Определение № 282 от 27.06.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 216/2023
- Вид
- Определение № 282
- Подписан
- 27.06.2023
- В сила
- 11.12.2023
- Състав
- Събина Ненкова Христова Диамандиева, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова
Цитирани разпоредби
- чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 282 гр. Бургас, 27.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:
Веселка Г. У.
Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500216 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 248 ГПК и е образувано по частната жалба подадена от адв. И. Т. , в качеството му на процесуален представител на ищците по делото П. М. Д., А. М. Д., М. М. Д. и М. М. Д., против Определение № 1200/03.05.2023 г. по гр.д.№ 1644/2021 г. на ОС - Бургас, с което е отхвърлено искането на ищците, частни жалбоподатели в настоящото производство, за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, като на същите бъдат присъдени поисканите от тях разноски за адвокатско възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат.
Твърди се, че ожалваното определение е неправилно и необосновано.
На първо място се изложени оплаквания, че в определението си по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд не е изложил самостоятелни мотиви по направеното искане, а се е ограничил единствено до препращане към вече изложените от него доводи в тази връзка в постановеното решение, като е посочил, че тяхното преповтаряне в постановеното определение е безпредметно и лишено от смисъл. Твърди се, че в определението си по чл.
248, ал. 3 ГПК, съдът не може по аналогия на чл. 272 ГПК да препраща към изложените от него мотиви в решението си.
Второто оплакване се изразява в това, че в последното о.с.з. съдът е приел документи (списък и договор за адвокатски услуги) в незаверен и неподписан вид и без да даде указания на страната да завери представеното копие от договора, впоследствие е отрекъл неговата доказателствена стойност и е приел, че същият не може да удостовери действително извършен разход.
Сочи се, че неправилно в обжалваното определение съдът е изтъкнал, че за съда не съществува задължение да дава указания на страната, че за 1 претендираните от нея разноски същата не сочи убедителни доказателства за тяхната реална направа. Твърди се, че оплакванията в молбата за изменение на решението не касаят пропуск от страна на ищците да представят доказателства за реално направените разноски и липсата на указания от съда в тази връзка, а представянето и приемането по делото на доказателства за тези разноски в несъответствие с разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ГПК, т.е. в незаверен препис, което обуславя необходимостта от даването на възможност на страната за подпис и заверка на вече приетите от съда доказателства.
Твърди се, че при заверка на тези доказателства няма причина да не бъде зачетена доказателствената стойност на удостовереното конкретно в договора за адвокатски услуги относно платеното адвокатско възнаграждение.
Относно изложените от съда в мотивите на решението му (към които препраща обжалваното определение) съображения, свързани с освобождаването на трима от ищците от такси и разноски за производството, се твърди, че необосновано и незаконосъобразно е направена връзка между липсата на достатъчно средства у тях и възможността да се ползват от платена адвокатска защита, съотв.е направен изводът, че уговорената сума за адвокатско възнаграждение е значителна и на фона на липсата на средства налага извода за липса на доказано реално плащане. Твърди се, че никъде в закона не се предпоставя връзка между двете и не се предполага обратното.
Претендира се съдът да даде отговор на въпроса дали в случаите на освобождаване на страната от заплащане на такси и разноски по реда на чл.
83, ал. 2 ГПК при положителен за страната изход от съдебния спор на нея се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение или не. Твърди се, че са неясни мотивите на съда и относно отказа да се присъди съответната припадаща се част от разноските за адвокатско възнаграждение по отношение на ищеца П. М. Д., който не е освободен от заплащането на такси и разноски по делото, внесъл е неговата част от дължимата такса за делото, както и съответната част от възнаграждението за адвокатска защита.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на изменение на решението в частта на разноските, вследствие на което на ищците да бъдат присъдени допълнително разноски за адвокатско възнаграждение до пълния размер на претендираното от тях съобразно представения пред окръжния съд списък по чл. 80 ГПК. Иска се съдът да предостави възможност на жалбоподателите за заверка и подпис на неподписаните и представени по делото пред първата инстанция документи относно разноските.
В предоставения му срок ответникът по частната жалба “ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр. София, ЕИК 131272330, е представил писмен отговор на частна жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищците разноски в размер на 423,58 лв. - внесени като държавна такса от един от ищците, тъй като съгласно Тълкувателното решение № 6/2012 от 6.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Сочи се, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 80 от ГПК, съгласно която списъкът, ведно с всички приложими и относими към него документи (включително 2 договора за адвокатски услуги), следва да бъде представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, първоинстанционният съд не е допуснал отправеното след постановяването на решението искане, инкорпорирано в молбата по чл. 248 от ГПК, да бъде дадена възможност на адвоката на ищеца да подпише представеният от него договор за адвокатски услуги. Твърди се, че за съда няма задължение да указва на страните, че „не сочат убедителни доказателства за претендираните от тях разноски“, какъвто аргумент е развит в депозираната частна жалба.
Твърди се, че в случая по делото не е представено заверено копие на договора за адвокатска помощ, поради което няма доказателства за реалното заплащане в брой на уговорено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, и този пропуск на страната не може да бъде саниран по реда на чл.
183 и чл. 101 от ГПК.
Претендира се потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на „Групама Животозастраховане“ ЕАД на сторените в настоящото производство разноски, за които се представя списък по чл. 80 от ГПК.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
С решение № 450 от 23.03.2023 г. първоинстанционният съд е осъдил “ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр.София да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД по предявените от ищците (и частни жалбоподатели в настоящото производство) А. М. Д., П. М. Д., М. М. Д. и М. М. Д., и съищеца „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 42 863,02 лв, представляваща застрахователно плащане /обезщетение/ по групов договор за застраховка, сключен като обезпечение по договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2020 г., вследствие смъртта на наследодателя ищците М. П. Д., която сума се явява непогасения остатък от кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие „смърт“ на 06.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 24.09.2021 г. до окончателното и плащане. Със същото решение съдът е осъдил „Групама Животозастраховане“ ЕАД да заплати на П. М. Д. сумата от 423.58 лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски. В мотивите на решението си, по повод разноските, съдът е изложил съображения, че от претендираните от ищците разноски, описани в представения от тях списък по чл.80 ГПК, доказателства за реално сторени разноски са представени само по отношение на заплатената от ищца П. М. Д. държавна такса от 423.58 лв. Съдът е посочил, че в представеното по делото пълномощно (л. 77), с което ищците упълномощават адв.Т. и адвокатско дружество „Ф., Т., М.“ да ги представляват по воденото против ответното дружество дело, не е посочена цена на услугата, а представеният в последното открито съдебно заседание договор за адвокатски услуги от 14.11.2022 г., в който е уговорено възнаграждение по 7200 лв. за всяка инстанция, което за първата инстанция е заплатено в брой на датата на сключване на договора (л.
3
199), е представен в незаверено копие, поради което съдът е приел, че той не удостоверява извършено плащане. Първоинстанционният съд е изложил допълнително в мотивите и съображения, че липсата на доказателства за реално плащане на претендираното адв.възнаграждение, кореспондира и с декларираната от ищците липса на доходи по повод искането им за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
В срока по чл. 248 ГПК ищците са депозирали молба за изменение на решението в частта на разноските, твърдейки, че пропускът на съда да им даде указания да поправят своя пропуск (с представянето на незаверено копие от договора за адвокатски услуги), следва да бъде отстранен като на ищците се даде възможност да заверят и подпишат договора и представените документи. Претендира се присъждане на ищците на заплатеното от тях адв.възнаграждение за първата инстанция, евентуално – присъждане само на ищеца П. Д. (който не е освободен от заплащане на държавна такса и разноски) на заплатеното от него възнаграждение.
В предоставения му срок ответникът
„Групама
Животозастраховане“ ЕАД е изразил писмено становище за неоснователност на молбата, позовавайки се на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта на разноските. Съдът е изложил съображения, че предвид представения списък на разноските молбата е допустима, но с оглед липсата на доказателства за извършени съдебни разноски извън заплатената от ищеца П. Д. държавна такса, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. Съдът е посочил, че в решението си е обсъдил дължимостта на всички търсени като разноски суми, поради което намира, че не е необходимо да преповтаря мотивите си. По повод заявеното от ищците оплакване, че не им е било указано, че не представят заверен препис от договора за адвокатски услуги, съдът е посочил, че счита, че за съда не съществува задължение да дава указания на страната, че за претендираните от нея разноски същата не сочи убедителни доказателства за тяхната реална направа.
Настоящият състав изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за изменение на постановеното решение в частта на разноските.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В случая искът е уважен изцяло, съотв.на ищците се дължат направените от тях разноски в производството.
На ищеца П. Д. са присъдени разноски за заплатената от него държавна такса за производството през първоинстанционния съд (останалите ищци са освободени от заплащане на държавна такса и разноски). На никой от ищците не са присъдени разноски за заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
Съгласно разрешението, дадено по т. 1 от Тълкувателно решение № 4
6/2012 от 6 ноември 2013 г. по тълк. дело № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Ищците са представили Списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който е отразено, че претендираните от тях съдебни разноски за първоинстанционното производство са 423,58 лв. – за заплатена държавна такса за образуване на делото и 7 200 лв. – адвокатски хонорар. Също в последно съдебно заседание ищците са представили и незаверено фотокопие от Договор за адвокатски услуги, в което е посочено, че тримата ищци възлагат на Адвокатско дружество „Ф., Т., М.“, а довереникът Адвокатско дружество „Ф., Т., М.“ приема да им предостави адвокатски услуги, изразяващи се в процесуално представителство по гр.д. № 1644/2021 г. по описа на БОС, срещу възнаграждение в размер на 7 200 лв. с ДДС за всяка една съдебна инстанция, което възнаграждение за първата инстанция е заплатено в брой на датата на сключване на договора.
Разпечатката съдържа 40 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34ee4229-974f-4aee-8834-b87c222faa42