Решение № 1128 от 06.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1128

Бургас, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Членове:

ДИАНА ГАНЕВА

ЙОВКА БЪЧВАРОВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА канд № 20257040602262 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208-228 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Г. Ц. от [населено място], [улица], с [ЕГН], против Решение №71/08.10.2025г., постановено по АНД №271/2025 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърден Електронен фиш серия К №11273086, издаден от ОДМВР Бургас. С посочения електронен фиш на касатора е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата е посочено, че решението на РС-Айтос е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът излага доводи, че случая не е налице повторност, тъй като ел. фиш серия К № 9552900, за който се твърди, че е влязъл в сила, не му е връчен и Ц. не знае за същия. Счита, че случая е маловежен От съда се иска съдебният акт да бъде отменен, като бъде отменен и издадения електронен фиш.

Касаторът - в съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител.

Административен съд – Бургас, петнадесети касационен състав, като взе предвид наведените касационни доводи, извърши проверка на обжалваното съдебно Решение, съобразно чл.218, ал.2 АПК и след като прецени събраните доказателства, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на съдебен контрол решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От събраните в хода на производството писмени доказателства съдът е установил, че на 15.08.2025 г. в 10: 37 часа в [населено място], [улица], в посока на движение от [населено място] към [населено място], Д. Ц. е управляван лек автомобил, [Марка], с рег.№ [рег. номер]. На посоченото място е въведено ограничение на максималната допустима скорост за движение от 50км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП за населени места. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място автомобилът е засечен да се движи със скорост от 61 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, т. е. превишаването на скоростта е с 11 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност. Превишаването на скоростта е установено с техническо средство № TFR1-:-598 Към датата на извършване, респ. на заснемане на нарушението, автоматизираното техническо средство за видео контрол е било технически изправно и преминало съответната метрологична проверка. За така установеното нарушение е издаден обжалвания електронен фиш, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на Д. Г. Ц. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева.

При така установеното от фактическа страна, РС – Айтос, е достигнал до извод, че електронния фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че описаното в него нарушение е безспорно доказано и извършено в условията на повторност. Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е съображения за правилност на дадената в ЕФ правна квалификация на нарушението и следващото се за него административно наказание, отчитайки обстоятелството, че същото било извършено в условията на повторност.

Правилно съдът е заключил, че обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в него е посочена СДВР, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/ 12.05.2015 г., въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол /каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението.

За съда е несъмнено, че Ц. е осъществила нарушение на ЗДвП в населено място, изразяващо се в движение със скорост над разрешената, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Като санкционна норма в ЕФ е посочена разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, съгласно която в редакцията преди изменението с ДВ бр. 64/2025 г, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, т. е. за деяние, извършено при условията на повторност, като в ЕФ наличието на този елемент от фактическия състав на деянието е основано на влязъл в сила електронен фиш Серия К №9552900 от 05.10.2024 г.

Преди постановяване на решението на районния съд от 08.10.2025 г. и преди делото да излезе за решаване обаче е настъпила законодателна промяна чрез изменението в ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г, в сила от 7.09.2025 г на чл.182, ал.4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. На практика към настоящия момент за доказаното по несъмнен начин нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, не е предвидено удвояване на наказанието глоба, като "повторно".

Съгласно §6, т.33 от ДР на ЗДвП, "повторно" нарушение е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

С оглед изложеното и на основание чл.220 от АПК, с който е въведена забрана касационната инстанция да прави фактически установявания, делото следа да бъде върнато на РС – Айтос за ново разглеждане от друг състав, като спорът бъде разгледан по същество относно законосъобразността на електронния фиш и съставомерността на установеното нарушение.

С оглед възражението, изложено в касационната жалба, че електронен фиш К/9552900 не е бил връчван на касатора, въззивната инстнация следва да изиска този фиш, за да установи кога, как е връчен същия и кога е влязъл в сила.

Предвид настъпилата законодателна промяна и спазвайки принципа по чл.3, ал.2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятната за нарушителя разпоредба, районният съд разполага с правомощието да измени издадения електронен фиш на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. с ал.2, т.4 от ЗАНН, респективно при еднородност на обстоятелствата по нарушението да извърши преквалификация на нарушението като се изключи от обвинението квалифициращия му признак "повторност" и да приложи закона за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта, в който смисъл е и постановеното в т. 1 на Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г.

Според задължителните указания, съдържащи се в т. 2 от Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в ЕФ изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Според мотивите на посоченото тълкувателно решение, подведеният под административнонаказателна отговорност субект трябва да разполага в касационното производство с възможност за защита не само срещу съставомерните факти, установени от административнонаказващия орган, но и срещу тяхната правна [жк], независимо дали тя е дадена от административно-наказващия орган или за първи път от районния съд.

По така изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС -Айтос при спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, Административен съд - Бургас, петнадесети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №71/08.10.2025г., постановено по АНД №271/2025 г. по описа на Районен съд – Айтос.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Айтос при спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: