Решение № 82 от 16.04.2025, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 526/2024
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 16.04.2025
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- Димитър Тодоров Маринов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 82 гр. Карнобат, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20242130100526 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД гр. П. с която това дружество чрез неговия пълномощник е предявило искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против П. М. Ч. с които моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия му дължи следните суми, а именно: 1.сумата от 161, 72 лв. –неплатена главница представляваща равностойността на консумираната от обекта на същия потребител електрическа енергия за периода от 23.07.2023 г. до 22.09.2023 г., който обект на потребителя е с ИТН *** и се намира в гр.
Карнобат , обл. Бургас ул. *** и 2. Мораторна лихва / обезщетение за забава / в размер на сумата от 10, 48 лв. дължима се за периода от 12.09.2023 г. до 07.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в Районен съд Карнобат № 131 от 11.03.2024 г. – 08.03. 2024 г. до окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр. д. № 234 / 2024 г. по описа на Районен съд Карнобат .
В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано, не се явява лично в съдебно заседание негов законен или процесуален представител, но същото дружество ищец с нарочна писмена молба респ. становище поддържа така предявените искове , поради което моли съдът да се произнесе със съдебно решение с което да ги уважи изцяло , като претендира и за разноски.Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът П. М. Ч. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез специално назначеният му особен представител е подал писмен отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни искове срещу него , като по този начин е взел становище по същите , като ги счита за неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива, като при условията на евентуалност моли съдът да ти отхвърли за горницата 1 над 1 / 10 от така претендираните за установяване суми .
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като за него се явява неговия особен процесуален представител ,като по този начин в съдебно заседание поддържа така подадения отговор на исковата молба по повод на така предявените срещу него искове.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосочените предявени от ищеца ЕВН България Електроснабдяване ЕАД гр. П. искове се явяват по своята същност положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника П. М. Ч. съществуването в полза на ищеца ЕВН България Електроснабдяване ЕАД гр. П. на твърдените от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между ответната страна по настоящото дело и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения от страните договор с предмет доставка респ. продажба на електрическа енергия , същото горепосочено ищцово дружество като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнило поетите от него задължения – да е предоставил респ. продал твърдяната от ищцовото дружество електрическа енергия по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по получената по процесния договор от него електрическа енергия и затова в полза на ищеца респ.ищцовото дружество да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тази продадена на ответника електрическа енергия в претендирания за установяване размер и период и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
В исковата си молба ищцовото дружество ЕВН България Електроснабдяване ЕАД твърди , че в качеството му на търговец и продавач на ел. енергия и ответника по делото П.
М. Ч. в качеството му купувач е сключен договор за продажба на електрическа енергия , по силата на който ищецът в качеството си на краен снабдител е продавал ел. енергия на ответника като негов клиент при публично известните общи условия затова – по силата на действащите през процесния период Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АЕД , одобрени с решения на ДКЕВР № ОУ – 13 / 10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Същото дружество твърди , че по този начин като краен снабдител по смисъла на чл. 94 а от Закона за енергетиката е осигурявал нужната ел.енергия на обекта на ответника , като ответника е имал качеството на битов потребител като обекта му по предназначение е бил находящ се в гр. Карнобат , Община Карнобат , обл. Бургаска на ул. *** и последният е потребявал доставената му ел. енергия , като затова на името на ответника е бил открит клиентски номер *** и същият обект на потребителя се е индивидуализирал с ИТН***.Същото дружество освен това твърди още , че е предоставило респ. снабдявало обекта на ответника Ч. с електрическа енергия за процесния период от 23.07.2023 г. до 22.09.2023 г. , който обект на ответника е посочен по- горе и поради това ответникът е имал задължението да заплаща доставената му и продадена му ел. енергия , като за това респ. тези негови задължения ищцовото дружество е издало и съответните 2 броя фактури за процесния период за дължимите се от ответника за плащане суми от които суми за потребена от ответника се явявала за плащане сумата от 161, 72 лв. главница явяваща се сбор от потребената от обекта на ответника през същия процесен период помесечна ел. енергия. В предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна на 2 дължимите се по договора за предоставяне на ел.енергия покупни цени по този начин ищцовото дружество е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне и продажба на ел. енергия, с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума респ.суми ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 234 / 2024 г. по описа на РС Карнобат по което последният съд е издал заповед № 131 от 11.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника П. М. Ч. , явяващ се длъжник по получена ел. енергия за процесния период , да заплати на кредиторът – ищецът по делото ЕВН България Електроснабдяване ЕАД гр. П. дължимите се от него, горепосочени суми посочени в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в размер на 161, 72 лв. представляваща главница , както и мораторна лихва в размер на сумата от 10, 48 лв. дължима се за периода от 12.09.2023 г. до 07.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата , считано от датата 08.03.2024 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане , както и направените по заповедното производство съдебни разноски в размер на сумата от 25 лв. представляваща държавна такса и сумата от 50 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия искв негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума респ. суми дължащи се от ответника, които са и предмет на настоящото производство.
Тъй като същата заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал.5 от ГПК , по отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла в сила , като съдът с нарочно разпореждане № 604 от 09.5.2024 г. по същото ч.гр.д. № 234 / 2024 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се спорят от страните по делото.
По този начин с исковата молба се претендира да се приеме за установено , че ответникът дължи на ищеца сумите за които е издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 131 от дата 11.03.2024 г. по ч.гр.д.
№ 234 / 2024 г. по описа на Районен съд Карнобат .
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес , съдът намира , че ищецът следва да установи твърдените от него факти в исковата молба от които произтичат претендираните от него вземания и съответно да ангажира доказателства за техния размер , да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендираните размери , както и че през процесния период ответникът е имал качеството на потребител респ. купувач на ел. енергия по силата на сключен между страните договор за продажба на ел. енергия. В тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.
По делото ищцовото дружество е представило заявление за услуга – смяна на клиент за обект на регулиран пазар от 3.6. 2020 г., декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД и заявление – декларация за започването на продажба на електрическа енергия за имота на ответника с горепосочения клиентски номер *** който имот се намира на адм. адрес гр. Карнобат ул.
*** , които декларации са подадени от ответника по делото на дата 3.06.20120 г. , спогодба сключена между ищцовото дружество ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и ответника П. М. Ч. на дата 3.6.2020 г. и удостоверение за наследниците на М.А.С. с изх. № 663 от 3
03.06.2020 г. издадено от Община Карнобат от които писмени доказателства е видно , че ответникът П. М. Ч. към днешна дата е съсобственик и респ.ползвател респ. е титуляр на правото на ползване на недвижимия имот находящ се в гр. Карнобат , обл. Бургаска ул. *** , като по този начин е доказано по един несъмнен и безспорен начин , че същият ответник като съсобственик и ползвател на недвижимия имот посочен в исковата молба е инициирал производство с ищцовото дружество в което е индивидуализирал обекта си , идентифицирал се е като клиент на ищцовото дружество, приел е общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и е поискал да бъде снабдяван обекта му с ел. енергия по отношение на който ищцовото дружество е доставяло и респ. продавало ел. енергия.
По делото се установи че действително същото дружество е предоставило и е продало на ответника твърдяната ел. енергия тъй като съдът приема , че са възникнали договорни отношения във връзка със снабдяването на обект на ответника с ел. енергия , с предоставянето на достъп на ответника до мрежата на дружеството и продажба на ел. енергия от страна на последното на обект на ответника. Тука съдът намира , че не е нужно да са представени други доказателства в тази връзка относно това , че обекта на ответника е присъединен до разпределителната мрежа на дружеството от които да се установи по един категоричен начин от коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат отношенията помежду си по договор за доставка и покупко- продажба на електроенергия съобразно разпоредбата на чл. 17 ал.1 от Правилата за условията и реда за предостяване на достъп до електропреносната и електро разпределителната мрежи, тъй като горепосочените удостоверяват в достатъчна степен същите обстоятелства . По този начин съдът приема , че се установява наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по делото за предоставяне на мрежови услуги и доставка на електроенергия през процесния период за процесния обект , както и че такива реално са предоставени или доставяни . Тука следва да се посочи и следното , че за установяването на факта по доставянето на ел. енергия до обекта на ответника , ищцовото дружество е представило 2 бр. дубликати / копие / на фактури издадени от негов представител в които са обективирани претендираните вземания за доставена електрическа енергия за процесния период, както и е представена от ищцовото дружество препис – извлечение от сметката на ответника Ч. като клиент и потребител на ел. енергия от ищцовото дружество. Същите не са оспорени от страните по делото и затова съдът намира , че едностранно подписаните от ищцовото дружество фактури в този случай обосновават по пълен и категоричен начин извод , че същите установяват извършването на доставка на електрическа енергия в твърдяното от ищеца количество до процесния имот.