Решение № 292 от 15.10.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. гр. Димитровград, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД, IV-СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610101259 по описа за 2026 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор потребителски кредит № 443913/29.05.2025 г., поради противоречие със закона.

Ищецът Х. К. Х., твърди, че на 29.05.2025 г. е сключил договор за паричен заем № 443913/29.05.2025 г. с ,,Креди Йес" ООД при следните условия и параметри: - Размер на отпуснатия заем: 1500 лв. / 766.94 евро; Размер на погасителната вноска - 200.82 лв. / 102.68 евро; - Ден на плащане:

29 - то число - Вид вноска: месечна; - ГПР е в размер на: 57.926%; - Брой на вноски: 9; - Месечен лихвен процент: 3.900% (ГЛП: 46.80%); - Дата на първото плащане: 07.04.2025г.; - Дата на последното плащане: 28.02.2026г.;Ден на плащане: 29-о число; - Обща сума за плащане: 2844 лв. / 1454.11 евро.

Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласяват, че в зависимост от изразеното от заемателя в искането за заем желание, договорът за заем може да бъде обезпечен с поръчител/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 1, т.5 от Общите условия към договора за заем, както и с едно или повече от следните обезпечения: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл. 10, ал.1, т.1 1 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл.чл. 10, ал. 1, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл.чл. 10, an.1, т.3 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя, съгл.чл. 10, ал. 1, т.4 от Общите условия.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, с подписването на настоящия договор Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай че Заемателя не предостави посоченото в чл.6 ал. 1 от този договор обезпечение дължи неустойка в размер 1036.60 лева с начин на разсрочено плащане, описан в погасителния план. Заемателят може през целия срок на договора за заем да предложи на заемодателя обезпечение по чл.6 ал. 1, отговарящо на условията на чл. 10 ал.1 т.5 от Общите условия, като в този случай, начислената неустойка по изречение първо ще бъде премахната. В случаите по изречение първо задължението по този договор за паричен заем ще бъде в общ размер на 2844.00 лева.

Счита, че договорът за заем е недействителен, поради противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , тъй като неустойката представлява разход, който не е включен в ГПР. Излага подробни доводи.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество "Креди Йес" ООД, с който оспорва предявените искове.

Не оспорва сключване на договора.

Сочи, че в чл. 3, т. 5 от процесния договор с посочен размер на ГПР, който не е в нарушение на чл. 19; ал. 4 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следва да се включва размера на неустойката.

Клаузите в договора били индивидуално уговорени.

Излага подробни съображения.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Претендира разноски.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по 2 делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и видно от представения по делото договор за паричен заем № 443913/29.05.2025 г., сключен между ищеца в качеството му на кредитополучател и "Креди Йес" ООД в качеството си на кредитодател, ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 500 лв., срещу което се съгласил да върне 9 месечни вноски с размер 200,82 лева при фиксиран месечен лихвен процент от 3.900% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 57.926 % и посочена обща сума за връщане е 2 844 лева.

Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласяват, че в зависимост от изразеното от заемателя в искането за заем желание, договорът за заем може да бъде обезпечен с поръчител/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 1, т.5 от Общите условия към договора за заем, както и с едно или повече от следните обезпечения: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл. 10, ал.1, т.1 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл.чл. 10, ал. 1, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл.чл. 10, an.1, т.3 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя, съгл.чл. 10, ал. 1, т.4 от Общите условия.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, с подписването на настоящия договор Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай че Заемателя не предостави посоченото в чл.6 ал. 1 от този договор обезпечение дължи неустойка в размер 1036.60 лева с начин на разсрочено плащане, описан в погасителния план. Заемателят може през целия срок на договора за заем да предложи на заемодателя обезпечение по чл.6 ал. 1, отговарящо на условията на чл. 10 ал.1 т.5 от Общите условия, като в този случай, начислената неустойка по изречение първо ще бъде премахната. В случаите по изречение първо задължението по този договор за паричен заем ще бъде в общ размер на 2844.00 лева.

По делото е представен и погасителен план, инкорпориран в договора за паричен заем, видно от който 8 погасителни вноски са с размер 316 лева, посочен в плана и включваща главница – 8 вноски по 200,82 лева и 1 – 200,84 лева, неустойка – 8 вноски 115,18 лева и 1 – 115,16 лева.

По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на потребителски кредити.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Ответникът "Креди Йес" ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В този случай е безспорно, че процесния договор за паричен заем попада в дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК и чл. 143- чл.148 ЗЗП.

Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит са изброени в чл. 22 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо същият да отговаря на предвидените изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал.

2 ЗПК.

В исковата молба е направено главно възражение за недействителност на процесния договор за паричен заем поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, а при условията на евентуалност – възражение за нищожност на отделни клаузи в същия.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Действително е налице противоречива съдебна практика относно въпроса – дали за да е изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК следва да е посочен годишния процент на разходите по кредита като цифрово изражение и общата сума, дължима от потребителя, както е в случая или следва да бъдат посочени всеки един отделен разход по чл. 19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР към ЗПК, който се включва. Настоящият съдебен състав счита, че от 4 тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК не следва извода, че всеки един разход следва да бъде посочен, който се включва в ГПР. Вече когато в хода на производството се установи, че неправилно е посочен този процент и че в него не са били включени разходи, които е следвало да бъдат включени, тогава в зависимост от конкретиката на случая следва да се преценява дали е налице недействителност на договора - чл. 22 ЗПК или на клаузата, с която е уговорен ГПР – чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Клаузата на чл. 6, ал. 1 от процесния договор, че се дължи неустойка в размер на 1036.60 лева, което е сума е почти колкото стойността на усвоената по кредита главница е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение, от което пряко обаче не произтичат никакви вреди за кредитора. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Съгласно чл.

16, ал. 1 ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнението на това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузите, с които е уговорена са нищожни, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Изложеното от съда е в унисон с Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този 5 смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители или банкова гаранция или непредставяне на документ, удостоверяващ доходите на потребителя, т.е. неговата платежоспособност, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се провери това, респ. да се поиска обезпечение и след това да се да отпусне кредита, която практика би съответствала на изискванията на Директивата.