Решение № 1093 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20221110165413 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ц. Б. Я., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 881,88 лева – главница, от която сумата 844,80 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 37,08 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 161,61 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата Ц. Б. Я. била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата 1 ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 16, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № 121965 през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2022 г. по ч. гр. д. № 50648 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Ц. Б. Я. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Н. Г..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че ответницата не била получила нито една фактура за исковия период, като от приложените към исковата молба документи не ставало ясно каква част от задълженията била погасена от потребителя и каква част продължавала да се дължи. Освен това с Решение № 4777 от 13.04.2018 г. на ІІІ-то отделение на ВАС била отменена формулата от методиката към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, а при изчисляване на процесните вземания била прилагана именно тази формула. В хода на заповедното производство прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Соларова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи в цялост предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответницата Ц. Б. Я., редовно призовани, не се явява и не се представлява.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

2

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти от 22.09.1978 г. се установява, че на посочената дата въз основа на решение на председателя на ИК на РНС от 12.07.1978 г., процесното жилище, а именно апартамент № 16, находящ се в гр. София, АДРЕС, било продадено на ответницата Ц. Я.. Съгласно т. 10 от договора, на основание чл. 18 от Закона за собствеността същият заменял нотариалния акт за правото на собственост по покупко-продажба на недвижим имот, като влизал в сила от 22.09.1978 г. По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване от ответницата.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 2640 от 24.07.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от 18.07.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. АДРЕС съществували още към 2002 г. Видно от протокол от 18.07.2002 г., общото събрание на етажните собственици взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния апартамент с абонатен № 121965 били отбелязани 5 броя радиатори, 4 броя разпределители и 4 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за ответницата.

Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 24.07.2002 г. бил подписан договор № 2640/24.07.2002 г. между етажната собственост в АДРЕС, в качеството на възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от 3 вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебносчетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от представени по делото индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и един констативен протокол за неосигурен достъп, за имота на ответницата за посочения отоплителен сезон била начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база един потребител поради неосигурен достъп на представителите на ФДР до процесното жилище за отчет на уредите за дялово разпределение както на първата (02.06.2020 г.), така и на втората дата (06.06.2020 г.). А от индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и един документ за главен отчет от 24.05.2021 г. се установява, че за следващия отоплителен сезон за процесния апартамент била начислена само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, а показанията на двата водомера в имота били нулеви. Посочените обстоятелства се потвърждават от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Във формуляра за главен отчет има положен подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответницата да е изразила несъгласие с тях и да е предложила на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

4

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в сградата в режим на етажна собственост била постъпила топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в ежемесечни количества, съгласно представена от ищеца справка за показанията на общия топломер. Топлинна енергия се измервала в кВтч, като данните от общия топломер били отчетени към 24 часа на последния ден от месеца съгласно правилата. Отчетената енергия била разлика между „ново“ и „старо“ показание на уреда. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.