложи, има характер на извънсъдебна спогодба, същата не противоречи на закона, като не е оборена и доказателствената й сила. Този споразумителен протокол е оспорен от ответницата, но оспорването е „голословно“. От представен препис на писмо от ищцовото дружество до ответницата, чрез пълномощника й трето за делото лице О. М. Р. се установява, че по повод на подадено от последния заявление вх. №9400-574 от 21.12.2022г., в което е заявил, че анулира сключеното на 09.12.2022г. между страните споразумение за разсрочено плащане на задължение за предоставени ВиК услуги за имот в с. Софрониево *** е отговорено, че операторът

/понастоящем ищец/ не е съгласен със заявеното едностранно анулиране на споразумението, тъй като това е незаконосъобразно и само по себе си не може да породи правни последици. Изрично е посочено, че „ВиК“ ООД гр. Враца, държи на сключеното споразумение и настоява да бъдат изпълнени задълженията по същото от страна на потребителя – М. Е. Г..

Съдът счита, че приетия по делото споразумителен протокол от 09.12.2022г., подписан между страните, доколкото не е оборена неговата доказателствена сила, обвързва същите и представлява самостоятелно правно основание за предявяване на исковата претенция. Съдът приема, че въз основа на него между страните в настоящото производство е възникнало валидно облигационно правоотношение, твърдяно от ищеца. Тъй като ответницата, след като е заплатила част от сумите по посочената в споразумителния протокол схема е спряла плащанията, за ищцовото дружеството е възникнало правото да потърси вземането си по съдебен път.

До реализирането на тези права се е стигнало, след като на М. Г. от 4

„ВиК“ ООД гр. Враца са изпратени покани за доброволно изпълнение, в които е обявено, че задължението по сключения споразумителен протокол от 09.12.2022г. е обявено за изцяло предсрочно изискуемо. Тези покани са получени от пълномощника на ответницата – О. Р. на 13.01.2022г. и 30.01.2022г.

Съдът не може да кредитира представената с отговора на исковата молба декларация от 01.05.2021г., видно от която М. Е. Г. отдава правото на ползване на питейна вода с поливни цели на О. М. Р., по отношение на дворно място, намиращо се в с. Софрониево ул. „Пеньо Пенев“ №11, съгласно сключен договор за наем. В чл.2, ал.3 в приложимите общи условия е посочено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице /наемател/ да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. В случая до ищцовото дружество, не е подавана представената от ответницата декларация, която е оспорена от ищцовото дружества, като не са ангажирани доказателство, установяващи факта, че същата е достигнала до знанието на „ВиК“ ООД гр.