Определение № 1720 от 09.07.2021, Административен съд - Варна

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№……………….. 2021 година, гр.ВАРНА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав в закрито съдебно заседание в състав

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдията административно дело № 1076 /2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 27 ал.1 и чл. 27а от Закона за закрила на детето.

Инициирано е по жалба на С.А.С. – гражданка на Руската федерация, ЛНЧ **********, с настоящ адрес ***, срещу Заповед № ЗД/Д-В-116/07.05.2021 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, с която на осн. чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето и във вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 от същия закон, е наредено детето К.Ц.С. - син на жалбоподателката от брака и с Ц.С. , да бъде настанено временно в семейството на лицето О.В. - украинска гражданка с адрес: гр. ***, за която при подбора за настаняване е посочено „емоционално близка“.

В жалбата, депозирана чрез процесуален представител обширно са изложени доводи за незаконосъобразно проведено административно производство.

Твърди се, че при постановяването на оспорената заповед са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, същата е издадена при неизясненост на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Като самостоятелно основание за незаконосъобразност се изтъква липсата на мотиви.

Твърди се и отсъствието на фактически и правни основания за настаняване на детето извън семейството. Изтъква се, че заповедта противоречи на целта на закона.

Оспорва се констатацията на административния орган, че между непълнолетния К. син на С.С. и Ц.Н.С. починал на 19.04.2021 г. и третата съпруга на С. О.В. е създадена стабилна емоционална връзка.

Оспорват се изтъкнатите в социалните доклади обстоятелства и факти за упражнено спрямо К.Ц.С. физическо и емоционално насилие от неговата биологична майка – оспорващата С..

Отделно от горното се посочва, че не е спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за поредността при избор на място за настаняване извън семейството, а именно настаняване на детето в семейството на роднини по майчина линия или близки, тъй като такава процедура не е провеждана.

Твърди се, че К.Ц.С. има роднини по майчина линия, които не са търсени, не е правено проучване за възможността и съгласието им да отглеждат детето при временното настаняване.

Оспорващата твърди, че не е била изслушана, не е изразила становище дали е съгласна детето да се отглежда и възпитава от жената, заела нейното място до бащата на детето след техния развод.

Твърдо заявява решимостта си да се бори за родителските си права, тъй като може и желае да се грижи за детето си.

Въз основа на твърдението за липса на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на мярката за настанява на детето извън неговото семейството е формиран петитум с искане оспорената заповед да се отмени като незаконосъобразна.

Претендират се и присъждане на разноски, включително и адвокатски хонорар.

Приложени са доказателства под опис.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Водещо според него при прилагането на мярката по отношение на детето е неговата ниска възраст, поради това след смъртта на бащата то е оставено под грижата на неговата трета съпруга – О.В. . Твърди се, че членове на семейството на майката на детето до настоящия момент не са поддържали контакт с детето, че няма разширено семейство по съребрена линия. Изтъква се, че водещо при постановяването и са били произнасянията на съдебните състави при ВРС с решения по Закона за закрила от домашно насилие. Практически майката не може дори да доближава детето, нито да поеме след смъртта на бащата грижите за него. Според ответника мярката за закрила е имала за цел само и единствено временно да осигури подслон, местоживеене на детето.

В молба с.д.№ 9177/18.06.2021 г. поддържа изразеното становище до момента. Твърди, че правилно е приложил материалния закон, както и че приложената мярка за закрила е правилна, безпристрастна, необходима и съвпадаща с интересите на детето, отчел е степента, в която същите са били застрашени „поради неупражняване или ненадлежно упражняване на родителски права и задължения.“ В този ред на разсъждения изтъква, че след кончината на бащата, който упражнявал родителските права, детето К. се нуждае от защита и представителство, а вторият родител – неговата майка, оспорващата Св.С. не може да полага грижи за него, поради наложени мерки по ЗЗДН.

Като самостоятелен аргумент изтъква и че

„жалбоподателят не представя доказателства, установяващи, че има възможност да полага грижи за детето, както и такива, че поредността на мерките не е спазена.“

Твърди, че административният акт бил съобразена с личната история на детето и с нуждите му щадящо да премине през преживяната загуба и тъй като то било отглеждано от неговия баща заедно с третата му съпруга О.В. , то оставането му под нейните грижи след смъртта на бащата осигурявало необходимата протективна среда.

В заключение изтъква, че щом като детето е изведено, това означавало, че за него били установени рискове и то ще следва да живее извън биологичното си семейство. Въз основа на това изложение и позовавайки се на притча, пресъздаваща живота на цар Соломон, формира петитум с искане съда да потвърди така издадената заповед

Съдът оставя без коментар последния аргумент – същият би имал философско, но не и правно отношение и значение за конкретния казус.

Правото е точна наука, борави с ясно дефинирани правни понятия и институти, с конкретни факти и конкретни доказателства, които ги установяват.

При извършената служебна проверка според критериите, заложени в чл. 146 и съобразно правилата на чл. 168 от АПК съдът прие следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана от надлежна страна с активна процесуална легитимация, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на законоустановения срок, с оглед на което е допустима за разглеждане по същество.

По фактите:

К.Ц.С. е роден на *** г. в семейството на Ц.Н.С. и С.А.С. по време на действие на сключен между тях граждански брак. Същият е бил прекратен с влязло в сила решение № 4580/14.11.2018 г. постановено по гр.д. 10062/2018 г. по описа на ВРС.

