Решение № 1324 от 29.11.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. Варна, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501201 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 262381/21.05.2024г., подадена от Н. Г. П., ЕГН **********, срещу решение № 260023/29.04.2024г., постановено по гр.д. № 16472/2020г. по описа на РС-Варна, 35 състав, в частите му, с които:

-са разпределени на основание чл.353 от ГПК дяловете от допуснатия до делба недвижим имот между съделителите, както следва: поставен е в дял и изключителна собственост на Н. Г. П., ЕГН ********** самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: жилище – апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ от 90 кв.м., с адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, ул. „Т.“ № ***, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма, ведно с прилежащите 145,21 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо 1 идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392 кв.м., при граници имоти с ид. №№ ***, ***,

***, ***, с пазарна стойност на имота: 156845,83 лева, а общ дял на С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, при квоти 4/24 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност и 3/24 ид.ч. за С. С.

П., ЕГН ********** е поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, с площ от 31 кв.м., с адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, ул. „Р.“ № ***, онагледен на схема-проект от 27.06.2023г. от инвестиционния проект, одобрен от Главния архитект на Община Варна на 14.12.2023г., приложена на л.332 от делото, находящ се на етаж -1 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно с прилежащите 59,79 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392 кв.м., при граници имоти с ид. №№ ***, ***,

***, ***, с пазарна стойност на имота: 36054,17 лева;

- е осъден Н. Г. П., ЕГН ********** да заплати на С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН ********** за уравнение на дяловете сумата в размер на 20208,33 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението, на основание чл.69, ал.2, пр.II от ЗН;

- е отхвърлен иска на Н. Г. П., ЕГН ********** срещу С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН ********** с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за разликата над присъдения размер от 3180 лева до пълния предявен размер от 7100 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения недвижим имот, представляващ жилище-апартамент, находящ се в сграда с адрес: гр. Варна, ***, с площ от 90 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение, с площ от 31 кв.м. и прилежащите 205 кв.м. идеални части от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, цялото с площ от 392 кв.м., при граници имоти с ид. №№ ***, ***, ***,

***, за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.07.2022г.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено при нарушение на материалния закони съдопроизводствените правила. Въззивникът не споделя извода на първоинстанционния съд, че съществува възможност всеки съделител да получи дял в натура. Счита, че съдът неправилно е приел, че представеният инвестиционен проект за разделяне на допуснатия до делба имот е в съответствие с чл.203, ал.1, изр.второ от ЗУТ. Излага, че съобразно 2 заключението на вещото лице в избените помещения единствено възможно е да се обособи самостоятелен обект „кабинет“, а инвестиционният проект е за „склад“; за да се обособи такъв обект е необходимо да се промени предназначението му от жилищен в нежилищен, което представлява значително преустройство; за да се допусна промяна в предназначението се изисква съгласие на останалите собственици в етажната собственост; предпоставките на чл.38, ал.5 от ЗУТ не са приложими, защото се отнасят към съществуващ самостоятелен обект; приложената схема на разпределение на маста за паркиране в поземления имот не отговаря на изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационнотранспортната система на урбанизираните територии; според вещите лица за обособяването на самостоятелен обект са необходими редица строителномонтажни работи, а в инвестиционния обект не са предвидени такива; неприложима е разпоредбата на чл.147а от ЗУТ; липсват част „Водоснабдяване“ и част „Електрическа“ към инвестиционния проект.

Въззивникът счита още, че съдът необосновано приема, че необходимите преустройства са в рамките на допустимите 10-15 %, както и че неправилно е приложена съпоставката между стойността на допуснатия до делба недвижим имот като пазарна оценка на апартамента и новоoбособения имот и стойността на идеалните части от поземления имот спрямо стойността на необходимите преустройства. Въззивникът намира решението за необосновано и по отношение на присъдения му размер на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот като кредитира заключението на вещото лице Ангелова без да отчита, че същото е за среден пазарен наем на жилище с използваема площ от 64 кв.м., а не за целия имот – жилище от 90 кв.м. и избени помещения от 31 кв.м. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което делбеният имот да бъде изнесен на публична продан, да бъде уважен изцяло предявеният иск по чл.31, ал.2 от ЗС, както и да му бъдат присъдени направените разноски по иска по сметки, както и тези във въззивното производство разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемите сочат, че след като самостоятелният обект „склад“ има идентификатор, различен от самостоятелния обект „жилище“ и главният архитект е одобрил инвестиционния проект, последният отговаря на всички изисквания на ЗУТ.

