Решение № 155 от 08.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Русе, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Виржиния Караджова при участието на секретаря Ева Д. като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20264500500252 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от А. Н. И., ЕГН:

********** от с. Щръклево, община Иваново, чрез процесуален представител адв. С. Ц. – АК Русе срещу Решение № 117/28.01.2026 г., постановено по гр.д.

№ 6293/2025 г. по описа на РРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска й за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за сумата над 6 131,30 евро до 8 609,93 евро за периода от 13.01.2026 г. до 28.02.2026 г. Счита в обжалваната част решението за неправилно, за което излага подробни съображения.

Не оспорва установената от съда фактическата обстановка като намира, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства и правилно е установил правно релевантните за cпopa факти. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че уволнението на И. е незаконосъобразно и предвид уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т.1 KT, счита, че следва да бъде уважен и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 oт KT. B случая обаче счита, че съдът неправилно е определил периода и размера, за кoитo следва да бъде уважен този иск като при решаване на делото следва да бъде съобразена и нормата на чл.235, ал.3 от ГПK и бъдат взети предвид и фактите, настъпили след 1 предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Твърди, че и към настоящия момент е безработно лице, регистрирано в Дирекция „Бюро по труда" към Агенцията по заетостта, и търпи негативните последици от уволнението, признато за незаконосъобразно oт Русенския районен съд.

Представя регистрационна карта от Бюрото по труда към датата на съдебното заседание пред РОС, Служебна бележка от Агенция по заетостта, Удостоверение от НАП и НОИ за установяване на обстоятелството, че все още е безработно лице.

Предвид изложеното моли заявената претенция по чл.225, aл. 1 от KT като основателна, да бъде уважена изцяло. Претендира разноски.

*** с. Щръклево, община Иваново чрез процесуален представител адв. Д. С. като ответна страна по спора изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Навежда подробни доводи за това, че неправилно съдът е възприел, че за доказване на правото на обезщетение е достатъчно регистрация в Бюрото по труда и липса на регистриран трудов договор в НАП. Счита, че подобен извод е неправилен, тъй като тези обстоятелства установяват единствено формално състояние на безработица към определена дата, но не доказват, че безработицата е настъпила именно поради уволнението, тъй като разпоредбата на чл.225 КТ не въвежда правна презумпция, че всяка безработица след уволнение е причинена от него, а причинната връзка следва да бъде доказана конкретно, особено когато е спорна, каквото в настоящия случай не е сторено. Моли решението на РРС в тази обжалвана част да бъде оставено в сила.

Срещу Решение № 117/28.01.2026 г., постановено по гр.д. № 6293/2025 г. по описа на РРС, В срок е постъпила и въззивна жалба от *** с.

Щръклево, община Иваново чрез процесуален представител адв. Д. С. В ЧАСТТА, с която е отменена Заповед № 376/29.08.2025 г. на директора на от *** с. Щръклево като незаконосъобразна и е уважен частично искът по чл.

225, ал.1 КТ и е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 6 131,30 евро за периода от 01.09.2025 г. до 12.01.2026 г., ведно със законната лихва от 30.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 789,70 евро разноски по компенсация. Счита решението в тази част за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на 2 процесуалните правила, необоснованост и непълнота на мотивите, изразяващи се в необсъждане на възражения, доказателства и доказателствени искания.

На първо място навежда довод за това, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като в решението не са изложени мотиви по релевантни негови възражения – 1. Не е обсъдено наведеното от него възражение за липса на фактически твърдения в исковата молба относно „изключението“ по §1, т.8 ДР КТ; 2.Счита, че съдът формално е приел, че е налице оставане без работа, въз основа на регистрация в БТ и справка от НАП, но не е обсъдил възражението на ответника, че след прекратяването са били обявени свободни работни места, включително за длъжността, заемана от ищцата, установено и от писмото на Инспекция по труда, което ищцата е представила. Не е обсъдено направеното възражение за това, че ищцата е имала реална възможност да постъпи на работа или да кандидатства, като липсват данни в тази насока. Намира, че при тези факти, оставането без работа не може да се приема механично като резултат от уволнението, без анализ на причинната връзка и поведението на страната, още повече, че съдът не е анализирал дали безработицата е следствие от уволнението или е резултат от други обстоятелства, включително от поведение на ищцата; 3. Като основание за нарушение на процесуалните правила сочи отказа на съда за събиране на доказателства, чрез даване на обяснения от ищцата по реда на чл. 176 ГПК, именно относно дали е била уведомявана за свободни работни места, дали е кандидатствала за тях, дали е отказвала или е бездействала, дали и по какви причини не е започнала работа, както и относно действителната активност за намиране на работа и причинната връзка с иска по чл. 225 КТ.

На второ място във въззивната жалба са изложени доводи за неправилно и стеснително, в нарушение на материалния закон тълкуване от страна на съда на понятието „изключение“ по чл. 68, ал. 4 КТ. Счита, че неправилно районният съд е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 4 КТ, тъй като в трудовия договор не били „изрично и конкретно“ посочени причините, обуславящи срочността, и че възложената работа била с постоянен характер. Сочи, че разпоредбата на чл.

