Акт от 14.02.2022, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- 332/2021
- Подписан
- 14.02.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- Член 10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 22, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр. Видин 14.02.2022 г..
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:Даниел Димитров при секретаря О.Велизарова и в присъствието на прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 332 описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на Н.П. ***,ЕГН
**********,с която против „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, пл.Св.Неделя №7 е предявен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Твърди си от ищеца,че на 19.02.2007 г. в качеството си на кредитополучател е сключил договор за банков ипотечен кредит с кредитора „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД за сумата от 84 800.00 лева /осемдесет и четири хиляди и осемстотин лева/,с краен срок за погасяване 19.02.2027 г. ,както и че договорът е изменен с Анекс №1 от 15.04.2010 г., като крайният срок за погасяване на задължението е удължен до 21.03.2037 г.
Сочи се,че понеже се усъмнил, че в процесният договор за банков кредит са налице неравноправни клаузи, вследствие на които банката е надвземала повече от реално дължимите договорени лихви, е предявил на 08.01.2019 г. пред ВдРС иск за установяване на нищожност на клаузата на т.3.09. ал.8, б "б" от Общите бизнес условия на „Ейч Ви Би Банк Биохим"АД , в сила от 01.09.2006 г., както и осъдителен иск за сумата от 23 120.68 лева - получени от банката без правно основание за периода от 08.01.2014 г. до 08.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
Подържа се ,че с Решение №24 от 20.04.2020 г. постановено по в.гр.д. №41/2020 г. по описа на Окръжен съд - Видин е потвърдено изцяло Решение №457 от 30.09.2019 г. постановено по гр.д. №45/2019 г. по описа на Районен съд – Видин,което е влязло в законна сила,както и че с посочените решения по предявен от доверителя ми иск е признато за установено по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД, че клаузата на т.3.09. ал.8, б "б" от Общите бизнес условия на „Ейч Ви Би Банк Биохим"АД , в сила от 01.09.2006 г.: "…в случай, че разходите по ликвидността при 10 годишно финансиране се увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право едностранно да увеличава първоначално определената над БЛП надбавка с размера на увеличените разходи. Всяка последваща промяна в надбавката се извършва на основание последното извършено по реда на настоящата разпоредба изменение…. " , която клауза е неразделна част от Договор за банков ипотечен кредит от 19.02.2007 г., по силата на чл.24 от същия, сключен между Н.П.К. и „Ейч Ви Би Банк Биохим"АД , е нищожна като противоречаща на закона - чл. 143, т. 10 и т.
12 от Закона за защита на потребителите, във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,а така също и че на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „Уникредит Булбанк" АД е осъдена да заплати на ищеца сумата от 23 120.68 лева /двадесет и три хиляди сто и двадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ -получени от банката без правно основание за периода от 08.01.2014 г. до 08.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
Излага се,че в производство по гр.д.
№45/2019 г. по описа на Районен съд - Видин е изготвена съдебно-счетоводна експертиза,по която вещото лице е дало отговор на въпроса каква е разликата между реално платените суми по процесния договор и сумите, които е следвало да бъдат платени при спазване на условията по договора от Банката за периода от 08.01.2014 г. до 08.01.2019 г., за който период и сума е предявен иска, както е дало и отговор и каква е разликата в тези суми за целия период - от датата на сключване на договора за банков ипотечен кредит - 19.02.2007 г. до датата, на която е предявен искът - 08.01.2019 г. ,като съгласно изчисленията на вещото лице разликата за целия период е в размер от 35 507.60 лева /тридесет и пет хиляди петстотин и седем лева и шестдесет стотинки/.
Сочи се,че банката е осъдена с окончателно решение да заплати сумата от 23 120.68 лева за периода от 08.01.2014 г. до 08.01.2019 г., поради което би могло да се направи извод какви суми са надплатени и за периода от 19.02.2007 г. до 07.01.2014 г., а именно сумата от 12 386.92 лева,представляваща разлика между изчислената от вещото лице за целия период сума от 35 507.60 лева и присъдената в полза на ищеца сума от 23 120.68 лева за периода от 08.01.2014 г. до 08.01.2019 г..
Излага се,че СЕС е бил сезиран с няколко преюдициални запитвания относно ограничаването във времето на защитата, гарантирана на потребителите от правото на ЕС,като се сочи следното:- на 16.07.2020 г. г е постановено Решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19 ,като с т.4 от решението е прието, че „…Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат предявяването на иск относно реституционните последици от установяването на нищожност на неравноправна договорна клауза да бъде обвързано с давностен срок, при условие че началният момент на този срок, както и неговата продължителност не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на потребителя да иска връщане…" С решение от 09.07.2020 г. по съединени дела С-698/18 и С-699/18 СЕС приема, че „… Член 2, буква б), член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на равностойност, ефективност и правна сигурност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в съдебната практика национална правна уредба да се тълкува, че за съдебния иск за връщане на недължимо платени суми въз основа на неравноправна клауза в договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от датата на цялостното изпълнение на договора, когато без необходимост от проверка се презумира, че на тази дата неравноправният характер на съответната клауза трябва да е известен на потребителя или когато за сходни искове, основани на определени разпоредби от вътрешното право, същият срок започва да тече едва от установяването по съдебен ред на основанието за тези искове….
