Решение № 4732 от 30.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4732 гр. Варна, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело № 20243110109098 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. Й. М., ЕГН **********, срещу „К.И.И.БГ" ЕАД, ЕИК **, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че М. Й. М. не дължи на „К.И.И.БГ" ЕАД в качеството му на частен правоприемник на „**-**“ ЕАД по договор за цесия от 15.05.2015 г. следните суми: сума в размер на 1078,26 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS - ** от **8 г., сключен между „**-**“ ЕАД и М. Й. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 93,49 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 29.01.2010 г. до 30.06.2010 г.; сума в размер на 188,90 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 26.02.2010 г. до 14.10.2011 г.; сума в размер на 27,21 лв., представляваща заплатена държавна такса и сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №**/2011 г. по описа на РС – Варна в полза на „**-**“ ЕАД, въз основа на който е образувано ИД №**/2013 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, peг. №808, с район на действие: ОС – Варна, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба ищецът М. Й. М. излага, чрез адв. Д., че в полза на „**-**" ЕАД бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. №**/2011 г. по описа на РС – Варна за горепосочените суми, дължими от М. по договор за потребителски паричен кредит № PLUS - ** от **8 г. По молба на кредитора за събиране на вземанията било образувано ИД №**/2013 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, peг. №808, с район на действие: ОС – Варна. На 25.02.2013 г.

1 съдебният изпълнител изпратил покана за доброволно изпълнение до М. в качеството му на длъжник, която била върната с отбелязване, че лицето не живее от години в страната. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. Съдебният изпълнител уведомил НАП за образуваното изпълнително дело и извършил справки за сключени трудови договори и здравноосигурителен статус. На 21.08.2015 г. „К.И.И.БГ" ЕАД, на което вземанията по договора за кредит били прехвърлени от „**-**" ЕАД с договор за цесия от 15.05.2015 г., било конституирано като нов взискател по изпълнителното дело. Поддържа, че в продължение на повече от две години не били извършвани изпълнителни действия и към 14.09.2017 г., когато била извършена справка за банкови сметки, изпълнителното производство било прекратено поради настъпила перемпция и предприетите след прекратяване на изпълнителното производство действия не пораждали правни последици – насрочен на 31.08.2018 г. опис на движими вещи, изпратена на 15.05.2020 г. призовка за принудително изпълнение, в която се съобщавало за извършване на опис на движими вещи. Счита, че вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност на 26.06.2020 г., доколкото извършването на справки, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. не били изпълнителни действия, прекъсващи давността. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „К.И.И.БГ" ЕАД, с който, чрез юрк. Стоянова, оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че по ч. гр. д. №**/2011 г. по описа на РС – Варна в полза на „**-**" ЕАД бил издаден изпълнителен лист за горепосочените суми, дължими по Договор за потребителски кредит от **8 г., както и че по молба на кредитора било образувано ИД №**/2013 г. по описа на ЧСИ с peг.

№808. Не оспорва и, че на 21.08.2015 г. бил конституиран като взискател по изпълнителното дело. Поддържа, че с молбата за образуване на изпълнителното производство от 18.02.2013 г., с която взискателят възложил правомощия по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ с peг. №808, прекъснала погасителната давност. Счита, че давността започнала да тече най- рано на 26.06.2015 г. и следвало да изтече на 26.06.2020 г., но дружеството прекъснало същата с встъпването си като взискател в производството, доколкото с молбата си за конституиране възложило правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и поискало насрочването на дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника.

Поддържа, че погасителната давност била прекъсвана многократно: на 14. 09.

2017 г. с молба за извършване на справка в регистъра на БНБ и налагане на запор върху вземанията на длъжника по сметки, открити на негово име; на 24.11.2017 г. с молба за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, който бил насрочен за 31.01.2018 г.; на 26.02.2019 г. с молба за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, който бил насрочен за 10.09.2020 г.; на 11.08.2020 г. с молба за справка БНБ и запор върху вземания по новооткрити банкови сметки на длъжника; на 26.09.2022 г. и 30.05.2024 г. с молби за справка БНБ и запор върху вземания, алтернативно за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника. Сочи, че настъпилата перемпция била без правно значение за давността. Изтъква, че погасителната давност била спряла да тече за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. съгласно нормите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Релевира 2 възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения препис от ИД №**/2013 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, peг. №808, с район на действие: ОС – Варна, се установява, че изпълнителното дело е образувано на 18.02.2013 г. по молба на „**-**“ ЕАД за събиране на следните вземания срещу М. Й. М. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №**/2011 г. по описа на РС - Варна въз основа на Заповед за изпълнение №10871/18.11.2011 г.: сума в размер на 1078,26 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS - ** от **8 г., сключен между „**-**“ ЕАД и М. Й. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 93,49 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 29.01.2010 г. до 30.06.2010 г.; сума в размер на 188,90 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 26.02.2010 г. до 14.10.2011 г.; сума в размер на 27,21 лв., представляваща заплатена държавна такса и сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С молбата за образуване на изпълнително дело са възложени всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

На 21.08.2015 г. до съдебния изпълнител е подадена молба от „К.И.И.БГ" ЕАД за конституирането му на осн. чл. 429 ГПК като взискател поради прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист на 15.05.2015 г. с договор за прехвърляне на вземания. С молбата на съдебния изпълнител на осн. чл. 18 ЗЧСИ е възложено да извършва всички необходими действия.

На 27.08.2015 г. съдебният изпълнител е конститурал дружеството и е оставил без движение производството до представяне на доказателства за уведомяване на длъжника за цесията съгалсно чл. 99, ал. 3 ЗЗД или до упълномощаване на съдебния изпълнител да уведоми длъжника.

На 04.12.2015 г. на съдебния изпълнител са представени уведомление до длъжника относно извършеното прехвърляне на вземания и обратна разписка, удостоверяваща изпращането му, и е отправено искане уведомлението да бъде изпратено на длъжника, което е разпоредено от съдебния изпълнител на 27.01.2016 г. В обратната разписка е отбелязано, че адресатът е заминал в чужбина.

На 14.08.2017 г. взискателят е поискал извършване на справка за разкрити банкови сметки и при евентуалното им откриване – запор на вземанията по банковите сметки.

На 24.11.2017 г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи на длъжника.

С разпореждане от 19.12.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи за 31.01.2018 г.

На 14.02.2020 г. изпълнителните действия са пренасрочени за 10.09.2020 г.

На 11.08.2020 г. взискателят е поискал извръшване на справка за разкрити банкови сметки и при евентуалното им откриване – запор на 3 вземанията по банковите сметки, а в случай че не бъдат открити – насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

С разпореждане от 13.04.2021 г. е насрочен опис на движими вещи за 29.06.2021 г.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК.

Между страните липсва спор по правнорелевантните факти, а и същите се установят от събраната доказателствена съвкупност - че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение в полза на праводателя на ответника за заплащане на дължими суми по договор за кредит, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист, послужил за образуване на изпълнителното дело.

В случая ищецът се позовава на погасяване на задълженията по издадения срещу него в полза на праводателя на ответника изпълнителен лист поради изтичане на петгодишна давност.

Процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Тя се ползва със стабилитет, доколкото влиза в сила при наличие на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 416 ГПК, затова разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповед за изпълнение, макар съдебно дирене да не се провежда. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Получава се ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

От горното следва, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД и от влизане в сила на процесната заповед за изпълнение по отношение на длъжника е започнала да тече нова петгодишна давност за всички вземания, включително по отношение на акцесорните такива.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсна с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Според ППВС №3/18.11.1980 г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С посоченото ТР е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980 г. Според ТР №3/28.03.2023 г. по тълк. д. №3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС погасителна давност на тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК.

По молба на праводателя на ответника за събиране на вземанията по 4 изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, е образувано изпълнително производство на 18.02.2013 г. , която дата предхожда постановяване на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, поради което за периода от 18.02.2013 г. до 26.06.2015 г. приложение намира ППВС №3/18.11.1980 г. и докато трае изпълнителното производство за вземанията по изпълнителния лист давност не тече. Към отмяната на ППВС №3/1980 г. с ТР №2/26.06.2015 г. производството е било висящо. След 26.06.2015 г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която се прекъсва според указанията, дадени с т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г. - с всяко действие по принудително изпълнение и то валидно изпълнително действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по молба, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ.