Определение № 530 от 17.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. Ловеч, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500311 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Т. И. против определение № 397/17.04.2024 г., по ч.гр.д. № 643/2024 г. на РС Ловеч, с което съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за спиране на въвод във владение върху недвижим имот, находящ се в гр. ***.

В частната жалба се излагат следните оплаквания за неправилност на атакуваното определение: за липсва на дадени указания към молителката за внасяне на дължимата държавна такса; за несъобразяване от районния съд, че молителката е предявила иск за възстановяване на запазена част от същия имот, по който е образувано гр.д. № 642/2024 г. на РС Ловеч и за игнориране от районния съд на приложените към молбата документи (нотариален акт за собственост и удостоверение за наследници). В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 274, т. 1 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото броен от връчване на обжалваното определение (14.05.2024 г.), същият е изтекъл на 21.05.2024 г., в който ден е подадена частната жалба, видно от клеймото за изпращач.

1

От фактическа страна се установява следното:

С молба вх. № 4200/16.04.2024 г. на РС Ловеч, подадена М. Т. И., на основание чл. 524 ГПК е поискано спиране на въвод във владение на имот, находящ се в гр. ***. В молбата е изложено общо твърдение, че с въвода във владение са нарушени правата на молителката в качеството й на наследник.

С определение № 397/17.04.2024 г., по ч.гр.д. № 643/2024 г. на РС Ловеч (предмет на частната жаба), съдът е оставил без уважение молбата, считайки я за нередовна, като в мотивите на съдебния акт е посочено, че указания по отстраняване на нередовността не следва да бъдат давани, доколкото се касае за производство с обезпечителен характер.

От правна страна съдът приема следното:

Определението е правилно.

Дадената от районния съд характеристиката на производството, образувано по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК, като обезпечително такова, е в съответствие с разясненията на задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, изразени в мотивите към т. 7 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по т.д. № 6/2013 г., ОСГТК. С оглед на тази негова същност районният съд е отхвърлил директно молбата, установявайки нейната нередовност. Пороците на сезиращия акт в изложените аспекти са правилни не само с оглед изискването на закона, но и при вярна констатация за липса на внесена държавна такса, за липса на обстоятелства, с оглед на които се извежда интерес от поисканото спиране на въвода във владение и за липсващо означаване на страните в изпълнителното производство, по което се извършва въвода. При нередовност на молбата по чл. 524 ГПК за спиране на изпълнението (в случая въвод във владение) и с оглед обезпечителния характер на образуваното по нея производство (ТР 6-14ОСГТК, т. 7) съдът не следва да дава указания на молителя в насока отстраняване на нередовността, а директно да отхвърли молбата. В този смисъл е неоснователно оплакването в частната жалба, че районният съд не указал на молителя да отстрани нередовността на молбата по чл. 524 ГПК.

Неоснователни са и останалите оплаквания в частната жалба. Именно заради нередовността на молбата по чл. 524 ГПК, в насока липса на твърдения относно интереса от поисканото спиране на въвода във владение, районният съд нямало как да отчете значението на гр.д. № 642/2024 г. на РС Ловеч към 2 поисканото спиране на изпълнението, дори същото дело да бе посочено в молбата. В тази връзка, са без значение и приложените към молбата документи (нотариален акт за собственост и удостоверение за наследници), доколкото изискването на закона за прилагането им е за доказване на претендираните от третото лице права върху имота, т.е. за вероятната основателност на молбата за спиране (чл. 524 ГПК). Ето защо само по себе си представянето им не би могло да преодолее нередовността на сезиращия акт в констатираните аспекти (за липса на внесена държавна такса и на твърдения за обстоятелства, с оглед на които се извежда интерес от поисканото спиране на въвода във владение, както и за липсващо означаване на страните в изпълнителното производство, по което се извършва въвод във владение).

По изложените съображения съдът счита, че определение № 397/17.04.2024 г., по ч.гр.д. № 643/2024 г. на РС Ловеч е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 397/17.04.2024 г., по ч.гр.д. № 643/2024 г. на РС Ловеч.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3