Решение № 3460 от 27.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Варна, 27.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА при участието на секретаря Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17575 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В.Т.Т., ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД на МВР гр. *****искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумите /след допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 01.07.2020г./, както следва: главница от общо 1515лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и 204,66лева, представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до 30.09.2019г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. инспектор в сектор СПС при ОД на МВР Варна в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. В този период е работил нощни смени за времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време. На основание чл.

178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Нормалната продължителност на работното време е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В Наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в частност чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време регламентираща нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. е положил общо 1680часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 1920,24часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение, заемайки длъжност старши полицай в група „ПОММББ“към С-р СПС при ОДМВР Варна. Потвърждава, че ищецът е работил на 12часови смени, в т.ч. нощни такива определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от полицейските служители в МВР. Още повече, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС.

Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения.

Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.

Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.

Между страните е нямало спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:1./че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност старши полицай в група „ПОММББ“към С-р СПС при ОДМВР Варна.; 2./ че в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени.

Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 07.11.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.

До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от 01.10.2016г.-

30.09.2019г. действаща е била Наредба №

8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.

60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.

40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.