Решение № 2411 от 04.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2411 гр. Бургас, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20232120101777 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против И. И. С., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 171.06 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода от 09.07.2020г. до 08.10.2020г., сумата от 38.53 лева лихва за периода от 28.08.2020г. до 05.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Твърди се в исковата молба, че ищецът в качеството му на краен снабдител съгласно чл.98а ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. По силата на общите условия дружеството е било длъжно да снабдява с енергия обекта на ответника с клиентки номер ***.

Ответникът е бил собственик на имот в *** и е бил длъжен да заплаща консумираната електрическа енергия в определените срокове. Ищецът твърди още, че е доставил на ответника енергия в процесния период на обща стойност 171.06 лева, за което били издадени и фактури, подробно описани в исковата молба. Плащане от страна на ответника обаче не последвало. С тези мотиви моли предявените искове да се уважат. Приложени са доказателства и се претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез особения му представител, с който искът се оспорва.

Заявява се, че няма доказателства за наличието на облигационно 1 правоотношение между страните, както и че ответникът е бил собственик на имота. Ето защо той не е клиент на ищеца. Не се установява на какво основание ищецът е открил на ответника партида и му е начислил сумите за евентуално потребена ел.енергия. Молбата за разсрочване на задълженията не е подписана и попълнена от ответника. Общите условия не обвързват ответника, който не е клиент на ЕВН. Моли искът да се отхвърли.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържат предявените искове.

Ответникът чрез своя особен представител в съдебно заседание признава предявените искове. Заявеното признание на иска е одобрено от съда на основание чл. 29, ал. 5 ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.98а ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед така направеното признание на иска, то същото иманентно съдържа в себе си признание на фактите, от които произтича вземането а именно на валидно облигационно правоотношение между страните, както и че ответникът е бил собственик на имота.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК по отношение на предявените искове за главница и лихва за забава. В отговора на исковата молба ответникът, чрез особения представител, е оспорил исковете, но правото му да признае иска не се преклудира.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска в съдебно заседание, което съдът е одобрил на основание чл. 29, ал. 5 ГПК във вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, както и отправеното искане от страна на ищеца за постановяване на решение при признание на иска се налага извод, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да обсъжда доказателствата и да излага мотиви по същество.

На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагането им в тежест на ищеца, тъй като ответника е дал повод за завеждане на делото, въпреки че е признал иска.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. И. С. с ЕГН ********** дължи 2 на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК *** сумата в размер на 171.06 лева /сто седемдесет и един лева и шест стотинки/, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода от 09.07.2020г. до 08.10.2020г., сумата от 38.53 лева / тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ лихва за периода от 28.08.2020г. до 05.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на РС-Бургас.

ОСЪЖДА И. И. С. с ЕГН ********** да заплати на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК *** сумата в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)__________ 3