Относно вида на самостоятелния обект считат, че зависи от желанието на инвеститора. Считат още, че при промяна на предназначението от маза в склад няма никакви преустройства, доколкото и двата обекта са нежилищни.

Споделят изводите на съда по иска по чл.31, ал.2 от ЗС. Излагат, че в експертизата на вещото лице Цветана Ангелова е допусната очевидна фактическа грешка като имотът е записан с площ от 64 кв.м. вместо действителните 90 кв.м. Молят решението да бъде потвърдено, както и да им 3 бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е във втора фаза по извършване на делба, допусната по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, представляващ жилище-апартамент, находящ се в сграда с административен адрес: гр. Варна, ***, с площ от 90 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение, с площ от 31 кв.м. и прилежащите 205 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, целият с площ от 392 кв.м., при граници: имоти с ид. №№ ***, ***,

***, ***, при квоти: 17/24 ид.ч. за Н. Г. П., ЕГН

**********, 3/24 ид.ч. за С. С. П., ЕГН **********, придобити въз основа на наследствено правоприемство и 4/24 ид.ч. за С. С. П., ЕГН ********** и П. П.

П., ЕГН **********, придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната делба е приета за съвместно разглеждане претенция, заявена от Н. Г. П., ЕГН ********** срещу С. С. П., ЕГН ********** и П. П. П., ЕГН **********, по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от 7100 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на неговите 17/24 ид.ч. от процесния имот за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на молбата до окончателното плащане.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представена по делото е нотариална покана чрез нотариус Илияна 4

Маджунова, отправена от Н. Г. П. към С. С. П. да му заплаща обезщетение за лишаване от ползването на неговите 17/24 ид.ч. от съсобствения им недвижим имот с идентификатор *** в размер на 335 лева. Показаната е връчена лично на С. С. П. на 27.10.2020г.

Представен е и отговор на поканата от страна на С. С. П. до Н. Г. П., отправен чрез нотариус П. П., в който се сочи, че като собственика на 7/24 ид.ч. от имота С. П. ползва само собствената си ид.ч. и не препятства Н. П. да ползва неговите ид.ч. , като го приканва да ги ползва, предвид което счита, че не дължи обезщетение. Отговорът е връчен на ищеца на 03.11.2020г.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ответниците – Т.К. /сестра на ответницата С. П./ и С.К. /дъщеря на ответниците/ и един свидетел на страната на ищеца – Д.П..

Съгласно показанията на свидетелите на ответника св. К., когато е живяла в процесния имот, е ползвала две преходни стаи на втория етаж. През 2018г. продала своите ид.ч. от имота на Н. П.а и предала на купувача ключовете. Разяснява, че не е пробвала ключовете заедно с купувача. През 2020г. в имота на родителите си се настанила св. К.. В имота имало две заключени стаи, а именно преходните стаи, в които леля й живяла повече от 20 годни. Излага, че тя и семейството й никога не са имали ключове от тези стаи и не са ги ползвали. Стаите били отключени с ключар с цел д бъде извършен огледа от вещото лице по делото. И след отключването им стаите останали необитаеми, защото били твърде прашни. Според св. К. входната врата на къщата не се заключва, като имало една междинна врата, която се заключва.

Твърди, че никога не е виждала ищеца до преди 20 дни, когато дошъл с адвокат. Разбрали се да комуникират по вайбър и там го уведомила, че е изкарала ключове и могат да се видят да му ги предаде. Свидетелката сочи, ч е знае, че и родителите й са му предлагали ключове, но той не проявил интерес.