Решение № 4835 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4835 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110145816 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 411, във връзка с чл.410, ал. 1, т.2 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът “ДЗИ-ОЗ“ ЕАД твърди, че на 02.02.2021 г. в гр. София, при движение по ул.

„Чепинско шосе“, с посока от Северната скоростна тангента към ул. „Околовръстен път“ на кръстовището с ул. „Езерата“, водачът на лек автомобил „Ленд Роувър“, с рег. № СВ 7538 РМ попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна полица № 440120021042720/16.11.2020 г. Заявява, че по заведената пред ищеца преписка по щета № 44012132103105 и след направен опис на повредите е определено и обезщетение в размер на 366 лева, която сума е прихваната от застрахователя с дължими от застрахования премийни вноски. Поддържа, че след ПТП-то увреденият автомобил е репатриран от пътна помощ, за което ищецът е заплатил по сметка на СБА и сума в размер на 105.48 лева.

Заявява, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с разходите по репатриране и с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но претенцията останала незаплатена.

Претендира разноски.

Ответникът СО е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата 1 молба. Счита, че застрахователното обезщетение не е изплатено изцяло, доколкото от приложените доказателства се установява заплащане единствено на сумата от 105 лева.

Отделно поддържа, че изплатеното обезщетение е прекомерно. Оспорва доказателствената стойност на уведомление за щета. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С Определение № 25915/24.07.2023 г. и на основание чл.219, ал.1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран „ВКГ“ ЕООД.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото се установява от Комбинирана застрахователна полица № 440120021042720/16.11.2020 г. за застраховка „Каско +“, обективираща сключен между ищеца “ДЗИ-ОЗ“ ЕАД и В. М. Т., че ищеца се е задължил да заплати на собственика на автомобил „Ленд Роувър“, с рег. № СВ 7538 РМ застрахователно обезщетение до 24 500 лева при настъпване на застрахователно събитие, като неразделна част от договора са общите условия. Уговореният срок на застрахователно покритие между страните е от 11.29 часа на 16.11.2020 г. до 23.59 часа на 15.11.2021 г.

От представения Протокол за ПТП № 1785955/02.02.2021 г., съставен от Ивановмладши автоконтрольор при ОПП-СДВР се установява по делото, че на 02.02.2021 г. водачът В. М. Т. на автомобил „Ленд Роувър“, с рег. № СВ 7538 РМ, управлявайки същия се движи по ул. „Чепинско шосе“, с посока от Северната скоростна тангента към ул. „Околовръстен път“ на кръстовището с ул. „Езерата“ попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. От ПТП-то се установява, че видимите щети на автомобила са - предна и задна десни гуми и джанти. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща за съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото и причинените вреди на автомобила. По делото не се обори от ответника материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, поради което съдът приема, че водача на автомобил „Ленд Роувър“, с рег. № СВ 7538 РМ е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, като на автомобила при реализиране на ПТП-то видимо са причинени вреди - предна и задна десни гуми и джанти.

От представените по делото Уведомление за щета № 44012132103105 по полица № 440120021042720/16.11.2020 г.; Описи-заключения по щета № 44012132103105/03.02.2021 г.;

Калкулация по претенция 0306-100-1/10.04.2018 г. 10118030101872/28.03.2018 г.; Опис на щетите по претенция 44012132103105/03.02.2021 г. се установяват следните вреди по автомобил „Ленд Роувър“, с рег. № СВ 7538 РМ – гума предна дясна Bridgestone Blizzak 275/40 R 20 (подмяна); гума задна дясна Bridgestone Blizzak 275/40 R 20 (подмяна); предна дясна лята джанта(боя) и задна дясна лята джанта(боя).

По делото е представена Фактура № 1020001728/17.03.2021 г., издадена от УС на 2

СБА с получател-ищеца, опис към нея и Платежно нареждане от 22.03.2021 г., като по щета 44012132103105 е извършен разход за репатриране в размер на 105.48 лева.

