Решение № 517 от 23.11.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Габрово, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20234210100912 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Елит” ООД, с ЕИК 107013510, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Априловска” № 13 срещу „ПОДЕМ КРАН" АД, с ЕИК 107538038, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.„Генерал Николов” № 1.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:

А. От страна на ищеца:

Твърди, че Елит ООД извършвало търговска дейност изграждане на промишлени халета. Във връзка с тази си дейност на 15.05.2017г. сключило договор за изграждане на промишлени халета. Съгласно договора следвало да направят саниране на Механичен цех - Обект Цех 1 и изграждане на калкан на цех Опаковки - Обект Цех 2. Общата стойност на договора възлизала на сумата от 613700 лв. Плащането следвало да се извърши поетапно на три пъти. Сроковете за плащане били уговорени да се извършат в седем дневен срок след представяне на акт за извършените работи.

Неплатена оставала сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ главница по фактура - №1000000335 от 05.03.2019г.

Тъй като ответникът „Подем кран" АД отказал да плати доброволно въпросната сума завели гр. д. № 18/2022 г. по описа на Окръжен съд Габрово.

С Решение № 10 от 21.02.2023г. по гр. д. № 18/2022 г. съдът признал вземането за основателно и осъдил „Подем кран" АД да заплати на ищеца Елит ООД сумата от 20 000 лв. за изпълнени СМР. Съдът приел, че взимането е възникнало от момента на осчетоводяване на фактура № 1000000335, а именно 05.03.2019г. и от тази дата „Подем кран" АД е било в забава.

В Договора за изпълнение били уговорени неустойки. Бил предявен иск за 1 плащане на неустойка поради забавено плащане. С решението си съдът приел, че уговорената в договора неустойка е нищожна поради това, че е многократно по висока от законната лихва, което би довело до несправедливо облагодетелстване, излиза извън обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката и накърнява добрите нрави, което води до нищожност на основание чл.26 ал.1 предложение 3 от ЗЗД.

Поради тази причина искът за неустойки за забава бил отхвърлен.

Решението не било обжалвано от страните и влязло в сила. На 27.03.2023г.

„Подем кран"АД доброволно превело сумата 15183,00лв, като със съгласието на страните било извършено прихващане на присъдените на „Подем кран”АД суми за съдебни разноски. Тоест задължението от 20 000 лв. било погасено на 27.03.2023г.

Като последица от признаването на клаузата за неустойка - б. Ж. от договора за нищожна била налице хипотезата на чл.26 ал. 3 от ЗЗД - клаузата била заместена по права от повелителни правила на закона а, именно от чл. 294, ал. 1 от ТЗ: „Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго."

Това основание обуславяло интереса на „Елит” ООД да потърси лихва за забава върху главница от 20000лв. за периода от 19.06.2020 г. /три години назад от предявяване на исковата молба до 27.03.2023г. /датата на плащане/, която възлизал на сумата от 5690,44 лева.

Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 5690,44 лева, представляваща лихва за забава за периода от 19.06.2020г. до датата на погасяване на задължението 27.03.2023г. върху сумата 20000 лева - главница по фактура - № 1000000335 от 05.03.2019г.

Претендира присъждане на разноски.

Б. От страна на ответника:

Ответникът признава иска. Твърди заплащане на претендираната сума, като прилага към отговора платежен документ за това.

До подаване на исковата молба и образуването на настоящото дело ЕЛИТ ООД не било заявявало по никакъв начин пред ПОДЕМКРАН АД претенцията си за законна лихва, изложена в исковата молба и съответно този въпрос никога под каквато и да било форма не бил обсъждан между двете дружества. Поради това с поведението си ПОДЕМКРАН АД по никакъв начин не било дало повод за завеждане на делото.

Налице били предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно ответникът ПОДЕМКРАН АД с поведението си не дал повод за завеждане на делото и след предявяване на иска изцяло удовлетворил претенцията на ищеца (съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г. ОСГК, докладчик Стефан Димитров), поради което всички разноски по делото (включително заплатените от ищеца държавна такса и адвокатско възнаграждение) следвало да бъдат възложени върху ищеца ЕЛИТ ООД.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация:

2

Пред съда е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

2. От фактическа страна:

Ищецът и ответникът били в търговски отношения по силата на договор за изграждане на промишлени халета. Съгласно договора ищецът извършил саниране на Механичен цех - Обект Цех 1 и изграждане на калкан на цех Опаковки - Обект Цех 2.

