Решение № 132 от 26.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Варна, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20263001000112 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени съответно от ищеца И.

Л. И. и от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД срещу решение № 474/05.12.2025 година по търг. дело № 37/2025 година на ВОС, с което застрахователят е осъден да заплати на И. Л.

И., сумата от 5112,92 евро (равностойността на 10000 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 07.10.2023 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. - датата на подаване на писмената застрахователна претенция до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като искът е отхвърлен в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 14316,17 евро (равностойността на 28000 лева) обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен.

Въззивната жалба на ищеца е отправена срещу решението в неговата отхвърлителна част, за разликата над 10000 лева до пълния претендиран размер от 28000 лева. В тази част решението се смята за незаконосъобразно. С оглед събраните по делото доказателства и установените болки и страдания претърпени от ищеца, присъденото обезщетение се смята за занижено. Не са съобразени обстоятелствата свързани с продължителния период на 1 възстановяване, вложеното психологично състояние на ищеца и емоционален стрес, които се отразили на нормалния начин на живот. Отделно от това съдът не е отчел размера на застрахователните лимити за конкретния вид застраховане. Оспорва се извода на съда за наличие на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат. Намира, че произшествието е настъпило изключително по вина на делинквента, който е следвало да пропусне движещия се с предимство ищец. По тези съображения иска отмяна на решението в обжалвания дял, като се претендират и разноски.

Застрахователят оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита заплатеното от него обезщетение в размер на 5 000лв за справедливо и достатъчно, с оглед понесените от лицето вреди, съпътстващите ги болки и страдания и възстановителния период. В случая не се е налагало оперативна намеса за пострадалото лице, лечението е протекло консервативно, с прием на медикаменти. По данни от допусната пред първата инстанция експертиза, самото увреждане се определя като леко, без да оказва влияние върху възможността за самообслужване. Възстановителният период е бил кратък, към момента ищецът е напълно възстановен. Претендираният размер на обезщетение не е обвързан с обективни критерии относими към понятието за справедливост. Определеният размер на обезвредата правилно следва да се намали поради съпричиняване от страна на пострадалото лице.

Следва да се отчете икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, а също така и МРЗ, покупателна способност, среден доход на населението Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

Ищецът

И. Л. И. претендира от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, заплащане на сумата от 28 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 07.10.2023 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2023 г. - датата на подаване на писмената застрахователна претенция до окончателното изплащане на задължението.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е реализирано на 07.10.2023 г. в гр.

Варна между ищеца като водач на мотоциклет и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ рег. № *****, управляван от Й.И.М., по отношение на който, към момента на инцидента е съществувала валидна застраховка ГО на автомобилистите, сключена с ответника. Безспорно установен е и механизмът на произшествието : при управление на собствения си мотоциклет „Кавазаки“ по бул. „Трети март“ ищецът навлязъл на кръстовището между бул. „Трети март“ и бул. „Република“, като не бил пропуснат от насрещно движещия се л. а. „Фолксваген Пасат“, управляван от Й.М., който предприел маневра завой на 2 ляво за включване към бул. „Република“, след което последвал удар с мотоциклета. В резултат на сблъсъка на ищеца били причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на пета ребрена дъга в ляво, контузия на гръден кош, ожулвания в областта на лявото рамо, левия горен и долните крайници.

По случая било образувано административнонаказателно производство.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените травматични увреждания, виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основният спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че ищецът е получил контузия на лявата страна на гръдния кош и счупване на пето ляво ребро, както и охлузване на лява ръка, ляво рамо, лява подбедрица и десен глезен, за които не се е наложила хоспитализация и оперативни интервенции. Според в.лице медик обичайната продължителност на възстановителния процес при счупено ребро е около 30-40 дни, охлузните рани преминават за около 15-20 дни. Липсват медицински данни за усложнения и забавяне на този процес, като към настоящия момент е налице пълно възстановяване на ищеца.

Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза вследствие на ПТП ищецът е получил остра стресова реакция, развил е симптоми на страх и потиснатост, притеснявал се за своето бъдеще, както и от евентуално настъпване на сходен инцидент. Вещото лице обосновава наличие на разстройство в адаптацията в периода на възстановяването, наблюдавали се 3 и тревожно-фобийни симптоми. Все пак не са установени сериозни личностни промени, които са характерни за тежки психотравмени събития. Симптомите на тревожност и потиснатост са били по-силно изразени за период от един месец, който съвпада с времето за физическо възстановяване на пострадалия.

Пред първата инстанция е дал показания свидетелят Р. Л. И., брат на ищеца, като от неговия разказ се установява, че възстановителният период траел около месец. През този месец брат му изпитвал болки и дискомфорт в увредените области (счупено ребро, натъртено коляно и рамо). За него било трудно и болезнено да се придвижва вкъщи. Свидетелят помагал на своя брат за изпълняването на ежедневни нужди. Като към настоящия момент бил подобре, но отново не е искал да управлява мотоциклет. Не е споделял да има остатъчни болки от травмите, получени при ПТП. Преценени съобразно чл.

172 ГПК гласните доказателства събрани от свидетеля кореспондират с останалия събран доказателствен материал, поради което се кредитират от съда. Само фактът на заинтересованост на свидетеля не е основание за некредитиране на показанията му. Не съществува забрана въз основа на показания на заинтересовани свидетели да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната /Решение № 50095 от 3.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1318/2022 г., II т. о., ТК/.

Така от събраните доказателства се установява, че към момента на инцидента ищецът е бил на 24 години, личност в разцвета на силите си, в активна, трудоспособна възраст. Произшествието е имало минимални отражения върху психиката му, които могат да се определят като характерни и естествено съпътстващи подобен род събития. Тази информация се подкрепя от събраните гласни доказателства от показанията на брата на пострадалия, който е бил непосредствено до него в периода на възстановяване. Свидетелят разказва как ищецът бил приет за два дни в болница, след което бил изписан и се лекувал у дома. Болките и дискомфорта, който изпитвал продължили около месец, месец и половина, като към момента отшумяли.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, размерът на минималната РЗ за 2023г. – 398,81евро /780лв, лимитите на застрахователно покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492 КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението

/реш.23/25.03.14г. по т.д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. № 3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане 4

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 15 000лв/7 669,38евро е адекватно и съобразено както с реално претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната инстанция, поради което исковата претенция се явява основателна именно в този размер.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и настоящата инстанция намира да основателно по следните съображения :

В т. 7 на ТР No 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено по тълк.дело No 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като „съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.

От данните по комплексната експертиза се установява, че мотоциклетистът се е движил със скорост от 76,3 km/h, /на които съответствала опасната зона преди момента на удара от 56,22 метра/, на път с предимство, в градски условия, като позволената скорост за пътният участък е от 50 km/h. Навлизащият в пътя с предимство лек автомобил, който е завивал на ляво, се е движил със средна скорост от 21,5 km/h, като непосредствено преди момента на удара бил в покой. Водачът на мотоциклета не е предприел действия по аварийно спиране, което се установява и от нанесените щети по предната част на автомобила, където е осъществен удара. Вещото лице е категорично, че при движение на мотоциклетиста с по-ниска скорост, пред него би стояла възможност да реагира, съответно да изпълни маневра, с която да избегне препятствието (включващия се в движението лек автомобил) или да спре. Сочи се, че поведението на водача на лекия автомобил не е обичайно, като спирането в средата на пътната лента е провокирано от променящата се динамика в зоната на кръстовището, където е предприел маневрата.