Решение № 173 от 14.06.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. гр. Д., 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500054 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-гр.Д. срещу решение №1050/10.11.2022 г. по гр.д.

№1691/2022 г. на Д.кия районен съд в частта,с която въззивникът е осъден да заплати /солидарно с „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д./ на „АНТЕКС ЕЛЕКТРОНИК“ ЕООД с ЕИК 124708368,седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Ц.П.* сумата от 7 606,06 лева,представляваща обезщетение за забава през периода от 20.09.2019 г. до 21.05.2020 г. при заплащането на причинените имуществени вреди вследствие на наводняването на 20.09.2019 г. на имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр. Д.,представляващ подземен паркинг с площ от 89,84 кв.м.,намиращ се в гр.Д.,ул.“Д.С.**,предизвикано от бездействието на ответниците във връзка с изграждането,поддържането и ремонта на уличната канализация,като са причинени вреди на вещи на ищцовото дружество на стойност от 111 762,20 лева,което е установено с влязлото в сила решение по гр.дело №302/2020 г. по описа на ДОС,респ. въззивникът е осъден да заплати на ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски.Въззивникът намира първоинстанционното решение в атакуваната част за недопустимо и по 1 същество за неправилно.Същото било постановено при допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон,при непълнота на доказателствата,било необосновано и немотивирано.Настоява се за обезсилването му и евентуално за отмяната му в обжалваната част,респ. за отхвърляне на предявения срещу Общината иск.Претендират се сторените по делото разноски.Според въззивника първоинстанционният съд не взел предвид възражението,че искът по чл.86 от ЗЗД е акцесорен и не може да бъде предявен самостоятелно,а предявеният самостоятелен иск бил недопустим.Изложени са доводи за нарушения на материалния закон при обосноваване отговорността на въззивника,който не отговарял по исковете солидарно с „В и К Д.“ АД.Подробно са развити съображения относно солидарната отговорност на юридически лица на основание чл.49 от ЗЗД,като се мотивира липса на отговорност на въззивника в контекста на Постановление №17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС.Неправилно не било уважено и възражението на въззивника за липса на отправена от ищцовото дружество покана до него за заплащане на обезщетение по чл.86 от ЗЗД.Приложение в случая намирала разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД,според която длъжникът изпадал в забава след покана от кредитора.Неправилно не било зачетено и възражението на въззивника,че описаните движими вещи не били индивидуализирани и не можело да се обозначат.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият „АНТЕКС ЕЛЕКТРОНИК“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата и на всички доводи в нея,като настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната част и претендира сторените от него разноски в настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 11.11.2022 г.,а жалбата е подадена на 24.11.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.11.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по 2 същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявения допустим осъдителен иск.По същество е правилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№1691/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№9794/10.06.2022 г.,с която са предявени искове на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Антекс Електроник“ ЕООД-гр.Д. срещу Община-гр.Д. и „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца сума в размер на 7 606,06 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 20.09.2019 г. до 21.05.2020 г. на присъдено с влязло в сила решение по гр.д.№302/2020 г. на Д.кия окръжен съд обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 111 762,40 лв,които вреди се изразяват в увреждане на множество движими вещи на ищцовото дружество вследствие наводняване на дата 20.09.2019 г. на имот с идентификатор

*** по кадастралната карта на гр.Д.,представляващ подземен паркинг с площ от 89,84 кв.м.,намиращ се в гр.Д.,ул.“Д.С.**,предизвикано от бездействието на ответниците във връзка с изграждането,поддържането и ремонта на уличната канализация.

Районният съд с атакуваното решение е уважил исковете.Солидарният длъжник и ответник по делото „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД не е обжалвал първоинстанционното решение и не се е присъединил към въззивната жалба на своя съответник по реда на чл.265 ал.1 от ГПК,поради което в частта на неговото осъждане решението на ДРС е влязло в сила.Предмет на въззивното производство е осъждането на солидарния длъжник и въззивник Община-гр.Д..

В исковата молба ищецът сочи,че на 20.09.2019 г. около 8,30 часа в резултат на придошли води от изградената улична канализация била повредена и унищожена негова музикална аудиотехника;за изплащане на дължимото обезщетение за увредените движими вещи ищцовото дружество предявило искове за солидарното осъждане на Община-гр.Д. и „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д.,които били уважени с влязло в 3 сила решение;в хода на съдебното производство категорично била установена вината на двамата ответници за нанесените материални щети в размер на 111 762,40 лв;на основание чл.86 от ЗЗД ответниците следвало да заплатят и обезщетение в размер на законната лихва върху посочената по-горе сума за периода от датата на непозволеното увреждане /20.09.2019 г./ до датата на завеждането на исковата молба по гр.д.№302/2020 г. по описа на Д.кия окръжен съд /21.05.2020 г./,което възлизало на претендирания размер от 7 606,06 лв.Ищецът настоява за солидарно осъждане на двамата ответници да му заплатят посочената сума.