Родителските права за отглеждане на детето са предоставени на бащата Ц.С. , като е определен и режим на контакти с другия родител – майката С.С..

Ц.Н.С. е починал на 19.04.2021 г..

По сигнали на бащата Ц.С. пред

ВРС са образувани три съдебни производства по Закона за закрила от домашно насилие:

- гр.д-№ 7881/2019 г. по описа на ВРС, образувано по молба от 27.05.2019 г. от Ц.С. , като законен представител и баща на к.ц.С. – с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Св.С.. Постановено е Решение 4704/05.11.2019 г., с което спрямо Св.С. е наложена мярка по чл. 5, ал.1 т.3 и т.5 от ЗЗДН, издадена е и Заповед за защита № 223/05.11.2019 г.

Същото е отменено с Решение № 123/04.02.2020 г., постановено от ІІІ състав на гражданско отделение на ВОС, молбата на Ц.С. е отхвърлена, а издадената заповед е обезсилена.

-гр.д.№ 16874/2020 г. по описа на ВРС, образувано на същото основание по молба на Ц.С. , като законен представител и баща на к.ц.С. – с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие, осъществено спрямо детето от неговата майка Св.С., според фактическата обстановка, изложената в постановеното по това дело Решение от 09.02.2021 г. Издадена е заповед за незабавна защита № 260069/31.12.2020 г.

Същото е отменено с Решение № 1125/28.06.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 801/2021 г.от V състав на гр.отделение при ВОС, подадената от Ц.Н.С., починал в хода на въззивното съдебно производство е отхвърлена, издадената заповед за незабавна закрила е обезсилена.

- гр.д. 13363/2021 г.,образувано по молба на К.Ц.С. за издаване на заповед за защита и налагане на мерки по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, депозирана чрез назначения му особен процесуален представител адв. Д.Ч.., по което е постановено Решение № 260686/26.02.2021 г.. С него по отношение на детето К. С. е наложена мярка за закрила по чл. 5, ал., т.3 от Закона, като на неговата майка Св.С. е забранено да приближава на по-малко от 100 м. жилищата, които обитава, както и детското заведение, което посещава. Издадена е заповед за защита № 260031/26.02.2021 г.

Същото е отменено с Решение № 1014/03.06.2021 г. на ВОС , постановено по в.гр.д. № 1028/2021 г. като вместо него е постановено отхвърляне на молбата на К.Ц.С. за издаване на заповед за защита и налагане на мерки по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, депозирана чрез назначения му особен процесуален представител адв.

Д.Ч.. Заповедта за защита е обезсилена.

Според данните от административната преписка - писма от 05.02.2021 г.; от г. - Дирекция „Социално подпомагане“ Варна работи по случая с детето К. С. от м. януари. 2019 г. предвид изключително влошените взаимоотношения между разведените родители и подаваните от тях множество жалби до различни институции. От м. март

2019 г. детето живее в жилище на адрес: гр.Варна, ул.“***, собственост на О.В. – съпруга на бащата Ц.С. .

Изпълнението на решението по бракоразводното дело в частта, с която се определя режим на лични отношения на детето К. (тогава на 2 г. и 3 м.) с неговата майка е хронично възпрепятствано под различни аргументи от другия родител, комуто са предоставени родителските права.

При извършваните многократни проверки от служители на отдел „ЗД“ при Дирекция „СП“ Варна същите са установили остър конфликт между родителите на детето.

Видно от съставените протоколи през периода .януари 2019 г. м.май 2021 г.

ДСП Варна са предприети действия на посредничество за успешното провеждане на срещите за лични контакти между детето и неговата майка. Предвид установената ситуация на влошени взаимоотношения между двамата родители с цел осигуряване на подходящи условия и грижа за детето са съставяни планове за действие с цел съхраняване на емоционалната връзка между майката и детето, да се наблюдава взаимодействието между майката и детето и нейният подход при пребиваването му в дома и.

В социалните доклади изготвени за посочения период са описани трайни, но безупешни опити за реализиране на присъдения режим на лични отношения от страна на майката Св.С..

След кончината на бащата Ц.С. , упражняващ родителските права спрямо детето К., в РД„ Социално подпомагане -Варна“ е постъпил сигнал вх.№ 30-37464/27.04.2021 г. от адв. Д. Ч., с твърдение за наличие на предпоставки за наложително свикване на координационен механизъм по отношение на детето К. С. и искане за предприемане на незабавни действия за защита. Изтъкнато е , че детето се намира в домакинството на съпругата на починалия г-н С. – О.В. , срещу майката Св.С. е издадена заповед за незабавна защита № 260069/31.12.2020 г., постановено е Решение № 260686/26.02.2021 г. от ХІ състав на ВРС, налице е въззивно гражданско дело № 1028/2021 г., висящо пред ВОС, насрочено за 12.05.2021 г.

Същият е препратен с писмо до ДСП Варна, отдел „Закрила на детето“, регистриран с вх.№ СИГ/Д-В/264/28.04.2021 г.

С вх.№ СИГ/Д-В/258 от 26.04.2021 г., поправена ръкописно дата

„27.04.2021 г.“ от О.В. е подадено заявление, с което същата декларира възможност и желание да се грижи за К. С. – дете на починалия и съпруг Ц.С. , до произнасяне на съда относно заповед за защита спрямо него, според която майката С.С. не трябва да го доближава.

Разпечатката съдържа 60 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34e7121f-4428-444d-bdde-71c6931d0d72