68, ал. 4 КТ допуска сключване на срочен трудов договор, за дейности от основния предмет на дейност на работодателя по изключение, когато са налице конкретни обективни причини, които обуславят невъзможност за поемане на безсрочно трудово задължение. А по делото е безспорно 3 установено, че длъжността „старши учител в група за целодневна организация на учебния ден V–VII клас“ е пряко и неразривно свързана със статута на училището като средищно. Този статут се определя ежегодно с акт на Министерския съвет, при сложна административна процедура, която към датата на сключване на договора - 30.08.2024 г. /единствено релевантната дата за спора/, не е била приключила. От нея зависят делегираният бюджет, щатното разписание, броят на паралелките, броят на учениците и възможността за организиране на целодневна организация на учебния ден за V–VII клас, самото организиране на ЦОУД за ученици от V–VII клас е обусловено и от изрично заявено желание от родителите, както и от възможностите на училището. Тези обстоятелства са обективни, нормативно обусловени и независещи от волята на работодателя, поради което представляват именно такива причини, които законът визира като допустимо „изключение“ по чл. 68, ал. 4 КТ.

Позовава се на нормата на чл.102, ал.2 от Закона за предучилищното и училищно образование, съобразно която: Училището организира целодневна организация на учебния ден за учениците от I до IV клас при желание на родителите, както и от V до VII клас при желание на родителите и съобразно възможностите на училището, което според него означава, че самият законодател, е ограничил сключването на постоянен договор, в зависимост от възможностите на училището. Намира за неправилен изводът на съда, че причините за срочността следва да бъдат формулирани по определен начин и тъй като в текста на трудовия договор не са изписани словесно „икономически, финансови, технологически причини“, срочността е недействителна.

На трето място счита, че не е налице третата предпоставка за уважаване на иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, която е пряка причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

Счита, че в случая съдът не е изследвал и не е установил третата предпоставка, а е приел наличието по презумпция, което представлява неправилно приложение на закона, тъй като според него самата регистрация за безработица не е равнозначна на „оставане без работа поради уволнението“.

Счита, че неправилно съдът е приел, че за чл. 225 КТ са достатъчни регистрация в БТ и липса на трудови договори по НАП, което би било 4 единствено относимо към датата на регистрацията, но не и за целия шестмесечен период. Навежда доводи за това, че работодателят е обявявал свободни места, вкл. и за заеманата длъжност и, че ищцата е могла да кандидатства, не е обсъдил възражението за прекъсване/липса на причинната връзка „поради уволнението“, когато работникът има реална възможност да започне работа вкл. при същия работодател, но не предприема действия, като тази причинна връзка, трябва да съществува за целия период, за който се претендира обезщетението. Намира за безспорно установено по делото, включително от писмо на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, че работодателят е подал заявки за свободни работни места в Агенцията по заетостта, сред които и за длъжността „учител/старши учител в група за целодневна организация на учебния ден V–VII клас“, т.е. за същата или сходна с заеманата от ищцата длъжност,а този факт има пряко значение за причинната връзка, тъй като сочи, че са съществували реални възможности за трудова реализация и оставането без работа може да се дължи на други причини, различни от уволнението, но всичко това не е обсъден от първоинстнационният съд.

На четвърто място сочи, че съдът е мотивирал неправилността на срочния договор с аргумента, че при отпадане на длъжността работодателят би могъл да прекрати договора на други основания – по чл. 328, ал. 1 КТ, което съображение счита за правно ирелевантно. Излага доводи за това, че предмет на спора е законосъобразността на сключването на срочен договор и на конкретното прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, а не хипотетични бъдещи основания за прекратяване. Фактът, че законът предвижда и други възможни основания за прекратяване, не изключва правото и възможността на работодателя да сключи срочен трудов договор, когато към момента на сключването му съществуват обективни причини за това. Противното би означавало да се обезсмисли чл. 68, ал. 4 КТ като правна норма.

На пето място счита за неправилен изводът на съда, за „постоянен характер“ на длъжността без съобразяване на конкретната нормативна зависимост и това, че съдът е приел, че тъй като образователният процес е непрекъснат, работата на учителите поначало е с постоянен характер. Счита, че този извод противоречи на факта, че процесната длъжност не е на учител, водещ задължителни учебни часове, а представлява длъжност в група за 5 целодневна организация на учебния ден, и че по закон се организира само при наличие на желание от родителите и при възможности на училището, следователно, не се касае за „постоянна“ длъжност в смисъл на безусловно и трайно съществуваща щатна необходимост, а за такава, чиято необходимост се преценява ежегодно, при конкретни нормативни и фактически предпоставки и при наличието на обективни нормативни пречки за поемане на безсрочно трудово задължение, съдът е следвало да приеме, че срочният трудов договор е валидно сключен, прекратяването му по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е законосъобразно и не са налице предпоставки за преобразуване по чл. 68, ал. 5 КТ. Счита, че неправилният извод за недействителност на срочната клауза е довел и до неправилен краен резултат по иска за отмяна на уволнението и по обусловения иск по чл. 225 КТ, поради което моли решението в обжалваната част да бъде отменено, и бъде постановено ново такова, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.