Решение № 87 от 12.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600577 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с протест на прокурора и по жалба на частния обвинител и граждански ищец срещу присъда № 32 от 31.10.2024 г. по НОХД № 1092/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

С цитираната присъда подсъдимият Г. И. Г. е бил признат за невинен за това, че на 18.02.2022 г. в местността „Ч“, в землището на гр. К, община Р, обл. Пе направил опит за умъртви А. Р., превишавайки пределите на неизбежната отбрана, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини, като е приел, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 НК, поради което го е оправдал по обвинението в престъпление по чл. 119 вр. чл. 18, ал. 1 вр. с чл.

12, ал. 2 НК. Със съдебния си акт, окръжният съд е отхвърлил изцяло и предявения граждански иск и претенцията за лихва.

1

В постъпилия срещу присъдата протест ведно с допълнения към същия се релевират оплаквания, че присъдата е неправилна и несъответна на събрания по делото доказателствен материал, поради което се иска отмяната й и осъждане на подс. С. Г. Я. по обвинението, за което е бил предаден на съд.

Присъдата е била обжалвана и от частния обвинител и граждански ищец А. А. Р. - чрез неговия повереник адв. И. И. Л., като към въззивната жалба са били подадени и допълнения, както от адв. Л., така и лично от частния обвинител и граждански ищец А. Р.. Сочи се, че по делото е налице изискуемата доказателствена основа, за да бъде постановена осъдителна присъда. Молят възззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае Г. за виновен по обвинението и да му наложи наказание при превес на отегчаващите обстоятелства, като уважи и гражданско-правната претенция в цялост и присъди разноските по делото за участие на повереник.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив не поддържа подадения протест, като изразява становище, че присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна. Релевира, че времето и мястото на извършване на деянието – в отдалечен район без възможност за помощ от страна на други лица или оказване на последваща медицинска помощ в лечебно заведение, също подкрепят изводите на първия съд. На следващо място, прокурорът обръща внимание и на преобладаващата численост на нападателите. Счита, че изводите на първостепенния съд за защитния характер на нанесените от подсъдимия на нападателите наранявания, намира пълна опора в заключението на вещото лице по назначената СМЕ. Експертът е бил категоричен, че нараняванията, които са причинени, са такива със защитен характер - както първото, което е в областта на седалищните части, така и второто в областта на гръдно-коремната област.

Местоположението на подсъдимия спрямо лицата е било притиснат, приклекнал към повърхността, като замахът е бил отдолу нагоре, което говори за защитната реакция, при която подсъдимият не е срещу или отгоре върху прободеното лице.

В хода на съдебните прения повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. Л. поддържа подадената въззивна жалба и допълненията към същата. Моли да не се кредитира назначената СМЕ, като се 2 ревизират изводите на окръжния съд във връзка със съставомерността на деянието.

В хода на съдебните прения адв. Т. поддържа аргументите в допълнителното изложение, подписано лично от частния обвинител и граждански ищец, в което се претендира, че присъдата на първата инстанция е неправилна, незаконосъобразна и немотивирана. Моли освен доводите във въззивната жалба да се обърне внимание и на поведението на подсъдимия след деянието. След оттеглянето на пострадалите баща и син, подсъдимият взема гегата, която първият съд е приравнил на равностойно оръжие и започва произволно да нанася удари. Действително те са върху бащата А. Р., но това, според повереника, не означава, че нападението е било насочено само срещу него. Просто той е бил по-бавно подвижен и подс. Г. първо е застигнал А. Р., което не означава, че ако беше застигнал А. Р., е нямало да нанесе удари и срещу него. Това, според повереника, е едно противоправно поведение, когато опасността от нападението е приключила, което счита, че представлява превишаване на пределите на неизбежната отбрана. По изложените съображения, моли да се отмени присъдата на окръжния съд и да се постанови нова такава, с която въззивният съд да признае Г. за виновен по повдигнатото му обвинение.

В хода на съдебните прения адв. П. - защитник на подс. Г. се присъединява към изложеното от прокурора в хода на съдебните прения.

Релевира, че първоинстанционният съд е положил изключително много усилия да мотивира своя съдебен акт, воден от събраните по делото доказателства, тяхната съвкупна оценка, приетите по делото експертизи, включително и дадените обяснения от подсъдимия и всички останали доказателства. По отношение на въззивната жалба на пострадалия и допълненията към нея, моли да се оставят без уважение по следните причини.

На първо място, в тях се съдържа собствен прочит на доказателствата по делото, което не почива на обективни данни. Например, в началото на въззивната жалба на пострадалия се въвеждат доводи, че процесната площ е била засадена с поникнала люцерна. Пред първата инстанция, обаче, защитата просторно е мотивирала липсата на данни нивата да е била засята с люцерна при все правоимащите да са попълнили декларация, извън срока за това, пред Комисията за земеделие за плащане на субсидии. Претенцията противоречи на огледния протокол, където е било отразено: „предмет на огледа е част от 3 земната повърхност, съставляваща разорана нива с площ от 2,5 дка, с размери: дължина 50 м и широчина – 50 м. Нивата се намира на 53 м северно от пътното платно на асфалтовия път. Земната повърхност около нивата се намери с тревна ниска растителност“. Т. е. самата нива е разорана и там няма нищо. Според защитата, като продължение на случилото се през 2022 г., пострадалият и баща му спират, защото са имали други намерения спрямо личността на подсъдимия. Тяхното появяване на място е преднамерено и единствено с цел да навредят на подсъдимия. Според адв. П., не намира опора в събраните материали и претенцията на частния обвинител и граждански ищец, че подсъдимият бил в добри отношения с пострадалия и неговия възходящ. На следващо място пледира, че в жалбите се съдържа фактология и твърдения, които са общи и изразяват недоволство, но няма мотивировка, подробни съображения със съответното правно изложение защо считат, че становището следва да бъде обратно. Първата инстанция се е съобразила изцяло с Постановление № 12/29.11.1973 г. по н. д № 1173 на Върховния съд.

