Определение № 10042 от 23.07.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10042 гр. Варна, 23.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20243110110063 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила молба с вх. № 61428/09.07.2025 г., депозирана от ищеца Н. Е.

К., чрез адв. С. К., с инкорпорирано в нея искане за допълване на постановеното по делото решение № 2432/30.06.2025 г. по описа на ВРС, 51-ви състав, в частта за разноските, като се присъди от съда допълнително адвокатско възнаграждение и за разгледаните предявени насрещни искови претенции от страна на „К. ЕАД, с оглед отхвърлянето на същите, в размер на 480 лева.

В рамките на срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, е постъпил отговор с вх. № 64531/18.07.2025 г., подаден от „К. ЕАД, действащо чрез юрк. Владислава Тончева, в който е изложено подробно становище за неоснователност на процесната молба, респективно е цитирана съдебна практика в този смисъл.

От другия ответник по делото - „А.Т.“ ЕООД, отговор не е постъпил.

Съдът при извършената служебна проверка намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, същата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановения съдебен акт, в частта за разноските, по същество, обаче, същата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Постановявайки решение № 2432/30.06.2025 г. по описа на ВРС, 51-ви състав, настоящият съдебен състав е уважил предявените обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове на ищеца Н. Е. К., като е отхвърлил предявените насрещни осъдителни искове от ответника „К. ЕАД и с оглед изхода на спора по делото, се е произнесъл по въпроса за разноските.

Изрично в мотивите си, настоящият съдебен състав е посочил, че страните са поискали присъждане на разноски. Като, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищецът се дължи присъждане на разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 743,24 лева – държавна такса по производството, 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение по установителните искове срещу „А.Т.“ ЕООД и 1 320 лева по установителните и осъдителните искове, предявени срещу „К. ЕАД, 300 лева – депозит ССчЕ. С оглед релевираните от ответниците възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът е намерил същите за неоснователни. Настоящият съдебен състав е формирал мотиви, че би било несправедливо по типови искови молби, с предявени искове с подобен предмет на доказване да се претендират подобни адвокатски възнаграждения.

Освен това съдът е съобразил обстоятелството, че по делото липсва фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца не се е явил в проведеното по 1 делото открито съдебно заседание и е взел предвид решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. Поради горното, е счел, че на ищеца, следва да се присъди общо адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, 300 лева по предявените искове срещу „А.Т.“ ЕООД и 500 лева по предявените искове срещу „К. ЕАД. Поради това е приел, че на ищеца се следват разноски в общ размер на 1 843,24 лева.

След като съдът е формирал гореизложения извод, досежно разноските по делото, не намира основание да го ревизира, с оглед отхвърлянето на насрещните искови претенции, предявени от ответника „К. ЕАД, доколкото и осъществената защита по тях съвпада, респ. е еквивалентна, с тази, касателно депозираните от ищеца - Н. Е. К. искове.

По посочените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Варненският районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 61428/09.07.2025 г., депозирана от ищеца Н. Е. К., чрез адв. С. К., с инкорпорирано в нея искане за допълване на постановеното по делото решение № 2432/30.06.2025 г. по описа на ВРС, 51-ви състав, в частта за разноските, като се присъди от съда допълнително адвокатско възнаграждение и за разгледаните предявени насрещни искови претенции от страна на „К. ЕАД, с оглед отхвърлянето на същите, в размер на 480 лева., на основание чл. 248 ГПК;

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2