Решение № 260238 от 18.09.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………......./………09.2020г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА

МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН А. мл.с.И. ЧАВДАРОВА при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията А., въззивно търговско дело №855 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от В.Д.В., против Решение №797 от 19.02.2020г. по гр.д.№14224/2018г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя, против И.Д.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемата дължи на въззивника, както следва: -сумата от 721.71лв., представляваща стойността на ползвани и незаплатени В и К услуги в периода от 09.12.2011г. до 12.04.2018г. за обект с клиентски №*****, находящ се в Г.В.жк М. ****, които услуги са отчетени по партида с абонатен №*****; -сумата от 92.83лв., представляваща стойността на ползвани и незаплатени В и К услуги в периода от 29.02.2012г. до 12.04.2018г. за същия обект с клиентски №*****, отчетени по партида с абонатен №****, ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.05.2018г., до окончателното изплащане на задълженията; -сумата от 95.03лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.12.2015г. до 28.04.2018г. върху главницата от 721.71лв. и -сумата от 15.16лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2013г. до 28.04.2018г. върху главницата от 92.83лв. за които суми е издадена Заповед №2965 от 04.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6278/2018г. по описа на Районен съд Варна.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно, като се поддържа, че първоинстанционният съд е формирал погрешни изводи, че през процесният период отчетът и по двата индивидуални водомера, за които са разкрити отделни абонатни номера, е извършван служебно, тъй като не е имало достъп до обекта. Сочи се, че предмет на делото са вземанията за ползвани В и К услуги, начислени по две партиди-една за потреблението на студена вода и втора-за потреблението на топла вода. Сочи се, че отчетът на водомера за студена вода, е извършван от служители на ищеца, а на този за топла вода-от служители на “Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, до м.февруари 2018г. включително, като от м.януари 2017г. водомерите в имота са подменени с дистанционни и отчетът е извършван чрез таблетни устройства. Сочи се, че наличието на водомер с дистанционен отчет не изисква от потребителя осигуряването на достъп до имота, респективно до водомера, което води до отпадане изискването за подпис на потребителя при отчета-чл.23, ал.4, изр.последно от ОУ, тъй като не е налице контакт между потребител и инкасатор. Поддържа се в тази връзка, че съдът неправилно е отхвърлил иска в частта относно процесиите вземания, начислени по партида с абонатен номер ****-за топла вода, тъй като отчетът е извършван регулярно въз основа на водомер с дистанционен отчет, монтиран през м.януари 2017г., който е в срок на метрологична годност. На следващо място се сочи, че посочената от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание от 10.06.2019г. причина /основание/ за начисляване на средна консумация е изтекъл срок на метрологична проверка на индивидуалния водомер на ответницата, отчитащ студената вода. Поддържа се, че ангажираните по делото доказателства се установява, че през процесния период имотът е обитаем, тъй като в него са ползвани топлофикационни услуги и ел.енергия. Същевременно ответницата не се е ползвала от правото си по чл.42 от ОУ за временно преустановяване доставката на вода в имота, което обосновава изводът, че в имота, освен топла вода и ел.енергия, се ползва и студена вода. Поддържа се, че предвид изтеклият срок на метрологична годност на водомера и неизпълнение от страна на потребителят на задължението по чл.34а от Наредба №4 от 2004г. на МРРБ за извършване на последваща проверка, В и К операторът е начислявал служебна консумация на вода в имота, определена по правилото на чл.39, ал.5 от посочената наредба. Ето защо се оспорват изводите на съда за недоказаност на предоставянето на процесните В и К услуги в заявения обем, определен по реда на чл.39, ал.5 вр. с чл.34а, ал.5 от Наредбата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да се уважи иска, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото. Оспорват се доводите на въззивника, че по делото е доказано потреблението на В и К услуги за процесните обект и период, като са развити подробни съображения за тяхната вътрешна противоречивост и неоснователност. Оспорват се и доводите, че водомера за студена вода, е с изтекъл срок на метрологична проверка, като се поддържа че по делото не са представени доказателства за момента на настъпване на твърдяното от ищцовата страна обстоятелство, като се отчете придобиването на собствеността от ответницата през 2013г., както и как е следвало потребителят да бъде уведомен за това. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивника, чрез процесуалният си представител, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се уважи претенцията. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемата страна, чрез постъпила писмена молба от процесуалният ѝ представител, оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца стойността на ползвани и незаплатени В и К услуги в обект с клиентски №*****, находящ се в Г.В.жк М.