Ясно е мотивирала естеството, интензивността на защитата, която е била в необходимите предели. Защитата изразява несъгласие и с доводите във въззивната жалба, че последващите действия на подсъдимия, представляват превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като не се подкрепят от съдебната практика.

Подсъдимият, в последната си дума, моли въззивният съд да потвърди оправдателната присъда на Пазарджишкия окръжен съд.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в протеста и жалбата, както и доводите пред въззивния съд и съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

За да постанови присъдата си, Пазарджишкият окръжен съд е приел като несъмнена следната фактическа обстановка, която в принципен план се възприема и от настоящия, който изрично прави корекция в точното наименование на местността, в която са произтекли процесните събития, като в съответствие със събраните в хода на съдебното следствие на първостепенния съд уточнява, че става въпрос за местността „Ч. “, а не „П.“ в 4 землището на гр. К.:

На 18.02.2022 г., около 13:30 часа, подсъдимият Г. Г. пасял стадо овце на полето в местността „Ч. “ в землището на гр. К., общ. Р., обл. П.. Разговарял по мобилния си телефон с Я.К. от гр. К.. Носел със себе си дървена дрянова пръчка (гега) с дължина 1.27 м и дебелина 3 см и сгъваем нож с червена дръжка, дълга 11 см. Режещата метална част на ножа била 9.5 см. По това време от К.към В., по пътя през същата местност преминавали с лек автомобил А. А. Р. и А. А. Р. - баща и син от К.. Те видели, че овчар пасе овце в тяхна наследствена нива. Спрели автомобила и тръгнали към нивата, за да видят кой е овчарят и какво прави там. Не носили със себе си опасни предмети. Нивата била на 53 метра от асфалтовия път. Наоколо нямало други хора. Като наближили нивата разпознали, че овчарят е подс. Г., с когото имали и преди пререкания за това, че пасе овцете си в тяхната нива. Свидетелите вървели към подсъдимия и му извикали да изкара овцете, че това не е човешко и не му е за първи път. Подс. Г. прекъснал телефонния си разговор, но не реагирал спрямо стадото с овце. Когато Р.и наближили подсъдимия на около 10-15 метра, двамата мъже запретнали ръкави и започнали да псуват Г.. А. Р. го напсувал и приканил сина си да го държи, за да го утрепят този път. На ъгъла на нивата имало купчина камъни. А. Р. се навел, взел един камък с размери около 10-12 см и го хвърлил по Г., който опитал да се предпази, но камъкът го ударил по лявото рамо. Подсъдимият усетил болка. В същия момент А. Р. го доближил и се нахвърлил върху него. Захванал го с ръце и започнал да натиска главата и тялото му надолу към земята. Двамата били един срещу друг. Г. паднал на колене на земята и се опитвал да се освободи. В този момент А. Р. издърпал дървената пръчка от ръката на подсъдимия и с нея го ударил силно по главата. На Г. му причерняло пред очите и се свлякъл към земята, но не загубил съзнание. А. Р. и А. Р. започнали да му нанасят удари единия с пръчката, а другия с юмруци по тялото и по главата. Г. започнал да вика за помощ, викал да престанат да го удрят. Уплашил се да не го убият.

Извадил от десния джоб на якето си сгъваемия нож, разгънал го и им казал да престанат, че ще „стане беля“. Те продължили да го удрят. Г. държал ножа с дясната си ръка. С един удар намушкал А. Р. в левия крак отзад до седалището. С втори удар го намушкал от лява страна в гръдно-коремната област, като ножът проникнал в коремната и гръдната кухина. А. Р. го пуснал.

Извикал на баща си да се пази, че Г. има нож и побегнал. А. Р. хвърлил 5 пръчката по Г. и също тръгнал да бяга. Г. се изправил, взел пръчката и тръгнал да гони А. Р.. Като го настигнал, го ударил с нея два пъти. Единият път в гръб отзад в дясно по главата. А. Р. се завъртял. Тогава подсъдимият го ударил втори път с пръчката отпред в ляво по челото близо до окосмената част на главата. А. Р. паднал на земята. Г. вдигнал пръчката за следващ удар. А. Р. вдигнал ръка да се предпази и Г. му нанесъл трети удар с пръчката, който попаднал върху лявата му ръката, под лакътя. След това Г. тръгнал нагоре по склона да прибере овцете си, като същевременно отправил към двамата псувни и закани, че ще ги затрие до един. Подсъдимият най-напред се обадил на А. М., с която живеел на съпружески начала и след това на Я. К. – негов съсед. В същото време А. и А. Р.и стигнали до лекия си автомобил. От втория удар с ножа в гръдно-коремната област на А. Р. се образувал процеп, от който се показали част от вътрешните му органи и от коремната му кухина започнала да изтича кръв. А. Р. се обадил на тел. 112 и съобщил за случилото се. Тръгнал с А. Р. с автомобила към спешното отделение на МБАЛ „В.“. По пътя А. Р. успял още един път да се обади на тел. 112 и да помоли за спешно сформиране на лекарски екип за операция на сина му. Същият ден, в 14:30 часа, в МБАЛ „В.“ ЕООД приели спешно пострадалия А. Р. в следното обективно състояние по епикриза: Наличие на прободна рана в лява торакоабдоминална област с размери 7-3 см, през която пролабира вътрекоремно съдържимо. Наличие на по-малка прободна рана в лява седалищна област с размери 3-1 см. Сформиран бил екип с участието на д-р Ч.