В писмения отговор на исковата молба ответникът Община-гр.Д. навежда,че предявените искове са недопустими и неоснователни.Недопустимо било да се претендира отново заплащане на лихва за забава,която вече била платена;имало опит за неоснователно обогатяване на ищеца;исковете за солидарно осъждане на две юридически лица били процесуално недопустими;поради липсата на покана лихва за забава не се дължала.Наведено е възражение за изтекла погасителна давност относно претендираното вземане.Според Общината иск по чл.86 от ЗЗД не можело да се предявява самостоятелно,а само кумулативно с друг основен иск,с което се мотивира недопустимост на предявените искове.Навежда се,че солидарна отговорност между ответниците не била възникнала.Освен това се навеждат доводи,че нямало доказателства ищецът да има вещни или други права върху наводнения имот в гр.Д.,че движимите вещи-предмет на увреждането не били достатъчно индивидуализирани и обозначени;нямало анализ на състоянието на вещите преди и след наводнението.Навежда се и съпричиняване от ищеца на противоправния резултат.Общината не носела вина за увреждащия инцидент.

В писмения си отговор на исковата молба „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. изразява становище,че исковете са допустими,но неоснователни.Процесното вземане в полза на ищеца не било възникнало,тъй като следвало да бъде заявено в производството по вече приключилото гр.д.

№302/2020 г. по описа на ДОС.При липса на покана за доброволно плащане лихва не се дължала.Исковете били безпредметни,тъй като законна лихва вече била присъдена на ищеца.Наведено е също възражение за изтекла погасителна давност относно претендираното вземане.

4

С влязло в сила на 11.05.2022 г. решение №260123/23.12.2020 г. по гр.д.

№302/2020 г. на Д.кия окръжен съд,потвърдено с решение от 11.06.2021 г. по в.гр.д.№173/2021 г. на Апелативен съд-гр.Варна,което не е допуснато до касационно обжалване с определение №201/11.05.2022 г. по гр.д.№4576/2021 г. на ВКС на РБ,ответниците по настоящото дело Община-гр.Д. и „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца „Антекс Електроник“ ЕООД-гр.Д. сумата от 111 762,40 лв,съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от увреждането на множество движими вещи на дружеството вследствие наводняване на дата 20.09.2019 г. на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Д.,представляващ подземен паркинг с площ от 89,84 кв.м.,намиращ се в гр.Д.,ул.“Д.С.**,предизвикано от бездействието на ответниците във връзка с изграждането,поддържането и ремонта на уличната канализация,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-21.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

Горното решение има сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело относно солидарната отговорност по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД на Община-гр.Д. и „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД-гр.Д. спрямо ищеца „Антекс Електроник“ ЕООД-гр.Д. за заплащане на соченото обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане,поради което поставените от ответника Община-гр.Д. наново въпроси относно неговата отговорност за инцидента,относно правата на ищеца върху наводнения имот,индивидуализацията на увредените вещи и тяхното състояние към датата на увреждането,относно съпричиняването на вредоносния резултат,касаещи основателността на исковете относно главното вземане за обезщетение от непозволено увреждане,причинено от бездействие на работници/служители при двете ответни дружества,не подлежат на ново обсъждане в рамките на настоящото производство.Тези доводи са заявени и обсъдени в производството по гр.д.№302/2020 г. на ДОС и разрешени с влязлото в сила решение,т.е. спорът относно главното вземане за обезщетение за имуществени вреди не може да бъде пререшаван в настоящото производство,а влязлото в сила решение по това дело е задължително за страните по него и съда.От това решение произтича безспорността на солидарната отговорност на двете ответни дружества и за заплащане на 5 обезщетението за забавено плащане на вече присъдената главницаустановената с влязъл в сила съдебен акт солидарна отговорност относно главницата обосновава и солидарната отговорност относно акцесорното задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Доводите за недопустимост на исковете по чл.86 от ЗЗД са неоснователни.Вземането за обезщетение за забава при парично притезание е акцесорно по своя характер,но това не означава,че не може да бъде заявено в самостоятелно производство чрез самостоятелен иск.Това дали вземането е акцесорно /несамостоятелно/ или не е такова не касае допустимостта на иска за това вземане,а неговата основателност.При разглеждане на такъв самостоятелен иск относно акцесорно вземане по същество,ако главното вземане не е безспорно установено с оглед позицията на страните или с оглед вече влязло в сила съдебно решение за недължимостта му,искът за акцесорното вземане ще бъде отхвърлен поради неустановена дължимост на главното вземане,но същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.В случая главното вземане,относно което се претендира обезщетение за забавено плащане,е безспорно установено между страните с влязлото в сила решение по гр.д.№302/2020 г. на ДОС.Съществуването на главното вземане обуславя основателност и на исковете за присъждане на акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата.