Решение № 3726 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3726 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110211291 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на И. П. Т. против Наказателно постановление № 26-4332002989/30.03.2026 г., издадено от началник на група при ОПП – СДВР, с което, на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 ЗДП, на жалбоподателя били наложени следните наказания: лишаване от правоуправление, за срок от 12 месеца и глоба, в размер на 511,29 евро, както й били отнети и 12 контролни точки за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда бланкетни доводи за недоказаност. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, които допълва с доводи за процесуални нарушения (две версии на НП) и недоказаност (в светлината на приетата СХТЕ). Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Излага становище по същество. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2026 г., около 02:05 ч. жалбоподателят Т. управлявала в гр. София, по ул.

„Никола Крушкин”, с посока на движение от гр. София към с. Железница, лек автомобил ,,***'', ДК № ,,***'' (нейна собственост), с наличие на алкохол в кръвта. Същата била спряна за проверка от 1 екип на СДВР и била тествана с техническо устройство Алкотест Дрегер 7510 № ARPM 0394, което отчело положителен резултат – 1 на хиляда (g/L).

На Т. бил издаден талон за медицинско изследване. Било изготвено химическо изследване – протокол № 137/02.03.2026 г., което установило алкохол в кръвта – 0,821 на хиляда (g/L) към момента на даване на кръвната проба – 03:28 ч.

Назначена и изготвена СМЕ установила, че към 02:05 ч. концентрацията на алкохол в организма на водача била 1,00 на хиляда (g/L).

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля П. Д.; АУАН; НП; талон за изследване; протокол за медицинско изследване; протокол за химическо изследване; разпечатка от дрегер; справка за нарушения на ЗДП; заповеди за компетентност; заключение на СХТЕ.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен неин анализ не се налага. В подкрепа на извода за наличие на алкохол в кръвта на Т. са и приложените по делото писмени доказателства за извършено експертно изследване на проба от кръвта на жалбоподателя и заключение на СХТЕ. Между показанията на дрегера и резултатите от експертизата се наблюдава известна разлика, но законодателят е отчел тази принципна възможност, като е дал приоритет на химическата експертиза, като по-прецизен метод на изследване. Тук е мястото да се отбележи, че законодателят е запретил шофиране, с алкохол в организма, т. е. от значение е – дали и какво е било наличието, към момента на шофиране, а не – в момента на даване на биологичната проба за изследване. Това, именно, е обосновало и необходимостта от назначаване на СХТЕ, дала обосновани отговори на поставените въпроси (и поконкретно – че Т. е санкционирана за по-ниска концентрация от реалната, към момента на шофиране, но доколкото тази непрецизност е изцяло в нейна полза, теза за нарушено право на защита или за недоказаност е незащитима).

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и 2 материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Касателно възраженията на жалбоподателя, наличието или не на цитиран номер на СУМПС е обстоятелство, нямащо никакво отношение към предмета на производството (очевидно, едната версия е разпечатка от електронна система, за целите на удостоверяване на връчването), в който смисъл и не се констатират основания, налагащи отмяна, на процесуално основание.

Разликата между инкриминираната концентрация и реалната такава вече бе коментирана в предходен раздел на настоящото изложение

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 28.02.2026 г., около 02:05 ч. жалбоподателят Т. управлявала в гр. София, по ул. „Никола Крушкин”, с посока на движение от гр. София към с.

Железница, лек автомобил ,,***'', ДК № ,,***'' (нейна собственост), с наличие на алкохол в кръвта 1,00 на хиляда (g/L) (при инкриминирани само 0,82 на хиляда от цитираната доказана концентрация).

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП да не управлява МПС, с концентрация на алкохол в организма над 0,5 на хиляда.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина евентуален умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че шофира под влияние на алкохол, макар и не – за конкретната му концентрация /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, независимо от наличието на законова забрана.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 3

1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата (особено актуална тема) и това далеч не е първо за Т. нарушение на ЗДП, поради което и доколкото е санкционирана, само за част от концентрацията, следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на наказанието

Съгласно нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух - над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв. Санкциите са във фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения по размера им са безпредметни.

В допълнение, жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона. Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба.

Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.

В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си 4 част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед наличието на фактическа и правна сложност на делото и ангажирания процесуален ресурс (вкл. процесуална недобросъвестност, посредством подаване на жалба в регистратурата на съда (в отграничение от законовото изискване – чрез АНО), наложило допълнителни действия по изискване и снабдяавне с преписката, размерът следва да бъде определен към максималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 97 евро.