Решение № 6093 от 04.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6093 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110167656 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от **************** срещу Р. К. С. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 34336/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът **************** твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ****************. Тъй като издадената заповед била оспорена, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството на съсобственици на процесния недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за 1 дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия

/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от

„******************************** на клиенти за битови нужди в гр.София.

Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от **************** на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” АД.

Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1 444,10 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 188,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 06.06.2023 г., сумата от 40,72 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8,69 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 06.06.2023 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, в който се изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявените искове. Прави се анализ на разпоредбите на ЗЕ, като се излага доводи, че е налице противоречие между норми в ЗЗП и ЗЕ. Излагат се доводи относно нарушения в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по 2 чл.410 ГПК. Навеждат се доводи за липса на облигационно правоотношение между страните, съответно за недължимост на претендираните суми, тъй като същите са завишени и не отговарят на реалното потребление. Позовават се на разпоредби от Конституцията на РБ и Правото на ЕС. Поддържа се, че ищецът не представя доказателства, за да докаже претенцията си, а представените извлечения от сметки – нямат никаква доказателствена сила. По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускане на СТЕ се изразява становище за неотносимост на поставените въпроси, а с оглед предходното се обезсмисля и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника – „Нелбо” ЕАД изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови нормативи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 34336/2023 г. по описа на СРС е, че по заявление на **************** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникътнастоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 1 444,10 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незапатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва , считано от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 188,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 06.06.2023 г., сумата от 40,72 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,69 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 06.06.2023 г.

С разпореждане от 09.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 34336/2023 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложена нотариален акт № 91, том VI, нот.дело № 1091 от 15.07.1975 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, от която се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот.

3

По делото е приложен протокол от проведено през 2002 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с ****************, както и договор от 27.03.2022 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените общи фактури през исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лицепомагач във връзка с отчетена топлинна енергия, талон за отчет, съдържащи подпис на клиент, който не е оспорен по надлежния ред.

Съдът не обсъжда представените към писмения отговор документи, тъй като видно от постановеното по реда на чл.140 ГПК определение, същите не са приети като писмени доказателства по делото.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че през исковия период на абоната не е разпределяна ТЕ, тъй като в имота няма работещи отоплителни тела. В имота е разпределяна ТЕ при отопляем обем от 221 куб.м., както и по отчет на два водомера за топла вода. През исковия период начислените от ищцовото дружество суми са съгласно действащите към момента нормативни документи. Вещото лице е констатирало още, че технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. От представените свидетелства за метрологичен контрол вещото лице е установило, че общия топломер е преминавал метрологични проверки, относими към процесния период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 1484,82 лева – главница, в т.ч. сумата от 40,72 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 197,68 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 8,69 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

4

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.