Определение № 2843 от 05.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2843 гр. Варна, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100501099 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 27614/06.04.2026г., подадена от И. К. С. и А. Ж. М. против Решение № 1057 / 19.03.2026г. по г.д. № 20253110102154 по описа за 2025г. по описа на ВРС, 31 състав, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. С. ЕГН********** от гр.Варна, ул.“Цар Петър“ №2а и А. Ж. М. ЕГН********** от гр.Варна, ул.“Брегалница №40, ет.5, ап.12 срещу Етажна собственост с административен адрес гр.Варна, кв.Левски, ул.“Мадара“ №26, бл.8 искове за отмяна на взетото на Общо събрание на ответника проведено на 21.01.2025г. решение, обективирано под т.3 в протокола от ОС, с което е решено метода за определяне на таксите за ремонт на покрива да остане непроменен, а именно поравно на ед.обект - 4 месеца по 93.59лв., на осн. чл.40 от ЗУЕС.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че първоинстанциионният съд неправилно е приел, че ремонтът на покрива е разход за поддръжка и управление на общи части, съответно приложима е нормата на чл. 51 ал. 9 т. 3 от ЗУЕС. Твърди се, че ремонтът, дори и да е текущ, влиза в обхвата на пар. 1 т. 8 или 9 от ЗУЕС, като предвид факта, че същият е започнал се касае по-скоро за неотложен ремонт. И в двата случая обаче не може да се направи извод, че ремонтът на покрив може да влезе в 1 обхвата на дефиницията на пар. 1 т. 11 и 11а от ЗУЕС за разход за поддържане или разход на управление на общите части. В този случай се прилагат нормите на чл. 6 т. 9 и чл. 48 ал. 3 от ЗУЕС и разходите за ремонт се поемат съразмерно с притежаваните идеални части.

Въззивницата моли съда да бъде отменено решението на първата инстанция и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен иска.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище, в което се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният „текущ ремонт“ по своята същност представлява дейност по „поддържане на общите части“ по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗУЕС. Тази дейност е насочена към запазване на общите части в добро състояние и се отличава от дейностите по „ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство“, визирани в чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, които по своя характер са по-мащабни и често се финансират от набраните средства във фонд „Ремонт и обновяване“. След като извършените дейности са правилно квалифицирани като „поддържане“, то и нормата, уреждаща разпределението на разходите за тях, е тази на чл. 51 от ЗУЕС, а не на чл. 48 от ЗУЕС. С изменението на ЗУЕС (ДВ, бр. 82 от 2023 г.), в сила от 29.09.2023 г., законодателят въведе нова разпоредба – чл. 51, ал. 9, съгласно която разходите за управление и поддържане на общите части могат да се разпределят по решение на ОСЕС по един от три алтернативни начина, сред които е и този по т. 3 – „поравно на самостоятелен обект“. В конкретния случай ОСЕС е действало в рамките на своята компетентност по чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „а“ и чл. 17, ал. 2, т. 8 от ЗУЕС, като е взело решение за извършване на разходи за поддържане на обща част и е избрало един от законово предвидените в чл. 51, ал. 9 от ЗУЕС начини за тяхното разпределение.

Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което производството по същата подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

2

Няма направени от страните доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№

27614/06.04.2026г., подадена от И. К. С. и А. Ж. М. против Решение № 1057 / 19.03.2026г. по г.д. № 20253110102154 по описа за 2025г. по описа на ВРС, 31 състав.

НАСРОЧВА производството по делото за 28.09.2026год. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3