Определение № 5046 от 05.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5046 гр. Варна, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100502220 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от М. И. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“С.“ №***, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис №1, чрез адв.Й. А., против Решение №2615/10.07.2025г. постановено по гр.д.№7020/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против “ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, за заплащане на основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с чл.399 от КЗ и чл.86 от ЗЗД на сумата от 100лв., съставляваща частичен иск от целият размер от 15000лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по недвижим имот в гр.В., к.к.Ч., ул.“П. П. Н.“ №*, изразяващи се в увреждане на мокро помещение, находящо се на ет.3, стая ет.3, стълбище ет.3, мокро помещение ет.2, помещение коридор партер, склад и покрив на застрахован имот, в резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор №*********** от 08.09.2022г. за застраховка “Булстрад Бонус Дом“, сключен с ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Производството пред Районен съд Варна е водено при участието на “ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, като третото лице помагач на страната на ответника.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и също така постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорват се изводите на съд, че предявената претенция е останала де доказана поради липса на представена справка от НИМХ, която да установи настъпването на застрахователно събитие-природно бедствие. Сочи се, че предявеният иск намира своето правно основание в чл.405 от КЗ, като в хода на проведеното производство е бил доказан в 1 своята цялост, доколкото по делото е безспорно установено, че в срока на застрахователният договор е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в силен вятър и проливни дъждове, вследствие от което са претърпени щети по застрахованото имущество. Поддържа се, че вредите са констатирани от застрахователя при направения оглед от негов представите, а с ангажираните свидетелски показания и приетата и неоспорена експертно заключение, са установени размера на вредите и причинно-следствената им връзка с настъпилия застрахователен риск. Поддържа се, че приложимите общи условия към застрахователния договор не съдържат изискване за представяне на справка от НИМХ за установяване на настъпване на застрахователният риск. Наред с това се поддържа, че цитираните клаузи от решаващия съд са неравноправни по смисъла на чл.146 от ЗЗП и като такива не следва да бъдат прилагани. Сочи се че въпросните клауза са неясни в частта за начина на доказване на застрахователното събитие, освен това не са уговорени индивидуално и влизат в противоречие с императивни норми на КЗ. Сочи се, че за установяването на спорните обстоятелства в процеса, следва да се ползват предвидените в ГПК доказателствени средства, като коментираната справка от НИМХ, съставлява само едно от допустимите доказателствени средства. Поддържа се, че въпреки липсата на справка, данните които се съдържат в нея могат да се установяват по съответния ред с използването на други доказателства за настъпването на конкретното събитие.

На следващо място се поддържа, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при изготвяне на доклада по чл.146 от ГПК, тъй като не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните. Твърди се, че липсата на конкретно дадени указания, че не са ангажирани за доказателства за подлежащите на установяване факти е довело до нарушаване на правото на защита на ищецът-въззивник в настоящото производство.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна и на третото лицепомагач, като същите не са депозирали отговори по делото.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.

Жалбоподателят е направил искане за събиране на писмени доказателства на основание чл.266, ал.3 от ГПК, като е изложил съображения за допуснати от Районен съд Варна процесуални нарушения. Твърди се, че съдът е указал на страната, че е представила достатъчно доказателства по делото и съответно не му е посочил необходимостта от събиране на допълнителни или конкретни такива.

С определението, с което е изготвен доклад по делото, първоинстанционният съд е посочил /указал/ на ищеца, че е ангажирал достатъчно доказателства, като с обжалваното решение е отхвърлил иска, поради лиса на представено конкретно писмено доказателство.

Въпросното противоречие, налага извод, че при разпределението на доказателствената тежест е допуснат пропуск, който подлежи на поправка в настоящото производство.

2

Ето защо, съдът намира, че направеното доказателствено искане от страна на въззивника за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се сдобие с информация от Национален институт по Метеорология и Хидрология, от която да е видно имало ли е дъждове на територията на гр.Варна от 01.11.2022г. до 24.11.2022г., и ако е имало, какви количества валежи са паднали, следва да бъде уважено, като допустимо и относимо за правния спор.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, депозирана от М. И. М., с ЕГН **********, против Решение №2615/10.07.2025г. постановено по гр.д.№7020/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против “ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, за заплащане на основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с чл.399 от КЗ и чл.86 от ЗЗД на сумата от 100лв., съставляваща частичен иск от целият размер от 15000лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по недвижим имот в гр.В., к.к.Ч., ул.“П. П. Н.“ №*, изразяващи се в увреждане на мокро помещение, находящо се на ет.3, стая ет.3, стълбище ет.3, мокро помещение ет.2, помещение коридор партер, склад и покрив на застрахован имот, в резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор №*********** от 08.09.2022г. за застраховка “Булстрад Бонус Дом“, сключен с ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ДА се издаде, след представяне на доказателства за внесена ДТ в размер от 5лв., поисканото въззивника-ищец съдебно удостоверение, което да му послужи пред Национален институт по Метеорология и Хидрология, с горепосоченото съдържание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, включително третото лице помагач на страната на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3