"
Със заключение на генералния адвокат М. Szpunar, представено на 3 септември 2020 г. по Дело С-485/19 пък е направен категоричния извод, че: „…Принципът на ефективност не допуска национална правна уредба, която предвижда или се тълкува в смисъл, че тригодишният давностен срок, приложим за исковете за връщане на платеното въз основа на договорни клаузи, приети за неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и/или на договорни клаузи, които противоречат на изискванията, поставени от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, започва да тече от момента, в който действително е налице неоснователно обогатяване…".
Подържа се,че в мотивите ,към цитираните решения СЕС, е посочено , че момента от който започва да тече давностния срок за възстановяване на надплатените суми вследствие на неравноправни клаузи е моментът на тяхното установяване.
Твърди се, че процесния случай неравноправността на клаузата, основанието и размерите на надплатените суми е установено за първи път в производството по по гр.д. №45/2019 г. по описа на Районен съд - Видин, Гражданско отделение, завършило с решение от 30.09.2019 г. потвърдено с Решение от 20.04.2020 г. по в.гр.д. №41/2020 г. по описа на Окръжен съд – Видин,като именно постановяването на окончателното решение е началният момент съобразно цитираната съдебна практика или най-рано депозирането на изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза, с която са установени на какво основание, в какви размери и за кои периоди са надплатени суми, вследствие на незаконосъобранзото едностранно увеличаване на договорения лихвен процент по процесния договор за кредит от страна на банката-ответник,като в тази насока, петгодишният давностен срок за искане на връщане на сумите, предвид факта, че са дадени без правно основание за периода от 19.02.2007 г. до 07.01.2014 г., не е изтекъл.
Иска се от съда да постанови решение,с което да се осъди „Уникредит
Булбанк" АД, ЕИК ********* да заплати на Н.П.К., ЕГН: **********, сумата от 12 386.92 лева /дванадесет хиляди триста осемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща получена без правно основание сума за периода от 19.02.2007 г. до 07.01.2014 г, по Договор за банков ипотечен кредит от 19.02.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на настоящата искова молба - 22.02.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
Претендират се направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответника в срока за отговор е оспорил иска като неоснователен, като подържа ,че вземанията на ищеца на обща стойност от 12 386.92 лв. за претендирания от него период от 19.02.2007 г. до 07.01.2014 г. са погасени по давност.
Посочва се че, според задължителната практика на Върховния съд, постановена в ППВС № 1 от 28.05.1979 г., в т. 7 се приема, че давността за вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД започва да тече от деня на получаването на престацията,както и че в по-новата практика на ВКС се приема същото, като в ТР № 5 от 21.11.2019 г., по т.д. № 5/2017 г. на ВКС се приема, че „…Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника…".
Излага се ,че цитираната от ищеца практика на
СЕС е неотносима към настоящото производство,като в писмения отговор са развити подробни съображения по отношение Решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 , решение но съединени дела С-698/18 и С-699/18 на СЕС и заключение на генералния адвокат от 3 септември 2020 г. по дело С-485/19г..
Подържа ,че претендираното от ищеца вземане е погасено по давност на
07.01.2019 г., поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: страните по настоящето дело са страни и по гр.д. №45/2019 г. по описа на ВдРС.От влязлото в сила решение №457 от 30.09.2019 г. по гр.д.
№45/2019 г. по описа на ВдРС ,потвърдено с решение №24 от 20.04.2020 г. в.гр.д. №41/2020 г. по описа на ВдОС е видно ,че със същото се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение „УникредитБулбанк“ АД, ЕИК831919536, че клаузата на т.3.09. ал.8, б “б“ от Общите бизнес условия на „Ейч Ви Би Банк Биохим“АД , в сила от 01.09.2006г.: “…. В случай, че разходите по ликвидността при 10 годишно финансиране се увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право едностранно да увеличава първоначално определената над БЛП надбавка с размера на увеличените разходи. Всяка последваща промяна в надбавката се извършва на основание последното извършено по реда на настоящата разпоредба изменение “ , която клауза е неразделна част от
Договор за банков ипотечен кредит от 19.02.2007г. ,по силата на чл.24 от същия, сключен между ищеца Н.П.К. и „Ейч Ви Би
Банк Биохим“АД , е нищожна като противоречаща на закона - чл. 143, т. 10 и т. 12 от Закона за защита на потребителите, във вр с чл. чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,както и че „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК831919536 е осъдена да заплати на Н.П.К. , сумата от 23 120.68 лева, получена от „УникредитБулбанк“
АД, ЕИК831919536, без правно основание за периода от 08.01.2014г. – 08.01.2019г., ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 08.01.2019г. до окончателното издължаване.
Не е спорно по делото,че претендираното от ищеца вземане е именно във връзка с посочения по-горе Договор за банков ипотечен кредит от 19.02.2007г. , сключен между ищеца Н.П.К. и „Ейч Ви Би Банк Биохим“АД,предмет на цитираните съдебни решения,и обявената за нищожна ,като противоречаща на закона - чл. 143, т. 10 и т. 12 от Закона за защита на потребителите, във вр с чл. чл.
Разпечатката съдържа 37 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34eca6c1-3de6-4836-8ec3-957ccee015a1