Решение № 1344 от 03.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. Пловдив, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300501578 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от С. Н.

Й., чрез адв. О., против част от решение № 260287 от 27.04.2022 г. по гр.дело № 14829/2020 г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр. състав, с която се признава за установено, че С. Н. Й., ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, следните суми:

118,92 лева - главница за незаплатени абонаментни такси и услуги за периода от 18.12.2017 г. до 17.04.2018 г. по договор за мобилни услуги от 30.12.2016 г. и допълнително споразумение от 16.01.2018 г.; 68,64 лева - главница за незаплатени абонаментни такси и услуги за периода от 18.12.2017 г. до 17.04.2018 г. по договор за мобилни услуги от 07.07.2017; 243,39 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от 16.01.2018 г. и 81,06 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от 07.07.2017 г.; ведно със законната лихва върху сумите от подаването на заявлението в съда на 29.05.2020 г. до изплащането им, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноските по делото. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С постъпилата въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение № 260287/27.04.2022 г. по гр.дело № 1

14829/2020 г. по описа на РС Пловдив в обжалваната част, както и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че решението е постановено при недостатъчно доказателства, които да установят по категоричен начин претенциите на ищеца, включително предоставяне на услугите, за които се претендира заплащане, а преценката на събраните такива се счита погрешна и непълна.

Сочи, че съдът не е следвало да кредитира приетите заключения на вещите лица, тъй като същите са били изготвени на база предоставени от ищеца частни свидетелстващи документи, без лична преценка на комуникационните системи и счетоводството на оператора. Намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, доколкото вещите лица не са били допуснати до системата на оператора, както и до неговото счетоводство, с което се осуетява изпълнението на задачите на вещото лице, поради което е налице възпрепятстване на доказването и влече недоказаност на предоставяне на услугите за процесния период и дължимостта и размера на претендираните суми. Оспорва се и правото на ищеца да прекрати предсрочно договорите за предоставяне на услуги без предизвестие, доколкото посоченото основание не съществува в договорите, а се основава на неравноправна клауза в общите условия на оператора – чл. 19б, допускаща по-благоприятни условия за прекратяване на договора от търговеца в сравнение с тези на потребителя. Оспорва прекратяване на договора, доколкото не е доказано получаване на предизвестие от потребителя, което, с оглед сключване на договора в писмена форма, също следва да е отправено писмено, съгласно цитирана съдебна практика, поради което и оспорва предсрочната изискуемост на лизинговите вноски.

Поради изложеното моли да бъде отменено постановеното решение в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Постъпил е отговор в законоустановения срок от насрещната страна „Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, чрез адв. В. Г., с който счита постановеното решение в обжалваната част за допустимо, правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на процесуалните правила и в съответствие със задължителната съдебна практика. Оспорва твърденията във въззивната жалба за препятстване на събирането на доказателства, поради непредоставяне на достъп на вещите лица до необходимите данни, като заявява, че всички искания на вещите лица са били уважени, а експертизите не са били оспорени при приемането им. Оспорва и изложеното във въззивната жалба за липса на основание и право на оператора да прекрати едностранно договора без предизвестие, като сочи разпоредбата в договора, даваща основание за това. Излагат се съображения, че с едностранното прекратяване на договора не се създава значително неравновесие в правата на страните, доколкото в противен случай, при отричане на правото на 2 едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение на задължението за заплащане на абонаментна такса, потребителят ще е задължен да я заплаща за целия срок на договора, без да може да ползва услугите, които са договорени. Поради изложеното счита, че клаузата в договора дерогира валидно разпоредбата на чл. 87, ал.

1 от ЗЗД, без да се предвижда особена форма за волеизявлението за прекратяване, което може да бъде сторено и с конклудентни действия. Излагат се съображения, че месечната цена за предпочетения абонаментен план, както и лизинговата вноска, се дължат само на основание сключените договори, като е изпълнен фактическият състав на договорното неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД и ответникът следва да понесе отговорността си. Доколкото се претендира месечна цена за избран абонаментен план и цена на лизингово устройство, като срокът на договора за лизинг е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, без значение е дали е настъпила предсрочна изискуемост на задължението за заплащане на лизингови вноски или не, тъй като се дължи заплащането им след изтичане на уговорения падеж, като лизинговата вещ е била задържана.