Общата стойност на договора възлиза на сумата от 613700 лв. Плащането следвало да се извърши поетапно на три пъти. Сроковете за плащане били уговорени да се извършат в седем дневен срок след представяне на акт за извършените работи.

Неплатена останала сумата от 20 000 лв. - главница по фактура №1000000335 от 05.03.2019г.

Тъй като ответникът „Подем кран" АД отказал да плати доброволно въпросната сума ищецът завел гр. д. № 18/2022 г. по описа на Окръжен съд Габрово.

Освен иска за неплатената главница заявил претенция и за заплащане на предвидената в договора неустойка, поради забавеното плащане.

С Решение № 10 от 21.02.2023г. по гр. д. № 18/2022 г. съдът е осъдил „Подем кран" АД да заплати на ищеца Елит ООД сумата 20 000 лв. за изпълнени СМР. Съдът е приел, че взимането е възникнало от момента на осчетоводяване на фактура № 1000000335, а именно от 05.03.2019г. и от тази дата „Подем кран" АД е било в забава.

Предявеният иск за плащане на неустойка поради забавено плащане е отхвърлен от съда, поради нищожност на клаузата от договора за неустойка.

Решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила. На 27.03.2023г.

„Подем кран" АД доброволно е превело сумата 15183,00 лв., като със съгласието на страните е било извършено прихващане на присъдените на „Подем кран” АД суми за съдебни разноски. Съответно задължението от 20000 лв. било погасено на 27.03.2023г.

3. От правна страна:

Съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ: „Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго." Тъй като договорната клауза от договора за неустойка, поради забавеното плащане е обявена за нищожна, разпоредбата на чл. чл. 294, ал. 1 от ТЗ е приложима относно обезщетението за забавено плащане съгласно разпоредбата на чл.

26 ал. 4 от ЗЗД.

Видно от представената справка по чл. 366 от ГПК лихвата за забава изчислена съгласно чл. 86 от ЗЗД върху сумата 20000 лева - главница по фактура № 1000000335 от 05.03.2019г. за периода от 19.06.2020г. до датата на погасяване на задължението 27.03.2023г. е 5690,44 лева.

С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от ТЗ претендираната мораторна лихва се дължи от ответника без покана.

От страна на ответника не се оспорва исковата претенция и след завеждане на иска е заплатена исковата сума.

Поради това искът следва да бъде отхвърлен, поради плащане на исковата сума.

4. Относно претенциите за присъждане на разноски:

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по 3 производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от ТЗ претендираната мораторна лихва се дължи от ответника без покана, то ответникът е причина за завеждане на иска.

Тъй като ответникът е причина за завеждане на иска, то на ищеца следва да бъдат присадени сторените разноски, а именно

С оглед изхода на делото, а именно уважаване изцяло на предявения иск, на ищеца следва да бъдат присъдени изцяло направените разноски, които са в размер на 1027,62 лева, включващи 800 лева адвокатски хонорар и 227,62 лева държавна такса.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

1. ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за заплащане от „ПОДЕМ КРАН"

АД, с ЕИК 107538038, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.„Генерал Николов” № 1 н а „ЕЛИТ” ООД, с ЕИК 107013510, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Априловска” № 13 на сумата 5 6 9 0 , 4 4 лева, представляваща лихва за забава за периода от 19.06.2020г. до датата на погасяване на задължението 27.03.2023г. върху сумата 20000 лева - главница по фактура № 1000000335 от 05.03.2019г., ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ НА ИСКОВАТА СУМА.

2. ОСЪЖДА „ПОДЕМ КРАН" АД, с ЕИК 107538038, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.„Генерал Николов” № 1 да ЗАПЛАТИ на „ЕЛИТ” ООД, с ЕИК 107013510, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.

„Априловска” № 13 сумата 1027,62 лева - разноски по делото, на основание чл. 78 ал.

1 от ГПК.

3. Присъдената сума да бъде заплатена по банкова сметка: IBAN:

BG83UNCR76301076995760, BIC: UNCRBGSF, разкрита в Уникредит Булбанк АД.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.