Решение № 2877 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2877 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100507359 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6074 от 08.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 33711 по описа на СРС за 2022 г. ответникът М. Ц. В. е осъден да заплати на ищеца ЗД „Б.И.“ АД на основание чл.500,ал.1,т.1 от КЗ сумата от 2 471,29 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 871,85 лв. – разноски по делото.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от М. В., чрез особен представител - адв.З. А., против решението в неговата цялост. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, както и необоснованост. Сочи, че не бил представен талон за кръвна проба, който е задължителен за установяване на 1,76 промила алкохол, алтернативно – липсвали доказателства, че ответникът отказал да даде такава проба. Сочи, че съдът изопачил представеното писмено доказателство – регресна покана до ответника и обратна разписка. Същата не достигнала до ответника, т.е. не му била връчена, което било видно, защото липсвали подписи на връчителя и получателя.

Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба. Излага доводи за неоснователност на въззивната жалба, като моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което и препраща на основание чл.272 от ГПК.

Във връзка с въведените от жалбоподателя оплаквания, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.500,ал.1,т.1 от КЗ срещу ответника за заплащане на сума в размер на 2471,29 лв.

Ищецът сочи, че на 28.10.2018 г. на път Е-80 в посока село Връбница, било реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № РВ **** ВН, собственост на П.Г.Д., по вина на ответника М. Ц. В., който управлявал автомобила след употреба на алкохол 1,76 промила, като след навлизането му в лентата за насрещно движение, ударил лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С200“, с ДК № РВ **** КВ, собственост на Ж.Д.А. и управляван от С.И.Г., като били нанесени материални щети.

Въз основа на уведомление за щета от водача на увредения автомобил и по силата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, управлявано от виновния ответник, било изплатено обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 2446,29 лв., което ищецът претендира, че има право да получи обратно от виновния водач на основание чл.500,ал.1,т.1 от КЗ, тъй като същият управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – 1,76 промила.

В разпоредбата на чл.500 от КЗ са предвидени хипотезите, при които в полза на застрахователя, изплатил обезщетение, възниква правото да поиска обратно от виновния водач платената сума заедно с платените лихви и разноски. Във всички тези хипотези се изисква повече от небрежна форма на вината при нарушаване на правилата за движение по пътищата, вследствие на което се реализира ПТП. като една от хипотезите е именно управление на моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, или когато водачът е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Идеята на законодателя е, че сам водачът на застрахования автомобил предварително и умишлено се е привел в състояние, в което не е способен да управлява МПС безопасно за останалите участници в движението на пътното платно. Въпреки че виновният водач е осъзнавал възможността заради състоянието на алкохолно опиване, в което се намира, да бъде реализирано ПТП, се е качил в автомобила, след като е употребил алкохол в количество, което съобразно съдебно-медицинската теория и практика, закрепена и по нормативен ред, оказва сериозно въздействие върху нервно-вегетативната му симптоматика, след което е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал ПТП с участието на друго превозно средство или пешеходец. Поради укоримостта на това поведение на виновния водач, същият освен административно-наказателна и/или наказателна отговорност, следва да заплати на застрахователя обратно заплатеното от него обезщетение за причинените материални щети по автомобила, респ. вредите, 2 претърпени от физическо лице, участник в ПТП, които същият дължи въз основа на сключен договор за гражданска отговорност.

Колко е допустимата концентрация на алкохол в кръвта на виновния водач, посочва нормата на чл.174 от Закона за движение по пътищата, а именно – до 0,5 промила.

В случая, в представения по делото констативен протокол, подписан и от ответника, е вписано от длъжностното лице като причини и и условия за настъпване на ПТП - употреба на алкохол 1,76 % промила, след като същият е бил тестван на място от длъжностните лица с техническо средство.

Оплакването на въззивника, че не бил представен по делото талон за кръвна проба, който бил задължителен за установяване на 1,76 промила алкохол, алтернативно – че липсвали доказателства, че ответникът отказал да даде такава проба, съдът намира за неоснователно.

С какви средства и по какъв начин се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водач на МПС е уредено в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата НА наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.3 при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а съгласно ал.2 при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.

Според разпоредбата на чл.6,ал.9 от цитираната наредба концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Вярно е, че в цитираната наредба е предвидена последователност при извършване на процедурата по установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водач на МПС, но дали са допуснати процесуални нарушения от служители на МВР, или не, може да се установи само в производство по оспорване на издаден акт за реализиране на административно-наказателна процедура по реда на ЗАНН, инициирано от наказания водач. В случая предмет на делото е граждански имуществен спор, който се разглежда по реда и правилата на ГПК, вкл. и относно доказателствената тежест, както и допустимите доказателства. Съгласно чл.154 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже фактите и обстоятелствата, от които произтичат претендираните от нея права. Застрахователят-ищец твърди, че регресното му право произтича от това, че ПТП е реализирано от виновен водач с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, като за доказване на твърдението си представя констативен протокол, подписан от участниците в ПТП, един от които е и ответникът.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, какъвто е посоченият по-горе констативен протокол съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, а официалният свидетелстващ 3 документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Неоспореният констативен протокол за ПТП, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и за самото удостоверително изявление. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК /р. № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., р. № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., р. № 110/04.02.2013 г. по т.д. № 194/2012 г. и др./.

В случая съдът е обвързан от материалната доказателствена сила на официалния документ освен относно датата на съставяне на документа, водачите на МПС, участвали в реализирано МПС, видимите щети по автомобилите, участвали в инцидента, възприети непосредствено от съответните служители на МВР при посещението им на място, така и показанията на техническото средство, с което са установили каква е концентрацията на алкохол в кръвта на ответника и каквато проверка същите са длъжни да извършат по силата на нормативната уредба.

Истинността на протокола не е оборена от ответника, същият е издаден от компетентни органи, които разполагат с удостоверителна функция за отразените в него факти, поради което съдът е обвързан от материалната му доказателствена сила и е длъжен да приеме, че непосредствено след реализираното процесно ПТП, виновният за настъпването на инцидента водач-ответникът, е тестван, като е установена концентрация на алкохол в кръвта му 1,76 промила. Ответникът е този, в чийто интерес и поради което и доказателствена тежест е негова, е да установи, че документът е неистински, че е дал кръвна проба и че същата е показала резултат под 0,5 промила, или че са допуснати процесуални нарушения в процедурата по тестването, което е довело и до опорочаване на резултата, доказани в производство по реда на ЗАНН, което в случая не е сторено.

Оплакването във въззивната жалба, че съдът изопачил значението на регресната покана буди недоумение, доколкото съдът не е изложил нито един аргумент в решението досежно значението на процесната покана, а и не е било необходимо, тъй като същата е ирелевантна за възникване на регресната отговорност на ответника по чл.500, ла.1,т.1 от КЗ. Дали ответникът е бил поканен извънсъдебно да възстанови на застрахователя заплатеното от него обезщетение на увреденото лице, е от значение за основателността на евентуална претенция за заплащане на обезщетение за забава, както и за определяне на конкретния момент, от който следва да се начисли, каквато претенция в настоящия случай не е предявена, поради което и приложената по делото покана и разписка към нея са неотносими за решаване на спора документи и същите не подлежат на анализ.

С оглед изложеното, решението, с което на ответника е ангажирана регресната отговорност по чл.500,ал.1,т.1 от КЗ, като правилно следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в полза на ищеца сторените във въззивното производство разноски за заплатено възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 201,49 лв.