Определение № 1779 от 23.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1779 гр. София, 15.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000502682 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК 831830482 чрез пълномощник адв. А.И. за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на претендираното в пълен размер адвокатско възнаграждение от 3660лв с включен ДДС.

Твърди се, че следва да се съобрази т. 3 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013г.

Изтъква се, че има неясноти в начина на изчисление на разноските на процесуалния представител на ответника, като не ставало ясно как съдът е достигнал до конкретните стойности, а само че са намалени на половина. Поддържа се още, че цитираните от съда решения на СЕС по С-427/16 и С-428/16г. имат предвид, че нормата в Наредба №1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения предвижда забрана да се договаря размер на възнаграждението по - нисък от установения минимален праг, за да се ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, но никъде не било посочено изрично, че въпросната разпоредба е противоречаща на правота на ЕС и в този смисъл да е само пожелателна за съдилищата.

В срок е постъпил отговор от насрещната по молбата страна Д. Г. Г. чрез адвокати Е. И. и К. М. от САК, в който сочат неоснователност на молбата. Акцентира се на направеното в срок възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, което било основателно с оглед на реално извършените действия по правна защита, и предвид решение С- 427/16 и С-428/16 СЕС, че Наредбата няма обвързващ за съдилищата характер и съответно пречка съдът да определи възнаграждение под предвидения минимум, когато обстоятелствата по делото обосновават такава преценка.

1

САС в настоящия състав след преценка доводите в молбата и приложените доказателства приема следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 ГПК е допустима, като подадена в срока по чл. 248 и сл. от ГПК, а разгледана по същество неоснователна.

От фактическа страна се установява, че с постановеното по делото решение е отменено частично отхвърлителното решение на първата инстанция и вместо него в полза на ищеца е присъдено допълнително обезщетение по чл.432 ал.1 КЗ за неимуществени вреди. По правилата на чл.78 и сл.ГПК на ответника ЗД „Бул Инс“АД се следват разноски пред въззивната инстанция съответни на отхвърлената част на иска спрямо обжалваемия материален интерес. Въззивникът –ответник е представил доказателства за реално извършени разноски- договорено и платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 3 660лв с ДДС. Изчислено съобразно предвидените минима л н и размери на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/2004г в действаща редакция изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4.11.2022г. по чл.7, ал.2, т.4, при обжалваем материален интерес 31 398,39лв (представляващ разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от 20 000лв и лихва в размер на 934,94лв, за които решението е влязло в сила и претендираните с въззивната жалба суми до 50 000лв и 2333,33лв) възнаграждението на адвоката ще възлиза на 3 161,87лв (2650 + 8% за горницата над 25 000лв), ако жалбата бе отхвърлена изцяло. В случая отхвърлената част е 10 463,57лв, при което размерът на възнаграждението по правилата на чл.78 и сл.ГПК във вр. с чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г възлиза на 1053,69лв или с включен ДДС (при безспорни доказателства за регистрация) в размер на 1264,43лв. От посоченото следва, че действително има допусната грешка в изчисленията, като дължимият размер по правилата на действащата в Наредбата редакция, спрямо посочения обжалваем интерес 31 398,39лв и съответно на отхвърлената част 10 463,57лв, възлиза на 1264,43лв с ДДС.

Неоснователни са оплаквания в частната жалба, че съдът е ограничен в рамките на предвидените в действащата уредба размери на адвокатските възнаграждения. В решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия 2 адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.

При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. От така даденото разрешение по преюдициалното запитване, което е задължително за съдилищата - чл.633 ГПК, следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната /каквото е своевременно заявено в съдебно заседание на 30.04.2024г/, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. - от ограничението по чл.78 ал.5 ГПК, с което - чрез посочения чл.36 ЗАдв - се препраща към наредбата. Размерът на разноските за адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката, като се има предвид и че установената от законодателя възможност за намаляване поради прекомерност на тези разноски е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. при определяне на отговорността за разноски, в случай на възражение за прекомерност и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение. В тази връзка следва да съобрази конкретно от една страна, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност (спорът се съсредоточава единствено до размера на обезщетението, като всички други елементи от фактическия състав на чл.432 КЗ са установени и са извън обсега на въззивното производство) и от друга страна се прецени обемът на извършените реално действия – в случая пълномощникът не е депозирал отговор на въззивната жалба, нито лично е взел участие в единственото проведено открито заседание, приключило без необходимостта от извършване на процесуални действия по събиране на доказателства или други усложнения в процеса. Поради изложеното, настоящият състав, няма основание да ревизира извода си, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение би била сумата, представляваща ½ от предвидения в Наредбата - така изчислен той възлиза на 632,21лв, вместо 736,43лв, но по аналогия със забраната да се влошава положението на жалбоподателя (чл.271 ГПК), като краен резултат молбата по чл.248 ГПК ще подлежи на отхвърляне.

С горните съображения, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЗД „Бул Инс“АД ЕИК 831830482 чрез пълномощник адв. А.И. молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение № 567/13.05.2024г по гр.д. № 2682/2023г по описа на Софийски апелативен съд, 14-ти граждански състав, в частта му за разноските.

Определението, подлежи на обжалване в 1-седмичен срок с частна жалба от връчване препис на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4