Решение № 2533 от 05.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2533 гр. София, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110213561 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава III, Раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ АД срещу Наказателно постановление (НП) № СОА25-РД11-651 от 14.07.2025г., подписано от Б. З. - заместваща Кмета на Столична община съгласно Заповед № СОА25РД15-2059/09.07.2025г., с което на Дружествотожалбоподател на основание чл.40, ал.1, т.1, вр. чл.32, ал.1 и ал.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 450 лева за нарушение на чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ.

В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят сочи, че върху връченото му Наказателно постановление не били посочени дата на издаване и номер, които са императивно изискуеми реквизити съгласно чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, като датата на издаване на НП била от значение за преценката дали е спазен срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и дали издателят на Наказателното постановление е имал материална и териториална компетентност към датата на издаването му. В жалбата се сочи, че на Наказателното постановление е поставен стикер, на който са посочени изходящ номер и дата на деловодно извеждане, но отразената върху стикера дата на деловодно извеждане /14.07.2025г./ не можело да бъде приравнена на дата на издаване на Наказателното постановление и не можело да санира порок в съдържанието му.

Липсата на дата на съставяне на НП се потвърждавало и от обстоятелството, че мястото, на което следва да бъде вписана тази дата е оставено непопълнено. Приема се за недоказано, че Актът е съставен от лице, което има правомощие да съставя Актове за установяване на нарушения по чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ. Жалбоподателят релевира и възражение за липса на компетентност на лицето, подписало конкретното НП, тъй като в Наказателното постановление било записано, че е издадено от В. А. Т. - Кмет на Столична община, но било подписано „за кмет“ от Б. З. въз основа на Заповед за заместване № СОА25РД152059/09.07.2025г., която Заповед не била приложена към административно-наказателната 1 преписка. Освен това в НП е посочено, че същото е издадено от В. А. Т. - Кмет на Столична община, но не било подписано от него, което според жалбоподателя представлява нарушение на чл.57, ал.2 от ЗАНН. Навежда се, че в НП липсват данни за собствено, бащино и фамилно име, както и длъжност на лицето, което е издало НП, тъй като такива данни за Б.

З. не били посочени в Наказателното постановление, поради което се твърди да е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН. На следващо място в жалбата се претендира и за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП не се съдържали факти относно датата на извършване на нарушението. Обяснява се, че на стр.1 от АУАН е отбелязано, че направените заключения са описани в Констативен протокол № 2 от 13.03.2025г., а на стр.2 от АУАН било посочено, че към него е приложен Констативен протокол с друг номер и от друга дата - № 1 от 25.03.2025г. Същевременно към АУАН, който бил връчен на жалбоподателя, бил приложен Констативен протокол с поправки и задрасквания на номера. В жалбата се поддържа, че и в Наказателното постановление са посочени Констативни протоколи с различни номера и дати, като се твърди, че е допусната техническа грешка и че документът, обективиращ проверката, е Констативен протокол № 1РПН24-ГР94-3554/25.03.2025г. Според жалбоподателя, ако въпреки посочените различни номера и дати на Констативни протоколи се приеме, че нарушението е установено на 25.03.2025г., то очевидно това не е датата на извършване на твърдяното нарушение, тъй като общинската администрация сама признавала, че преди тази дата са постъпвали множество сигнали за струпване на земна маса в този имот. Допълва се, че в АУАН е записано, че в имота е извършено насипване на земна маса с височина до 7 метра върху площ от 2580 кв.м., което не можело да бъде извършено в рамките на един ден. В тази връзка жалбоподателят сочи, че датата на констатиране на нарушението не е еднозначна с датата на извършването му, като непосочването на дата на извършване представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Изискването за посочване на датата на извършване на нарушението освен задължителен реквизит, има значение и за решаване на въпроси относно приложимия материален и процесуален закон, изчисляване на давностни срокове, вкл. и за правото на защита. Поради това се приема, че непосочването на датата силно накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като го лишавало от възможността да оспорва извършването на нарушението. В жалбата се посочва, че вписването в АУАН на Констативни протоколи с различни номера и дати, както и прилагането към него на Протокол, който не е вписан в АУАН и който е с поправки и задрасквания, е съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателя това накърнява правото му на защита, тъй като в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН липсвало описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и на доказателствата, които го потвърждават. Поддържа се, че това нарушение не може да се санира по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, както твърдял административнонаказващият орган. Навежда се също, че не са представени доказателства „*****“ АД, негови работници, служители, ръководители или негова техника с действия или бездействия да са довели до насипване на земна маса с височина до 7 метра върху площ от 2580 кв.м. от имота, както и че липсвали доказателства Дружеството да е изкоренило и унищожило 10 броя тополи, тъй като в имота нямало такива насаждения, а само храсти и самораслеци.

Според жалбоподателя от НП не ставало ясно как е установен фактическият извършител.

Поради това се приема, че Наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение и самоличността на лицето, което го е извършило, както и неговата вина. На следващо място в жалбата се сочи, че с обжалваното НП е ангажирана отговорността на юридическото лице „*****“ АД, а му е наложена „глоба“ в размер на 450 лева. В Наказателното постановление административно-наказващият орган не е направил собствени заключения за деянието, а препращал към АУАН, в който било записано, че е съставен срещу „*****“ АД, защото Г. С. в качеството му на представител е допуснал в описания имот да бъдат изкоренени и унищожени 10 броя тополи поради това, че е 2 извършено насипване на земна маса с височина до 7 метра върху площ от 2580 кв.м. В жалбата се посочва, че в АУАН като деец е посочено физическото лице Г. С. - в качеството му на представител на „*****“ АД и му е вменено нарушение на чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ, а същевременно с НП не е ангажирана отговорността на това физическо лице, а на юридическото лице „*****“ АД, което според жалбоподателя е напълно противоречиво и лишава Дружеството от възможност да разбере в какво точно административно нарушение е обвинено и да организира защитата си в пълен обем. В жалбата се релевира и възражение, че НП е издадено в нарушение на чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че е налице съществено процесуално нарушение и заради това, че административно-наказващият орган е наложил на юридическото лице „*****“ АД административно наказание „глоба“. Обяснява се, че налагането на „глоба“ на юридическо лице е недопустимо. Съгласно чл.13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се налагат изчерпателно предвидените административни наказания само за нарушители – физически лица. Имуществената санкция като вид административна санкция се извежда в чл.83, ал.1 от ЗАНН и се налагала на юридически лица и еднолични търговци. Жалбоподателят твърди още, че в АУАН било допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като бил лишен от възможност да разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН. Посочва се, че АУАН е съставен в присъствието на свидетелите К. Ч. Д. и Б. В. Х., посочени с длъжност и местослужене. Заявява се, че законът изисква АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, но според жалбоподателя няма данни тези свидетели да са присъствали при извършването или установяването на нарушението. Признава се, че чл.40, ал.3 от ЗАНН допуска Актът да се състави в присъствието на двама други свидетели, но това следвало изрично да се отбележи в него, а в случая не било сторено. В жалбата се сочи и че неправилно в АУАН е прието, че съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество следва да бъде ангажирана отговорността на Г. С. като представляващ „*****“ АД, а в НП въз основа на същата разпоредба е наложено административно наказание „глоба“ на „*****“ АД – без административно-наказващият орган да е обосновал защо „*****“ АД като собственик на имота следва да носи отговорност за това, че трети лица са изхвърляли отпадъци и земна маса в имота и са затрупали наличната растителност. В жалбата се обяснява, че чл.32, ал.1 от ЗОСИ забранява отсичане и изкореняване на овощни и горски дървета в селскостопанските земи и по границите между тях, а според чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСИ селскостопанските земи са обработваеми земи, естествени ливади и пасища. В случая имот с идентификатор *** в с. ***, собственост на „*****“ АД, не е селскостопанска земя по смисъла на ЗОСИ, тъй като според приложената скица № 15-306440-20.02.2025г., издадена от АГКК, имотът бил с трайно предназначение на територията „земеделска“ и с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. Жалбоподателят сочи още, че в обстоятелствената част на АУАН е посочено, че в поземления имот са изкоренени и унищожени 10 броя тополи, поради извършено насипване на земна маса, но според него следва да се отчете, че съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците и Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване чистотата на територията на Столична община Кметът на общината отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци и земна маса на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища. Според жалбоподателя, въпреки множеството сигнали, общинската администрация е бездействала и не е предприела мерки за предотвратяване струпването на земна маса на неразрешено за това място от трети лица. Твърди се, че вместо да изпълни задълженията си по Закона за управление на отпадъците и Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване чистотата на територията на Столична община, административният орган чрез образуване на административно-наказателно производство прехвърлил тези си задължения върху „*****“ АД. Според жалбоподателя нямало нормативно регламентирано задължение на собствениците да извършват периодични проверки на притежаваните от тях имоти с 3 оглед констатиране в тях на евентуални неправомерни действия от страна на други лица.

Твърди се, че административно-наказващият орган не е установил и доказал по безспорен начин описаната в НП фактическа обстановка, включително неправомерното поведение на санкционираното лице, поради което НП е незаконосъобразно. С тези аргументи се иска от съда да отмени Наказателното постановление и да присъди направените по делото разноски в полза на Дружеството - жалбоподател.

Пред СРС „*****“ АД се представлява в съдебното заседание на 10.12.2025г. от гл. юрк. К., която заявява, че поддържа жалбата. В съдебно заседание на 25.02.2026г., когато е даден ход на съдебните прения, Дружеството – жалбоподател не изпраща представител, нито се явява гл. юрк. К.. С молба вх. № 59953/24.02.2026г. процесуалният представител на „*****“ АД заявява, че обжалваното НП е незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. Иска се съдът да отмени НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение.