Решение № 57 от 15.04.2019, Административен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№............. град

Шумен, 15.04.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Бистра Бойн при секретаря Св.Атанасова и с участието на прокурор Д.Димов от Окръжна прокуратура– гр. Шумен, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №348 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№ ДА-01-2454 от 06.11.2018год. по описа на ШАС, депозирана от С.С.А. с ЕГН: ********** с настоящ адрес-***, срещу ГДИН-гр.София с правно основание чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, с искане за осъждането на ответната страна да му заплати обезщетение в размер на 25 000лв., за претърпени неимуществен вреди по време на престоя му при неблагоприятни условия в следствен арест в гр.Шумен в периода 22.10.2006г.- 10.02.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на преустановяване на увреждането- 22.02.2007г. до окончателното й заплащане. Ищецът твърди, че за посочения период е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в Следствен арест в гр.Шумен при неподходящи материално-битови и санитарно-хигиенни условия, които са равнозначни на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.1 и ал.2 от

ЗИНЗС, конкретно изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, отопление, проветряване, некачествена храна, нехигиенни условия, липса на престой на открито и достъп до телефон. Според ищеца, лошите битови условия и изолацията, в които бил поставен като непълнолетен, са рефлектирали отрицателно и непоправимо върху човешкото му достойнство и здраве, от които обстоятелства произтичат и претърпените неимуществени вреди и същото е в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни лица при ГДИН.

Назначеният от съда процесуален представител на ищеца адвокат В. при ШАК, поддържа предявените искове в настоящото производство.

Ответната страна ГД „ИН“- град София, редовно призована, не се явява. В писмен отговор по делото не оспорва твърденията на ищеца в исковата молба по отношение условията на живот в ареста, но твърди, че не може да се направи извод, че от тях са настъпили неблагоприятни последици за ищеца и е налице нарушаване на правата му. Престоят на лицата в арестите бил под ограничителен режим. В депозирано писмено становище по делото сочи неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция, като твърди, че същата е погасена по давност и претендира разноски по делото.

Представителят на

Окръжна прокуратура- Шумен счита, че искът е неоснователен и ако бъде приет за основателен, то същия е предявен в прекалено висок размер и същия следва да бъде намален в справедлив такъв съответен на краткия период от време, през което ищецът е пребивавал в Арест в гр.Шумен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от приложената справка изх.№1874/06.12.2018 г. на ГД „ИН“ – РС „ИН“ град Шумен по категоричен начин се установи, че ищецът С.С.А. от 22.10.2006г. до 22.02.2007г., пребивавал в сектор „Арести“ към ОС „ИН“ град Шумен. За времето от 22.10.2006г. до 24.10.2006г., като обвиняем за престъпление по чл.195 от НК по ДП №490/06г. по описа на РУ-гр.Велики Преслав бил настанен в килия №6. За времето от 24.10.2006 г. до 22.02.2007г. бил настанен в килия №1. На 22.02.2007г. А. бил приведен в ПД „Бойчиновци“.

От приложената по делото справка, както и от показанията на разпитаните свидетели М.А. и С.С., пребивавали в ареста през процесния период, по категоричен начин се установи, че по принцип условията във всички килии са еднакви. В килия №1, където ищецът е прекарал повечето от времето, през което е бил задържан, имало три легла с необходимия постелъчен материал, като две от тях са едно върху друго, имало една масичка и табуретка. В килията имало прозорец, затворен с решетки, но осигуряващ достъп до пряка слънчева светлина и свеж въздух. Килията била с размер около 6.30 кв.м. обща площ. Имало изградена аспираторна система за вкарване на чист въздух в килията и отвеждане на мръсен. Килията се отоплявала с локално парно до 17ч., а след това с два климатика и вентилационна система с нагреватели, като в помещението била поддържана температура около 20- 25С. Капацитетът на килията не бил превишаван през времето, когато ищецът е търпял мярка за неотклонение. Килия № 6, където А. бил настанен само за период от два дни, била с площ 6,82кв.м. и с четири легла, но задържаният бил сам, поради мерки за сигурност. В килията нямало пряка слънчева светлина, но имало изградена аспираторна система. Килията се отоплявала с локално парно до 17ч., след това с два климатика и вентилационна система с нагреватели, като в помещението била подържана температура около 20- 25С.

Установи се, че в килиите нямало санитарен възел и течаща вода, като тоалетната била обща и през определен период от време всеки от задържаните бил привеждан в тоалетната, за да я ползва. Достъп до баня бил осигуряван един или два пъти седмично по график за период от 20 до 40 минути. Изпраните от задържаните дрехи изсъхвали в килиите. Материалите на пода на килиите били циментова замазка и балатум.

Хигиената се поддържала от задържаните лице, като им се осигурявали перилни препарати. Липсвало място за провеждане на престой на открито и за разходка. Лицата можели да ползват телефон ежедневно за тяхна сметка. На задържаните се осигурявала безплатна храна три пъти дневно, седем дни в седмицата, осигурена външен доставчик- „Корект сървис“ООД-гр.Шумен и „АРП“МБАЛ ООД-гр.Шумен, като храната била съобразена с всички законови и подзаконови нормативни изисквания.

От приложените по делото доказателства не се установи, ищецът да е бил настаняван в килии без отопление и с лоша хигиена. Не се доказа и твърдението, че през половината време е бил сам в килия и държан в изолация. Не се установи и ниско качество на храната, довело до стомашни болки. Ищецът твърди, че е имал здравословни проблеми с очите поради денонощно слабо луминсцентно осветление в килиите, но такива не бяха доказани, като няма данни да му е била отказана лекарска помощ.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Арест Шумен за периода от 22.10.2006г.-10.02.2007г., като съгласно цитираната Справка, ищецът действително е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ през този период.

Направеното от ответната страна възражение за погасителна петгодишна давност, с оглед претенцията за минал период, съдът намира за неоснователно. Когато претенцията е за обезщетение за вреди, произтичащи от фактически действия или бездействия на администрацията, незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение, съгласно чл.204 ал.4 от АПК. Следователно вземането за обезщетение за вреди, които произтичат от фактически действия и бездействия на администрацията, става изискуемо от момента на установяването им за незаконосъобразни, поради което началният момент на погасителната давност при тези искове е влизане в сила на съдебното решение, с което действията или бездействията са установени за незаконосъобразни. Ето защо възражението по чл.110 от ЗЗД е неоснователно.

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност-незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на държавата-служители на следствения арест в гр.Шумен и е насочен срещу ГД „Изпълнение на наказанията“- град София, която е юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са РС „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 от ЗИНЗС. Към периода на исковата претенция (2006г. и 2007г.) правното положение на лицата, задържани по реда на НПК, се е уреждало със Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН), отм.ДВ бр.25 от 03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г.

Съгласно чл. 9 от ЗИН(отм.), местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, а съгласно чл.10 ал.2 от същия закон, Следствените арести са местата за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Чл.19 ал.1 от ЗИН (отм.) предвижда общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност да се осъществяват от Министерството на правосъдието. Според чл.19а от ЗИН(отм.), прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като затворите, поправителните домове и следствените арести са териториални звена на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК. Твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на ареста в Шумен представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на затвора, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки на чл.284 от ЗИНЗС.

С оглед гореизложеното исковете се явяват допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Съгласно чл.203 ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да претендират обезщетения за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

За неуредените в АПК въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Основателността на иска с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.Незаконосъобразни действия, респ. бездействия на служители при ГД „ИН“ – арест град Шумен; 2. Действително настъпила вреда– неимуществена и 3.Пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.

При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на чл.284 ал.3-5 от ЗИНЗС, тежестта за доказване е върху ответника.

Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. Според чл.3 ал.1 от ЗИНЗС съдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 е предвидено, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Цитираната норма не е действала към момента на изтърпяване на мярката за неотклонение от ищеца, но на общо основание е била приложима разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ, която задължава държавата да осигури на лишения от свобода и на лицето, изтърпяващо мярка за неотклонение задържане под стража условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора (ареста). В този смисъл са Решение от 27 ноември 2012 г. по делото Червенков срещу България, окончателно, постановено по жалба № 45358/04, решение от 2.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, Решение от 27 януари 2015 г., на ЕСПЧ по делото Н. срещу България. По смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката си съдът трябва да вземе предвид кумулативният ефект от условията при които е бил поставен ищецът и продължителността на задържането му.

Разпечатката съдържа 31 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34e3ff36-27d8-406b-9035-0de55ce9d6cc