Моли да се остави без уважение въззивната жалба, като бъде потвърдено обжалваното решение като допустимо, правилно и законосъобразно, ведно с всички законови последици от това, претендира заплащане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ищецът твърди, че между страните има сключени договори за предоставяне на мобилни услуги от 30.12.2016 г., с допълнително споразумение от 16.01.2018 г., договор за предоставяне на мобилни услуги от 07.07.2017 г. и съответно към тях сключени договор за лизинг от 16.01.2018 г. и договор за лизинг от 07.07.2017 г. Предвид липсата на изпълнение на задълженията по договорите от страна на ответника, ищецът се е снабдил за претендираните суми за дължими месечни абонаментни такси и потребени услуги, както и дължими лизингови вноски със Заповед за изпълнение на парично задължение по частно гр. дело № 5887/2020 г. на ПРС. Доколкото заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, за ищцовото дружество е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ответникът, чрез назначения си особен представител, е оспорил предявените искове с възражения относно липсата на доказано възникване на облигационната връзка, размера на задълженията, както и правото на оператора да прекрати едностранно договорите за лизинг.

По делото е приложено производството по частно гр. дело № 5887/2020 г. на ПРС, към което са приложени процесните договори, подписани от страните, ведно с 3 общите условия на дружеството доставчик на мобилни услуги, издадените фактури за твърдените незаплатени задължения. Пред районния съд са приети и две експертизи – СТЕ и ССЕ. Въз основа на така събраните доказателства е прието от съда, че между страните са възникнали валидно облигационни правоотношения, по което операторът се е задължил да предоставя мобилен номер и пакет услуги срещу месечна такса от 24.99 лв. с ДДС по договор за мобилни услуги от 30.12.2016 г. и срещу месечна такса от 44.99 лв. с ДДС, съгласно допълнително споразумение към него от 16.01.2018 г., като срокът на договора е бил 24 месеца. Във връзка с допълнителното споразумение е бил подписан и договор за лизинг от 16.01.2018 г. с който на ответника е било предоставено устройство Samsung Galaxy J5 2017, срещу заплащане на 23 вноски по 11.59 лева и уговорена възможност за придобиване на устройството при плащане на 24-та лизингова вноска, чиято стойност е записана като обезщетение при неизпълнение на задължението за връщане и липса на искане за придобиване. Освен това приема, че страните са били обвързани и с договор за мобилни услуги от 07.07.2017 г., съгласно който операторът се е задължил да предоставя мобилен номер и пакет услуги по уговорен план с месечна такса от 24.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, а във връзка с него е бил подписан и договор за лизинг от 07.07.2017 г., с който на ответника е било предоставено устройство Samsung Galaxy J5 2016, срещу заплащане на 23 месечни вноски по 5.79 лева и 24-та лизингова вноска за придобиване на устройството, предвидена и като обезщетение при неизпълнение на задължението за връщане и липса на искане за придобиване.

По отношение на дължимостта на незаплатени абонаментни такси и услуги по договорите за предоставяне на мобилни услуги съдът е приел, че претенциите са частично доказани с представените със СТЕ справки, които представляват извлечения от електронната система на оператора и удостоверяват регистрираните за номера на потребителя услуги, като същите са достатъчни, за да удостоверят ползваните услуги, доколкото по делото няма доказателства за модифициране на данните.

По отношение на претенциите за заплащане на лизингови вноски съдът е зачел, че мобилните устройства са били предадени, което е удостоверено в представените договори, с подписа на страните, срокът за плащане на лизинговите вноски е изтекъл, няма доказателства за тяхното погасяване и връщането на устройството, поради което претенцията се явява основателна.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото в обжалваната част, е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в обжалваната част, единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което 4 съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция.

Доколкото по отношение на така установената от районния съд фактическа обстановка липсват възражения от страните, въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, които са приети от съда и за които липсват оплаквания от страните.

С оглед формулираните във въззивната жалба възражения, спорен между страните е въпросът дали ищцовото дружество е осъществило вменената му в процеса доказателствена тежест да установи, че е предоставяло услугите по което и да е от правоотношенията за процесния период, правото му предсрочно да прекрати договорите за предоставяне на мобилни услуги и с оглед това да обяви за предсрочно изискуеми лизинговите вноски за предоставените във връзка с тези договори мобилни устройства. След преценката на представените доказателства, с оглед възраженията и становищата на страните, настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради следните съображения:

От приложените към заповедното производство договори за мобилни услуги се установява валидно възникнала облигационна връзка между страните с описаното съдържание в обжалваното решение. В процесните договори са предвидени условията за ползване на предоставяните услуги – срока на действие, вида на предоставяната услуга, за каквито услуги са издавани и фактурите, посочен е и приложимия абонаментен план, както и конкретен номер по всеки договор, посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите на оператора и предадената СИМ карта, осигуряваща достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор.