Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 410 от 24.09.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1316/2020
Вид
Протокол № 410
Подписан
24.09.2021
В сила
24.09.2021
Състав
Мария Кирилова Терзийска

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 410 гр. Варна, 24.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20203100901316 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 16:08 часа се явиха:

Ищецът В. Н. Н., редовно призован, явява се лично, не се представлява.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно призован, представлява се от адвокат Н.Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице Д. Д. Р., редовно уведомена по телефона, не се явява.

Вещото лице Й. Люб. М., редовно уведомен по телефона, явява се лично.

СЪДЪТ докладва молба от ищеца В.Н. с вх.№ 9143 от 17.05.2021 г., допълнена и уточнена с молба с вх.№ 10938 от 07.06.2021 г., с поискан отвод на съдията-докладчик.

Адв. Н.: Поддържам молбата.

СЪДЪТ, като констатира, че не са налице нови факти и обстоятелства, на които да се позовава ищецът в посочените две молби, вън от вече разгледаните, по които съдът се е произнесъл преди спиране на производството по делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за отвод на съдията1 докладчик по делото.

Определението в тази част не подлежи на обжалване.

В. Н.: Да се гледа делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва, че производството по делото е отложено за изслушване на заключения по съдебно-автотехническа и по съдебномедицинска експертиза.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 9141 от 17.05.2021 г. от ищеца, в която се правят уточнения по цената на иска в частта относно претендираните неимуществени вреди.

В тази връзка съдът докладва и становище от застрахователя с вх.№ 16447 от 18.08.2021 г.

СЪДЪТ връчва препис от становището, постъпил с вх.№ 17771 от 19.09.2021 г., на ищеца,

СЪДЪТ констатира, че е допусната техническа грешка при изписване на претенцията в окончателно приетия доклад от първо съдебно заседание. С Определение № 175 от 16.02.2021 г., с което съдът е насрочил производството за разглеждане в първо съдебно заседание и е съобщил проекта за доклад на страните, изрично е посочил, че приема за разглеждане искова молба от В.Н. за застрахователно обезщетение в размер на 240 000 лева за неимуществени вреди, съобразно направени преди това и подадени от него уточнителни молби, като в акта си съдът е приел, че коректният размер вследствие на изменение на претенцията по иска е от 80 000 на 240 000 лева с две уточнителни молби от 25.01.2021 г. и от 08.02.2021 г., които са цитирани във въпросното определение. В първо съдебно заседание съдът погрешно е 2 изписал размера на претенцията, като е посочил размер от 80 000 лева за неимуществени вреди с оглед обстоятелството, че е приета за разглеждане за сумата от 240 000 лв. В частта относно имуществените вреди искът е приет за сума в размер на 51 400 лева и същият не е търпял корекции по отношение на неговото предявяване.

В тази връзка, с молба с вх.№ 9141 от 17.05.2021 г. – лист 337 по делото се прави допълнение и изменение на размерите на исковете и по пера се посочва сума от 165 000 лева, пояснена как се формира.

Съдът докладва и молба с вх.№ 6751 от 09.04.2021 г., доколкото с нея се оспорва, че съдът е възприел и обединил по отношение на неимуществените вреди всичките пера в един общ размер.

По това становище съдът указва на ищеца, че съобразно константната практика на ВКС, на съдилищата и съобразно становището на настоящия състав, независимо от начина на раздробяване на отделни пера на претенции за неимуществените вреди, всички в съвкупност и в общия размер съставляват един единствен иск за неимуществени вреди, който съдът разглежда като такъв в цялост и е длъжен да присъди или да откаже присъждане на глобална сума за неимуществени вреди.

В. Н.: С горната молба всъщност правя увеличение на иска от 240 000 лева на 315 000 лева. От тях 165 000 лева са за описаните фрактури – 13 броя са получените телесни увреждания плюс 150 000 лева за причинена инвалидност – пак неимуществени, при което стават 315 000 лева. Общата ми претенция вече не е 240 000, а 315 000 лева и само едно уточнение, че 165 000 лева са като сбор от изброените 13 фрактури, тъй като относно казаното от съда за раздробяването, всяка фрактура е с различен диапазон.

Адв. Д.: Аз предоставям на съда да прецени от кой момент е направено това искане. Дали правилно е посочено, понеже аз получих съвсем други документи.

СЪДЪТ, с оглед разпоредбата на чл.214, ал.1, изречение последно от ГПК, а именно че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени размера на предявения иск намира, че искането е направено своевременно, поради което

3

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА корекция на доклада от първо съдебно заседание от 11.03.2021 г. в частта касателно сумата на приетия за разглеждане иск за неимуществени вреди, като наместо 80 000 лева ДА СЕ ЧЕТЕ 240 000 лева.

ДОПУСКА изменение на предявения иск за неимуществени вреди, като същият да се счита в размер на 315 000 лева общо, съобразно уточненията, направени по молба с вх.№ 9141 от 17.05.2021 г.

Определението в тази част не подлежи на обжалване.

СЪДЪТ докладва възражение с вх.№ 6355 от 05.04.2021 г. от ищеца В.Н. срещу становище на ЗК „Лев Инс“, входирано към молба с вх.№ 4229 от 05.03.2021 г., получено от него на 29.03.2021 г.

СЪДЪТ докладва, че ищецът представя с молба с вх.№ 5659 от 25.03.2021 г. заверен препис на писмо от Национално здравноосигурителна каса – гр. София с изх.№ 19-01-42 от 22.02.2019 г., в което се съдържа информация относно необходимост от извършване на пластика на черепа и че медицинските изделия не се заплащат от НЗОК.

Съдът по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото молба с вх.№ 5659 от 25.03.2021 г. от ищеца, ведно със заверен препис на писмо от Национално здравноосигурителна каса – гр. София с изх.№ 19-01-42 от 22.02.2019 г. и възражение с вх. № 6355/05.04.021 г.

СЪДЪТ докладва и искане от ищеца с вх.№ 9144 от 17.05.2021 г., уточнено с молба с вх.№ 10940 от 07.06.2021 г.. По същото се съдържа отговор в становището на ответника от 18.08.2021 г., препис от което е връчен на ищеца в днешно съдебно заседание. В искането се обективира желание да бъде допуснат в режим на призоваване професор доктор С. К. – неврохирург, като се уточнява, че искането е за доказване вида и характера на 4 причинените вреди. Становището на застрахователя е за неоснователност на това искане.

Адв. Д.: Поддържаме преклудирано и недопустимо. становището.

Смятаме, че искането е

СЪДЪТ намира, че искането е преклудирано, защото е отправено след първо съдебно заседание, когато настъпва преклузия по доказателствата и при отсъствие на твърдение за новонастъпили факти. От друга страна следва да се има предвид, че за установяване вида и характера на причинените телесни увреждания, съдът е допуснал съдебно-медицинска експертиза по искане на ищеца, която е адекватното доказателствено средство за установяване на горните обстоятелства, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от ищеца с вх.№ 9144 от

17.05.2021 г., уточнено с молба с вх.№ 10940 от 07.06.2021 г. да бъде допуснат при режим на призоваване професор доктор С. К. – неврохирург.

СЪДЪТ докладва, че е постъпило и искане от ищеца с вх.№ 6353 от 05.04.2021 г. по отношение на заключението на съдебно-автотехническата експертиза за неприемането й, но същото следва да се докладва след изслушването и́.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 5756 от 26.03.2021 г. по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило съдебно-автотехническа експертиза, с оглед на което снема самоличността му:

Й. Люб. М. – 40 години, български гражданин, неосъждан, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. М.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната 5 отговорност.

В. л. М. на въпроси от В. Н.:

Както е отразено в експертизата, считам, че скоростта на движение на автомобила е била по-висока от 50 км/ч.

Нямаме конкретни находки на пътното платно, за да кажем с една стопроцентова категоричност къде точно като сантиметри се е движило едното пътно превозно средство и другото. Категорично в процесната пътна лента е имало възможност да се разминат процесния автомобил и процесния велосипед, без автомобила да засегне велосипеда. Имало е възможност за достатъчна странична дистанция. Считам, че спрямо разпределението на личните вещи, велосипеда и тялото на пострадалия спрямо пътното платно, то пострадалият е управлявал велосипеда в дясна част на процесната пътна лента, тоест било е възможно велосипедът да бъде заобиколен от лявата му част, тъй като велосипедът е относително тесен като ширина, пътната лента е позволявала тяхното успоредно движение един до друг, без да бъдат в съприкосновение.

Ширината на пътната лента е позволявала успоредно движение на двете процесни пътни превозни средства. Очеизвадно е, че двете пътни превозни средства са се застигнали. По-бавно движещото се е бил велосипедът, а побързо движещото се е бил автомобилът, тоест като е настъпило пътно транспортно произшествие и имаме разлика и механизъм на застигане на велосипеда, то дистанцията не е спазена. Ударът на велосипеда се пада в задната му част, а на автомобила е в предна дясна част.

Ударът на автомобила с велосипеда е попътно, тъй като и двете пътни превозни средства са се движили в една и съща посока, а челно е, тъй като е ударен велосипедът с предната част на автомобила, тоест с челната част на автомобила.