****, както следва: -сумата от 721.71лв., представляваща стойността на отчетени услуги по партида с абонатен №***** в периода от 09.12.2011г. до 12.04.2018г.;

-сумата от 92.83лв., представляваща стойността на отчетени услуги по партида с абонатен №**** в периода от 29.02.2012г. до 12.04.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда-02.05.2018г., до окончателното изплащане на задълженията;

-сумата от 95.03лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.12.2015г. до 28.04.2018г. върху главницата от 721.71лв. и -сумата от 15.16лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2013г. до 28.04.2018г. върху главницата от 92.83лв. за които суми е издадена Заповед №2965 от 04.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6278/2018г. по описа на Районен съд Варна.

В исковата молба се твърди, че ответницата има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни /В и К/ услуги доставяни в обект, находящ се в Г.В.жк М. ****, за който е разкрита партида с клиентски №*****, включващ два абонатни номера, а именно №***** и №****. Твърди се, че през периода от 09.12.2011г. до 12.04.2018г. ползваните и отчитани по партида с абонатен №***** от ответницата В и К услуги, са на обща стойност от 721.71лв., която сума не е заплатена от потребителят. Твърди се, че предвид забавеното плащане на посоченото потребление, ответницата дължи обезщетение за забава чиито общ размер за периода от 13.12.2015г. до 28.04.2018г. възлиза на 95.03лв. На следващо място се твърди, че през периода от 29.02.2012г. до 12.04.2018г. ползваните и отчитани по партида с абонатен №**** от ответницата В и К услуги, са на обща стойност от 92.83лв., която сума също не е заплатена от потребителят. Твърди се, че предвид забавеното плащане на посоченото потребление, ответницата дължи обезщетение за забава чиито общ размер за периода от 30.09.2013г. до 28.04.2018г. възлиза на 15.16лв. Сочи се, че гореописаните главници, са формирани като сбор от стойността на издадените и подробно описани от ищцовото дружество фактури, а обезщетенията за забава, са изчислени като сбор от дължимите мораторни лихви по всяка фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до 28.04.2018г. Сочи се, че предвид неизпълнение на посочените задължения от страна на ответницата, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№6287/2018г. по описа на РС Варна. Сочи се още, че заявление е уважено в цялост, респективно съдът е издал Заповед от 04.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която в срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение. В резултат, от което за ищецът е налице интерес от предявяване на настоящият иск.

С депозираният отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че липсват конкретни данни за измерена и индивидуално потребена вода за процесния обект, както за начина на изчисление на претендираните суми. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията, както и за погасяване чрез плащане. Оспорва се доказателствената стойност на представените от ищеца с исковата молба доказателства.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглежданият случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на стойността на процесните количества В и К услуги, които оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

По делото са представени преписи от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР и Решение на КЕВР за утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги, както и от 2 бр. Справка за недобора на частен абонат с клиентски №*****, с посочен титуляр-ответницата, за обект, находящ се в Г.В.жк М. ****, съдържащи данни за потреблението за абонатен №***** и за абонатен №****.

По делото са представени 3 бр. Карнети по партида с абонатен №*****, за обект в ***, обхващащи периода м.12.11.2015г.-м.04.2019г., в които за титуляр първоначално е вписан С. Д. Д., след което през м.04.2018г. е извършена редакция и вписана ответницата И.Д.Г., като е отразен и нейният ЕГН. В посочените карнети не се съдържат подписи на потребител, като причина за това инкасатора е посочил неосигурен достъп до водомерите.