Разпореждане № 3917 от 28.08.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3917 гр. Разград, 28.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД И. ТОДОРОВА, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20263330101947 по описа за 2026 година

Производство по чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.

Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, 130460283, чрез пълномощник адв. С. В. М., против длъжника Г. В. Н., ЕГН **********, адрес: с. Д. С.*********, обл. Стара Загора), за следните суми: 230,48 евро - неустойки дължими за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359988780656 от 13.08.2019 г. както и всички допълнителни споразумения към него, обединени в клиентски номер 006409124. Претендира се и адвокатско възнаграждение от 245.42 евро с ДДС и държавна такса в размер на 10,86 евро.

При разглеждане основателността на заявлението, съдът намира следното:

Съгласно чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми. В случая длъжникът притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като конкретно съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, такава е, ако задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП предвижда изключение, а именно клаузите не са неравноправни дори да са в установените в т.1-20 на чл. 143, ал.2 ЗПК хипотези, ако са уговорени индивидуално. В случая, няма данни потребителят да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвени клаузи и конкретно тези за неустойката, поради което може да се приеме, че не е налице индивидуално уговорена клауза.

При такава липса на индивидуално договаряне, от съдържанието на договорите за мобилни услуги, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашенията, съдът установява следното: Всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, част от разликата между стандартната цена на устройство /в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от потребителя при предоставянето му преференциална цена /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора и конкретно посочена според вида и 1 модела на устройството цена при невърнато или върнато в негоден вид техническо оборудване. В случая при едно и също неизпълнение потребителят се задължава да заплаща отделни суми като неустойка, като общата сума за неустойка очевидно е непропорционална и несъответстваща на размера на незаплатената сума за мобилни услуги и на неизпълнение на задължението си да заплаща месечните си такси в срок.

От друга страна, уговорка за неустойка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Наред с това формулираната по този начин неустойка е очевидно неясна, не е конкретна, тъй като не е посочен конкретен размер на неустойката и за потребителя не става ясно какъв точно размер неустойка ще дължи, съответно кой е стандартния размер на месечната такса и пазарните цени на крайните устройства, от които се формира неустойката.

Поради това е налице нарушение и на чл. 147 ал. 1 от Закона за защита на потребителите съгласно който клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.

С оглед изложените аргументи, съдът счита, че сумите, претендирани в настоящото производство, доколкото са основани единствено на клаузите за неустойка, уговорени в представените договори, не следва да бъдат присъждани в полза на заявителя.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в полза на “Йеттел България” ЕАД с ЕИК 130460283, действащо чрез действащо адв. С. В. М., срещу Г.

В. Н., ЕГН **********, адрес: с. Д. С.*********, обл. Стара Загора), за следните суми:

230,48 евро - неустойки дължими за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359988780656 от 13.08.2019 г. както и всички допълнителни споразумения към него, обединени в клиентски номер 006409124, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е налице обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор, като отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

2