Доказва се от представения по делото Ликвидационен акт по преписка 44012132103105/03.02.2021 г., че ищеца дължи последната премийна вноска от 390.21 лева, като същата е прихваната с дължимата сума от 366 лева, представляваща обезщетението за вредите(350 лева за 2 броя гуми и 16 лева за монтаж и демонтаж).

Представена е по делото и Регресна покана (изх.№ 0-92-10929/31.08.2021 г.) адресирана до ответника и връчена на последния на 02.09.2021 г., видно от обратната разписка.

От изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за достоверно относно направените с него фактически изводи като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа на събрания по делото доказателствен материал се установява, че механизма на ПТП-то е следния: На 02.02.2021 г. в гр.София, при движение по ул.„Чепинско шосе“ в посока от Северната скоростна тангента към „Околовръстен път“ на кръстовището с ул.„Езерата“ лек автомобил „Ленд Роувър“, с рег. № СВ 7538 РМ и водач В. М. Т. в резултат на попадането в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно са му причинени щети/увредени предна и задна десни гуми/.

Вещото лице заявява, че между механизма на ПТП-то и щетите, нанесени на автомобила е налице причинно-следствена връзка. Установява се по делото от заключението, че размера на вредите на процесния автомобил, изчислен към датата на застрахователното събитие по средни пазарни цени е 366 лева.

По делото е разпитан свидетеля В. М. Т., чиито показания съдът възприема, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и възпроизвеждат лични възприятия.

Свидетелят сочи, че през месец февруари 2021 г. е управлявал автомобил „Ленд Роувър“ и като се прибирал от работа от гр.София към с.Чепинци по ул.„Чепинско шосе“ минал през дупка, като спукал предна и задна гума и ожулил джантите. Заявява, че ПТП-то е станало вечерта на У-образното кръстовище за с.Негован и е валяло дъжд. Твърди, че не е имало знаци.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По иска с правно основание чл. 411, във връзка с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД

За да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъдат доказани по делото следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: наличието на валиден застрахователен договор между застрахования и ищеца като застраховател, покриващ процесния застрахователен риск; възлагането на определена работа от СО на друго лице – нейни служители и работници; настъпването на вредите на МПС-то; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на СО – бездействие, изразяващо се в необезопасяване и несигнализиране на дупка на пътното платно, с която работа причинените на МПС-то вреди се намират в 3 причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на работата и ищецът като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В т.

15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност последният да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основания за нея, като макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) от ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. чл. 213, ал. 1 от КЗ, тъй като обективираната от законодателя воля в посочените разпоредби е една и съща.

От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява, че ищеца е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на пътя, на който е настъпило процесното ПТП – СО е възложил да поддържат в изправност общинските пътища и носи отговорност за бездействията на тези лица. Общината като признато от правото за юридическо лице (чл.

136, ал. 3 от КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица, но носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД като възложител на работата за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа, без да е необходимо да е установено кой конкретно измежду работниците и служителите е причинил тези вреди (в този смисъл Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС).

По делото се доказа, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице – собственикът на автомобил „Ленд Роувър“, с рег. № СВ 7538 РМ е съществувало по аргумент от чл. 399 от КЗ действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, въз основа на който ищецът е приел да покрива за горепосочения период риска от увреждане на собственото на застрахования МПС, противно на наведените от ответника възражения. В срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – 02.02.2021 г., за което астрахователят е бил длъжен да изплати застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. В резултат на процесното ПТП, настъпило поради преминаване на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, на застрахования автомобил са нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. Не е спорно между страните, че пътя, на който е реализирано произшествието е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата/ЗП/, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон, а не само защото е собственик съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, СО е задължена да осъществява дейностите по поддържането му, която е имала и задължението съобразно чл.

13 от ЗДвП да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението, което видно от показанията на свидетеля Т. не е сторил. По делото не бе проведено и обратно доказване, т.е. че дупката се намира(ПТПто да е станало) на място, извън общинската пътна мрежа.

Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от 4

ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая бездействието на последните по необезопасяването и необозначаването на дупката на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Предвид тези правни съображения съдът намира, че ищеца има основание за суброгация в правата по чл. 49 от ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.